Какви проекти може да се финансират по Плана „Юнкер“

Юнкер

Лидерите на 28-те страни от ЕС постигнаха съгласие за създаване на европейски фонд за стратегически инвестиции, който може да мобилизира до 315 млрд. евро. Лидерите обаче не се ангажираха с национални вноски, които да осигурят ресурс за амбициозната програма на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Целта на плана „Юнкер“ е да увеличи публичните инвестиции с 315 млрд. за период от три години. Той бе съпровоен с доста критики (не и в България, където правителството го посрещна с възторг), тъй като по оценка на икономисти не недостигът на финансиране е проблемът на бавната европейска икономика.

По предварителна информация интересът на правителствата е много голям. Заявени са 2000 предложения (най-много от Полша, докато други страни като Испания са били твърде скромни).
Реализацията на плана обаче няма да тръгне скоро. Досега са осигурени само 5 млрд. евро от ЕИБ и 16 млрд. евро от Европейската комисия. Дори средствата на ЕК не са напълно ясни, тъй като трябва да се осигурят от преструктуриране на европейския бюджет.
Огромната част (14/15) трябва да бъде предоставена от самите държави членки – както от националните им бюджети, така и от насърчителните банки.
Не е ясно дали ще има квоти по страни.
Голяма част от българските предложения дублират проекти, за които е търсенето или ще се търси финансиране и от други източници. Това особено се отнася за часта на Европейската комисия (анекс 3), които включват интерконекторната връзка със Сърбия финансирана от ОП „Конкурентоспособност“, както и лот 3 на АМ „Струма“, заложен във вече одобрената ОП „Транспорт“.
През последната седмица премиерът Бойко Борисов лобира по този план да бъде финансирана инициативата му за газов хъб в Паша дере, край Варна. Този проект обаче не присъства в индикативния списък.

Анекс 1
Български проекти

1. Строителство на скоростен път Видин – Ботевград, част от коридор ІV.
Включва път Видин – Монтана от км 3 до км 98, Монтана Враза – от 114 до км 144 и Мездра Ботевград от км 161 до км 194 (нови пътища)
500 млн. евро
2. Строителство на скоростен път Русе – Велико Търново от км 0 до км 110, част от коридор ІХ=
400 млн. евро.
3. Строителство на магистрала до Калотина от км1 до км 48, част от коридор Х (до 32 км – разширяване на съществуващ път)
200 млн. евро
4. Младежко предприемачество (МТСП) – Грантове за безработни младежи, завършили ВУЗ, които искат да започнат бизнес в ИТ или икономиката на знанието.
100 млн. евро
5. Ефективно използване на водните ресурси, подобряване на качеството на водата – пречиствателни станции, укрепване на речни брегове (над 40 общини)
900 млн. евро
6. Иновативни технологии за обработка на отпадъци (три региона)
7. Затваряне и рекултивация на общински депа, които не отговарят на изискванията
8. Модернизация на жп линията Карнобат-Синдел (до скорост 130 км/час)
200 млн. евро
9. Реставрация на жп линията Русе – Варна
300 млн. евро
10. Строителство на 400-киловолтов далекопровод между Ветрен и Благоевград (част от проекта за интерконекторна връзка с Гърция)
100 млн. евро
11. Строителство на 400-киловолтов далекопровод между Царевец и Пловдив ((аст от проект за интерконекторна връзка с Гърция и Румъния)
100 млн. евро
12. Строителство на нов 400-киловолтов интерконектор Марица Изток – Неа Санта, Гърция (130 км)
13. Строителство на 400-киловолтов интерконектор между „Марица Изток” 1 и „Марица Изток” 3 (13 км)
14. Строителство на 400-киловолтов далекопровод от “Марица Изток” 1 до Бургас (150 км)
15. Строителство на 400-киловолтов далекопровод от Добруджа до Бургас (140 км)
16. Строителство на 400-киловолтов далекопровод от Видно до Свобода (Крушари) (80 км)
100 млн. евро
17. Строителство на 400/110-киловолтов далекопровод от Варна до Ступина, Румъния с връзка до станция Свобода (10 км)
Национална програма за енергийна ефективност на жилищни сгради – всички общини
600 млн. евро
 

Анекс 3
Илюстративен списък на ЕК

1. Пазарджик – Проект за свързване на Пазарджик и околностите с оптична връзка (FTTH)
6 млн. евро
2. България – Електронни комуникационни мрежи и информационни системи (EA
ECNIS). Втора фаза на проект, започнал през 2012 г. и осигуряване на широколентов интернет в селските райони. Кофинсиране от ЕБВР
40 млн. евро
3. Кръстер България-Гърция между Марица Изток 1 и N. Santa , който включва вътрешна линия между „Марица Изток” 1 и „Марица Изток” 3, нова 400 киловолтова линия от 13 км между двете централни
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
4. Рехабилитация на мрежата за пренос на енергия (компресорни станции, разширяване и модернизация)
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
5. Газова връзка със Сърбия с дължина 150 км
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
6. Клъстер – газови хранилища, включително:
– Разширяване на капацитета на хранилището в Чирен
– Ново газово хранилище, свързано със съществуващата газова мрежа в България
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
7. Когенерация в „Топлофикация София”
50 млн.
8. Увеличаване на капацитета на съществуващия газопровод към Гърция
9. Газова връзка между България и Гърция (Стара Загора – Комотини), нов газопровод с дължина 185 km и компресорна станция с мощност 20 MW
10. АМ “Струма”, лот 3 – строителство на участък от 65 км, вкл. 17.35 км тунели
850 млн.