Сметната палата откри над 50 общини в затруднение

данни

В 11 общини през 2015 г. разходите за обслужване на дълга надхвърлят собствените им приходи, показва одит на Сметната палата. В момента в процедура по оздравяване на 36 общини, но все още нито един от плановете за оздравяване  не е одобрен от министъра на финансите.

По данни на Сметната палата местните власти в затруднено финансово състояние са 56. В 43 от общините размерът на общинския дълг е увеличен с над 50 на сто.

През 2014 г. – годината на проверката, общинският дълг е формиран от задълженията на 183 общини, посочва докладът. Установено е нарастване в размера на външния и вътрешния общински дъг спрямо предходната година. Към 31.12.2014 г. 82 общини нямат общински дълг.

През 2014 г. в 43 общини размерът на общинския дълг е увеличен с повече от 50 на сто спрямо предходната година. От тях най-голямо – с над 100 на сто, е увеличението на дълга в 35[1] общини, като при 12 общини от тях, увеличението е с над 500 на сто[2]. Значителното нарастване на общинския дълг в тези общини е предпоставка за влошаване на финансовото им състояние в средносрочен аспект.

При одита е направена оценка на натовареността на общинските бюджети за тригодишния период 2015 – 2017 г., следващ одитирания период, на база съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община, информацията вписана в ЦРОД и тригодишните бюджетни прогнози на общините за периода 2015-2017 г.

Направената оценка показва, че през 2015 г. в 35 общини съотношението на плащанията по дълга към собствените приходи е по-голямо от 30 на сто. За осем общини това съотношение е над 100 на сто, а за три общини е над 200 на сто. През 2016 г. в 16 общини се очаква съотношението плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като при две общини това съотношение е над 200 на сто. През 2017 г. в пет общини се очаква съотношението на плащания по дълга към собствените приходи да бъде по-голямо от 30 на сто, като за една община е над 100 на сто.

През одитирания период от 13 общини не са спазени законовите изисквания и годишният размер на плащанията по общинския им дълг надвишават 15 на сто от средногодишния размер на собствените им приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, изчислен на базата на данни от годишните отчети за изпълнението на бюджета на общината. Годишният размер на плащанията по общинския дълг от тези общини е в съществено несъответствие с действащата правна рамка, като надвишаването на лимита е в границите от 17 на сто до 79 сто.

В обхвата на информацията за натовареността на общинските бюджети с плащания по общинския дълг са включени всички общини с плащания по общински дълг за периода 2015-2017 г.

[textblock style=“2″]Общините, с увеличение на дълга през 2014 г. над 50 на сто спрямо този към 31.12.2013 г. са 43, като при 35 от тях увеличението е над 100 на сто, а при 12 от тях е с над 500 на сто. Най-голямо е то в Костинброд, Карнобат, Суворово (14 пъти!), Роман, Две могили, Тунджа.

Оценката на натовареността на общинските бюджети за следващите години е направена на базата на съотношението на годишните плащания по дълга към годишния размер на собствените приходи на съответната община, вписаната информация в ЦРОД и тригодишните бюджетни прогнози на общините.

През 2015 г. в резултат на управлението на общинския дълг в 35 общини, се наблюдава съотношение на плащанията по дълга към собствените приходи по-голямо от 30 на сто, като от тях:

а) за осем общини: Карнобат, Бяла, Лесичево, Кнежа, Драгоман, Свиленград, Велики Преслав и Тунджа това съотношение е над 100 на сто;

б) за три общини: Малко Търново, Бобов дол и Никопол е над 200 на сто.

През 2016 г. в резултат на управлението на общинския дълг в 16 общини, се очаква съотношение на плащанията по дълга към собствени приходи да бъде по-голямо от 30 на сто. При две общини: Айтос и Гулянци това съотношение е над 200 на сто.
През 2017 г. в резултат на управлението на общинския дълг в пет общини, се очаква съотношението на плащанията по дълга към собствени приходи да бъде по-голямо от 30 на сто. В Община Дряново това съотношение е над 138 на сто.

[/textblock]

[1] 81 на сто от общините с увеличение на дълга над 100 на сто

[2] 34 на сто от общините с увеличение на дълга над 500 на сто

36 общини ще бъдат оздравени

36 общини ще влязат в процедура по финансово оздравяване според изискванията на изменения Закон за публичните финанси. Сред тях са Перник, Ловеч, Кърджали и Видин. Със закона, който бе публикуван в ДВ, се въвежда ред за откриване на процедура по финансово оздравяване на общини, както и възможност за предприемане на мерки за финансова устойчивост и стабилност на местните финанси.
По данни на финансовото министерство тези местни управи покриват поне 3 от общо 6 критерия за наличие на финансови затруднения и общинските им съвети са длъжни да приемат оздравителни планове. МФ публикува списъка на общините и подробни данни за финансовото състояние към края на 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г. на всички български общини.

Кметовете на 36-те общини ще трябва да подготвят оздравителни програми за срок да три години, които ще се гласуват от общинските съвети. Половината от тях са управлявани от кметове на ГЕРБ.

Общини, които отговарят на повече от три критерия – списък и критерии

Общините от списъка имат право да поискат като част от тези програми и безлихвени заеми от централния бюджет. При добро изпълнение на оздравителните планове заемите могат да се покрият със субсидия от бюджета.

Информацията, която МФ за първи път предоставя, макар и не в достатъчен размер (данните за всички общини са само за последното тримесечие на миналата година, когато силно влияние имат ангажиментите за еврофондове и началото на тази година, когато влияят постъпленията от местни данъци), хвърлят съмнение върху гласуваните критерии.

Така например, 19 от 36-те общини не биха влезли в списъка за оздравяване, ако не бе добавен шести критерий преди второто четене на проекта – събираемост на данък сгради и данъка върху МПС. За някои общини – например, Тетевен и Ловеч този критерий е почти комичен, тъй като някакви стотни от процента събираемост са причината те да преминат към процедура на оздравяване.

В същото време общини, които са добре известни с влошените си финансови резултати, като Белоградчик не попадат в групата за оздравяне. Белоградчик има през 2015 г. 82,2% просрочени задължения спрямо разходите за 2015 г. и задължения за разходи, които са 89,6% от средногодишните разходи за последните четири години – и по двата показателя е сред най-зле представящите се, според публикувания анализ на МФ, който не обхваща всички общини. От тримесечните данни за всички общини пък се вижда, че приходите на общината през първото тримесечие на 2016 г. са едва 12.79% от общите постъпления, което означава, че тя е силно зависима от държавата.