Какви проекти може да се финансират по Плана „Юнкер“

Юнкер

Лидерите на 28-те страни от ЕС постигнаха съгласие за създаване на европейски фонд за стратегически инвестиции, който може да мобилизира до 315 млрд. евро. Лидерите обаче не се ангажираха с национални вноски, които да осигурят ресурс за амбициозната програма на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Целта на плана „Юнкер“ е да увеличи публичните инвестиции с 315 млрд. за период от три години. Той бе съпровоен с доста критики (не и в България, където правителството го посрещна с възторг), тъй като по оценка на икономисти не недостигът на финансиране е проблемът на бавната европейска икономика.

По предварителна информация интересът на правителствата е много голям. Заявени са 2000 предложения (най-много от Полша, докато други страни като Испания са били твърде скромни).
Реализацията на плана обаче няма да тръгне скоро. Досега са осигурени само 5 млрд. евро от ЕИБ и 16 млрд. евро от Европейската комисия. Дори средствата на ЕК не са напълно ясни, тъй като трябва да се осигурят от преструктуриране на европейския бюджет.
Огромната част (14/15) трябва да бъде предоставена от самите държави членки – както от националните им бюджети, така и от насърчителните банки.
Не е ясно дали ще има квоти по страни.
Голяма част от българските предложения дублират проекти, за които е търсенето или ще се търси финансиране и от други източници. Това особено се отнася за часта на Европейската комисия (анекс 3), които включват интерконекторната връзка със Сърбия финансирана от ОП „Конкурентоспособност“, както и лот 3 на АМ „Струма“, заложен във вече одобрената ОП „Транспорт“.
През последната седмица премиерът Бойко Борисов лобира по този план да бъде финансирана инициативата му за газов хъб в Паша дере, край Варна. Този проект обаче не присъства в индикативния списък.

Анекс 1
Български проекти

1. Строителство на скоростен път Видин – Ботевград, част от коридор ІV.
Включва път Видин – Монтана от км 3 до км 98, Монтана Враза – от 114 до км 144 и Мездра Ботевград от км 161 до км 194 (нови пътища)
500 млн. евро
2. Строителство на скоростен път Русе – Велико Търново от км 0 до км 110, част от коридор ІХ=
400 млн. евро.
3. Строителство на магистрала до Калотина от км1 до км 48, част от коридор Х (до 32 км – разширяване на съществуващ път)
200 млн. евро
4. Младежко предприемачество (МТСП) – Грантове за безработни младежи, завършили ВУЗ, които искат да започнат бизнес в ИТ или икономиката на знанието.
100 млн. евро
5. Ефективно използване на водните ресурси, подобряване на качеството на водата – пречиствателни станции, укрепване на речни брегове (над 40 общини)
900 млн. евро
6. Иновативни технологии за обработка на отпадъци (три региона)
7. Затваряне и рекултивация на общински депа, които не отговарят на изискванията
8. Модернизация на жп линията Карнобат-Синдел (до скорост 130 км/час)
200 млн. евро
9. Реставрация на жп линията Русе – Варна
300 млн. евро
10. Строителство на 400-киловолтов далекопровод между Ветрен и Благоевград (част от проекта за интерконекторна връзка с Гърция)
100 млн. евро
11. Строителство на 400-киловолтов далекопровод между Царевец и Пловдив ((аст от проект за интерконекторна връзка с Гърция и Румъния)
100 млн. евро
12. Строителство на нов 400-киловолтов интерконектор Марица Изток – Неа Санта, Гърция (130 км)
13. Строителство на 400-киловолтов интерконектор между „Марица Изток” 1 и „Марица Изток” 3 (13 км)
14. Строителство на 400-киловолтов далекопровод от “Марица Изток” 1 до Бургас (150 км)
15. Строителство на 400-киловолтов далекопровод от Добруджа до Бургас (140 км)
16. Строителство на 400-киловолтов далекопровод от Видно до Свобода (Крушари) (80 км)
100 млн. евро
17. Строителство на 400/110-киловолтов далекопровод от Варна до Ступина, Румъния с връзка до станция Свобода (10 км)
Национална програма за енергийна ефективност на жилищни сгради – всички общини
600 млн. евро
 

Анекс 3
Илюстративен списък на ЕК

1. Пазарджик – Проект за свързване на Пазарджик и околностите с оптична връзка (FTTH)
6 млн. евро
2. България – Електронни комуникационни мрежи и информационни системи (EA
ECNIS). Втора фаза на проект, започнал през 2012 г. и осигуряване на широколентов интернет в селските райони. Кофинсиране от ЕБВР
40 млн. евро
3. Кръстер България-Гърция между Марица Изток 1 и N. Santa , който включва вътрешна линия между „Марица Изток” 1 и „Марица Изток” 3, нова 400 киловолтова линия от 13 км между двете централни
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
4. Рехабилитация на мрежата за пренос на енергия (компресорни станции, разширяване и модернизация)
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
5. Газова връзка със Сърбия с дължина 150 км
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
6. Клъстер – газови хранилища, включително:
– Разширяване на капацитета на хранилището в Чирен
– Ново газово хранилище, свързано със съществуващата газова мрежа в България
Част от проекти от общ интерес на стойност 50 млрд.
7. Когенерация в „Топлофикация София”
50 млн.
8. Увеличаване на капацитета на съществуващия газопровод към Гърция
9. Газова връзка между България и Гърция (Стара Загора – Комотини), нов газопровод с дължина 185 km и компресорна станция с мощност 20 MW
10. АМ “Струма”, лот 3 – строителство на участък от 65 км, вкл. 17.35 км тунели
850 млн.

Еврофондове 2014-2020: Къде са парите

евро

Първите средства по новите оперативни програми ще бъдат разпределени през 2015 г. Откроват се няколко приоритета спрямо предишния програмен период. По-голямо внимание получават развитието на научните изследвания, иновациите и дигиталната икономика. Жп инфраструктурата се изравнява по тежест със строителството на пътища, повече средства ще има за саниране на жилища. Младежката заетост, борбата с бедността и интеграцията на ромите също са акцент.

Кои са най-големите проекти и какво може да очаква бизнесът? Economix.bg обобщава.

До този момент от Европейската комисия са одобрени само две оперативни програми:

– ОП „Развитие на човешките ресурси”;

– ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”.

Останалите са приети от правителството и изпратени за одобрение.

Първата схема, която беше отворена, е „Младежка заетост” по ОП РЧР, която осигурява спонсорирана заетост на младежи до 29 години.

В началото на следващата година се очаква да бъдат обявени още схеми по тази програма, както и популярната схема за технологична модернизация по ОПИК.

[ddownload id=“29307″ text=“Вижте очакваните процедури“]

Първата отворена мярка по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще бъде 4.1 – Инвестиции в земеделски стопанства. Това ще стане в края на първото тримесечие на 2015 г. След това през второто тримесечие ще започне прием по мерките 2.1 – консултантски услуги за земеделски и горски стопани, и 6.1 – стартова помощ за млади земеделски производители. Програмата още не е одобрена.

Не са обявени схемите, с които ще стартира ОП „Околна среда”.
eufunds2020

Най-големи проекти

ОПИК

София Тех Парк
Междусистемна газова връзка България – Сърбия – фаза 2

ОП Транспорт

Рехабилитация и модернизация на железопътния участък Пловдив – Бургас Фаза II (включително жп възел Пловдив и жп възел Бургас);
Модернизация на жп линията София-Септември в участъка Елин Пелин – Ихтиман и Ихтиман – Септември.
Изграждане на АМ „Струма”, ЛОТ 3 – Благоевград-Сандански.
Изграждане на трети метродиаметър на метрото в София „бул. Ботевградско шосе – бул. Владимир Вазов – ЦГЧ – ж.к. Овча купел”
Съгласно последния текст на програмата изграждането на АМ Хемус и изграждането на тунел под връх Шипка – фаза 2 от проект „Обход на гр. Габрово с тунел под връх Шипка ще се финансират със средства от националния бюджет, но има уговорка, че може да се финансират и по ОПТТИ, ако останат средства.

ОПРР
Инвестиции за енергийна ефективност в жилищни сгради и студентски общежития
Модернизиране на здравната инфраструктура, включващо закупуване на мобилни коли с оборудване, строителство, ремонт, оборудване и обзавеждане

ОПОС
Трета фаза на интегрираната система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община – инсталация за комбинирано производство на енергия с оползотворяване на RDF на територията на „Топлофикация”
Някои ВиК проекти

Приоритети по програми

Малките и средни фирми ще получат близо 700 млн. евро от новата оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Средствата ще се отпускат по приоритетна ос „Предприемачество и капацитет за растежа на малките и средните предприятия“.

Общата сума на програмата за периода 2014-2020 г. е 1,39 млрд. евро (вкл. национално финансиране), като половината или 592.9 млн. евро е за финансиране на малките и средните предприятия.

251 млн. евро или 21% от средствата ще се отделят за приоритетна ос 1 „Технологично развитие и иновации“. Над 25% от парите по програмата пък са предвидени за внедряване на технологии за подобряване на ресурсната ефективност и подкрепа за повишаване на енергийната ефективност. Останалите 3% са техническа помощ (управление, мониторинг и пр.)

Както economix.bg вече писа, програмата залага приоритетно финансиране на четири сектора. Ще се доразвие използването на финансови инструменти, включително се предвижда създаването на дялов инструмет (напр. фонд за технологичен трансфер с бюджет от 30 млн. евро, който ще работи съвместно със София Тех Парк), който да инвестира в нови иновативни предприятия и развитие на научни изследвания, лаборатории, патенти. Другите инструменти са за гаранции за загуби по портфейл от заеми, стартов капитал и рисков капитал.

ОП „Региони в растеж” (1.54 млрд. евро) е една от най-трудните програми заради спорове по броя на градовете, които да бъдат подкрепени. Последният вариант залага на основните центрове на растеж на регионално ниво – 10 града като двигатели на растеж и мрежа от подкрепящи ги малки и средни градове (първите две интегрирани приоритетни оси). ЕК комисия настояваше за по-голяма концентрация на средства. България обаче залага финансиране за няколко малки общини в предимно селски и бедни райони, които осигуряват услуги и за съседни общини – например, Разлог – за Банско, Белица и Якоруда, Белоградчик – за Димово, Чупрене и Ружинци.

Компромисният вариант групира по-малките градове във втора ос. Така в първа ос (Устойчиво и интегрирано градско развитие“ с бюджет 840 млн. евро) остават 39 големи града, а останалите 28 да се финансират по новата втора ос – „Подкрепа за периферни географски области, най-силно засегнати от бедност“, която ще разполага със 106 млн. евро.

В резултат йерархията на градовете изглежда така (първите три нива са централните оси):

1-во йерархично ниво – София;

2-ро йерархично ниво – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен,

Велико Търново, Благоевград, Видин;

3-то йерархично ниво – Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград,

Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян,

Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък,

Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Лом, Гоце Делчев,

Панагюрище, Велинград.

4-то йерархично ниво – Сандански, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян,

Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови

пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово,

Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград,

Малко Търново.

Програмата съдържа и няколко секторни приоритетни оси. За развитие на регионалната пътна инфраструктура са заделени 194 млн. евро. За образователна инфраструктура – 115 млн. евро, а за здравна – 83 млн. евро. Средствата за развитие на регионален туризъм до 2020 г. са 101 млн. евро. и са доста по-малко от предишния период.  Около 16% от ресурса ще се разпредели чрез финансови инструменти (от типа на фондовете по „Джесика”).

По-голяма част от ресурсите (26,26%) по оперативната програма са насочени към националната цел за развитие на нисковъглеродна икономика, като 17% от средствата са определени за прилагане на мерки за енергийна ефективност, а 9% от средствата ще бъдат инвестирани в развитието на интегриран градски транспорт.

Значителен дял от средствата – 24,04% – са свързани с екология (тук са мерките за развитие на градската среда и туристическия потенциал).

Основната разлика с предишната програма е именно акцентът върху енергийната ефективност на жилищни и административни сгради. В документа, изпратен за одобрение пише, че в България 18 900 бр. еднопанелни жилищни, в които живеят над 1,77 млн. души. Около 10% се нуждаят от спешни мерки. Освен това едва 5% от всички административни сгради са проектирани и изпълнени през периода 1999 г.– 2005 г. и отговарят на нормите за енергийна ефективност (още за санирането).

Най-голямата промяна по отношение на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” (1.89 млрд. евро, вкл. национално финансиране) е промененото съотношение между пътна и жп инфраструктура. Докато в предишния програмен период съотношението беше 68:32, сега средствата са разпределени поравно – по 572 млн. евро или 673 заедно с националното финансиране. (Това са първите две приоритетни оси на програмата, които изчерпват средствата от Кохезионния фонд).

В допълнение на инвестициите по ОПТТИ, със средства от Механизма за свързване на Европа се предвижда да се извърши модернизация на ж.п. участъка „Видин –Медковец” (част от линията „Видин – София”), както и за модернизация на ж.п. линията „Драгоман – София – Елин Пелин”.

Третият приоритет е „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт”, за която са предвидени 77.3% от средствата по ЕФРР (или 361 млн. евро). Останалите ресурси ще бъдат разпределени за модернизирана инфраструктура за управление на трафика, подобряване на безопасността и сигурността на транспорта (вкл. пристанища и летища) и техническа помощ.

Основната част от средствата по ОП „Развитие на човешките ресурси” (1092 млн. лв.) ще се изразходва за първия й приоритет – Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места” (527 млн. евро). Но значителни средства (108 млн. лева) се предвиждат и по инициативата за младежка заетост, което се превръща с основен акцент.

За „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване” са предвидени 336 млн. евро, а за третия приоритет „Модернизация на институциите на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването” – 44 млн. евро . Останалите средства са за транснационално сътрудничество и техническа помощ.

ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ се очаква да осигури 1.370 млрд. лева до 2020 година. Това е нова програма (досега образователни инициативи се финансираха по програмата за човешки ресурси).

Основната част е разпределена по първата ос (Научни изследвания) – приблизително 546 млн. лв.), в това число центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Другото основно перо (Образование и учене през целия живот – 504,5 млн. лв.) включва инвестиции във ВУЗ, овладяване на ключови компетентности, повишаване на квалификацията на училителите и развитие на професионално образование. По-малък ресурс е отделен за Образователна среда за активно социално приобщаване (включително интеграция на ромите) и Техническа помощ.

Основният приоритет на ОПОС е водният сектор, за който са заделени около 1 млрд. евро. Новост в третирането на отпадъци е, че вече няма да се финансира изграждането на депа, а ще се финансират предимно съоръжения и методи, които позволяват предварителното третиране на отпадъците и намаляване на обема на тези отпадъците. Останалите области са „Натура 2000 и биоразнообразие”, „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища”, „Подобряване качеството на атмосферния въздух“. Последните две оси са нови.

В рамките на ПРСР ще се подпомагат мерки, насочени към развитие на икономическия потенциал, демографията и социалното включване на уязвими групи. Ще се финансират и проекти за развитие на неземеделските сектори на икономиката, както и подобряване на качеството на живот в селата. Но здравни дейности в селските райони ще се финансират само по регионалната програма. Средства ще има и за изграждане на пазари на производители. Тази програма е най-изостанала.

Споразумението за партньорство, което е рамката на европейските програми, предвижда още намаляване на административната тежест. Предвижда се електронно кандидатстване, както и изцяло електронна комуникация с управляващите органи на програмите. Ще има унифицирани документи – формуляр за кандидатстване, искане за плащане, финансов отчет, технически отчет. Очаква се метология за опростено отчитане на разходи.