Фиксираното работно време и място са отживелица

Служители, кадри

Осемчасовият работен ден и офисите тип кол център увеличават стреса на работното място и превръщат служителите в мърморещ пролетариат с намаляваща продуктивност. Някои нови проучвания и широко коментирани корпоративни решения допринасят за изясняването на тези противоречиви въпроси.

Евростат
Продължителност на работната седмица

Статистиката показва, че Холандия, където работната седмица е на практика четиридневна, е с най-щедро трудово законодателство. Холандците се трудят средно по 29 часа седмично и са безспорният първенец по този показател в развитите страни. Следват ги Дания и Норвегия с 33 часа, като в последната страна освен това майките имат право на 43 седмици отпуск при пълно заплащане или 53 седмици при намалено обезщетение.

С 42 часа средна работна седмица за заетите на пълен работен ден (виж графиката) и 21.6 часа за работещите на половин ден, българите са в групата на работещите здраво граждани на ЕС.

Работи по-малко. Бъди щастлив

Ако съкратите само няколко часа седмично от висенето в офиса и вместо това ги прекарате с хората, които обичате или тръгнете най-накрая на уроци по танци, ще бъдете по-продуктивни. Според едно от много изследвания по темата съкращаването на работната седмица може да е полезно за здравето, за околната среда и дори за икономическия ръст, пише Independent.

Много икономисти смятят, че работната седмица във Великобритания трябва да се съкрати от 40 на 30 часа и посочват за пример Германия, Белгия и Холандия, където работната седмица е по-кратка. Според Ана Кът от New Economic Forum, когато хората имат малко лично време, това вреди на здравето и общуването.

Една четвърт от всички болнични се дължат на проблеми, свързани с работата, в частност на стрес и психически разстройства, твърди изследването. В същото време вестникът припомня, че успехът на Маргарет Тачър до голяма степен се дължи на нейната работоспособност. Казват, че тя е издържала само с 4 часа сън.

Но нещата не са толкова еднозначни. Друго изследване на учени от Южна Корея, публикувано в  Journal of Happiness Studies, изследва последиците от реформата, с която съботата бе обявена за неработен ден и се преминава към 40-часова работна седмица.

Това стана през 2004 г. Изследването проучва данни от ежегодните панелни изследвания за труда и заплащането от  1998 г. до 2008 г. с акцент върху задоволството от работата и живота на работниците и техните семейства. Преди 2004 г. повечето хора, са имали работна седмица от 41 и повече часове, като значителна част са работили повече от 60 часа седмично. След 2004 г. повечето хора са работили до 50 часа, а броят на работещите повече от 60 часа седмично е намален с 4.8% за жените и 7.9% за мъжете.

В Южна Корея жените често доброволно решават да не ходят на работа, а мъжът е този, който осигурява прехраната.

Намаляването на работната седмица води до по-голямо удовлетворение от броя на работните часове, но не и до по-голямо задоволство от работата и от живота на корейците като цяло. Според изследователите намаляването на продължителността на работния ден води до увеличаване на стреса, поради натиска да се свърши същата работа за по-кратко време.

Работата извън офиса

Въпросът за организацията на работното време е свързан и с избора на работно място. Той е особено важен за работещите в творческите индустрии, както и за жителите на големите градове, които губят по повече от два часа за придвижване. Както писа неотдавна „Ню Йорк Таймс”, средното американско градско семейство харчи 20% от разходите си за транспорт. Друг фактор, който засяга и европейските страни, е включването на жените в работната сила. А възходът на мобилните технологии осигуряват лесна алтернатива. Затова темата за дистанционната работа и гъвкавото работно време е предмет на засилен интерес.

yahoo.comПрез февруари един ход на Мериса Майер, младата шефка на Yahoo, предизвика широки дискусии. Впечатлена от празния паркинг пред офис сградата, тя решила да провери колко често служителите, работещи от вкъщи се логват в системата … след което забрани надомната работа.

Този ход е в противоречие с растящата практика ИТ секторът да се осланя на самонаети лица.

Показателно е, че дори президентската администрация в САЩ се опитва да насърчи гъвкавите форми на заетост. Според проучване от 2010 г. те водят до повишаване на производителността и подобряването на здравето на служителите. Данните показват, че 15% от американските компании позволяват на служителите си да работят вкъщи най-малко веднъж седмично, а една трета от работещите на пълен работен ден и 38% от заетите на непълен работен ден сами решават кога да дойдат на работа и кога да си тръгнат.

Според друго изследване на Бюрото за трудова статистика, през 2012 г.  24% от американците са практикували поне няколко часа седмично работа вкъщи. Един от изненадващите резултати от това проучване е, че хората, които работят дистанционно, по правило имат по-дълга работна седмица.

А у нас? Само  2,4% от населението в България упражнява трудова дейност под формата на почасова заетост, докато в ЕС-27 този дял е 19,5%. Според скорошен доклад на Института за икономическа политика т. нар. телеуъркинг е недоразвита алтернатива, особено за някои групи от населението, например жените с малки деца.

Краят на правилото „20%”

Когато става дума за гъвкаво работно време, хората обикновено се сещат за правилото за 20% на Google. Компанията позволява на служителите си да отделят една пета от времето си за работа по иновативни, дори луди проекти по техен избор. Дълго време тази опция се смяташе за източник на иновативната машина на Google, допринесла за някои от най-значимите й продукти като Gmail, Google News и Adsense.

Това правило бе знак на уважение към стремежа за личностно развитие, независимо от позицията в йерархията. Сега обаче то е поставено на изпитание. На теория, елиминирането на това правило спестява пари във времена на несигурност. Според бивши служители на Google, демонтирането му е започнало в годините на рецесия, заради спадането на приходите. Това е част от новата стратегия на Лари Пейдж да елиминира дейности, които не са основни, съкращавайки много от експерименталните проекти. Или допускайки до тях само избрани.

GoogleПърво, Google започна да изисква от своите инженери да получават одобрение от шефовете си, за да се възползват от правото да работят по независими проекти един ден седмично. Дотогава това се даваше по право на всички. А наскоро, висшият мениджмънт на корпорацията изисква при тези одобрения да се взема предвид производителността на техните екипи. Очакваното ниво на производителност означава, че основният ангажимент на служителите изисква 100% от времето им. Правилото за 20-те процента не е мъртво, а е трансформирано в правило за 120%, казват работещи за Google пред Quartz.

Според Wired обаче това правило никога не е било формално разписано. В компания, в която бонусите са съществена част от възнаграждението, човек не може да си позволи да упорства върху собствени проекти, особено ако няма подкрепата на шефа си и на колегите.

Идеята за известна независимост на служителите всъщност не на Google, а на ЗМ, където е въведена като правило за 15-те процента. Под една или друга форма тя се прилага от Facebook, Linkedin и получава нов тласък чрез корпоративните хакатони и вътрешнофирмени инкубатори – една тема, която заслужава продължение.

[textblock style=“8″]Имате проблеми с концентрацията. Офисът е виновен.

В ново изследване, голяма фирма за вътрешен дизайн установява, че повечето модерни офисни пространства, макар и замислени да поощрят сътрудничеството между служителите, задушават способността да се фокусираме

Компанията Gensler установява, че опитите на компаниите да предлагат големи открити работни пространства или малки кабинки пречат на способността на служителите да се концентрират. Изследването включва 2035 наети в различни фирми. Оптималното решение съчетава усамотени кабинети и общи зони, като служителите имат възможност да изберат къде да работят във всеки един момент.

Един от изненадващите резултати е, че служителите прекарват повече време в дейностти като писане на код или четене на имейли, въпреки съвременния офис дизайн, който е по-благоприятен за групова дейност. Според изследователите извършването на дейности, които изискват повече мисъл, отнема повече време заради концентрацията, пише WSJ.

Но дори щастливците, които имат личен офис, имат проблеми с концентрацията поради съблазните на интернет. Според анкетите 38% от разполагащите с личен офис заявяват, че и другите служители прекъсват работата им.

В компаниите, в които служителите имат избор къде да работят (включително дистанционно), те са показали с 12% по-висока удовлетвореност, отколкото в компаниите, които нямат тази възможност. Освен това се оказва, че дори когато имат право да избират къде да работят, 70% са избрали офиса.

[/textblock]