Идва по-поляризиран Европейски парламент

EK

Задава се поляризиран Европейски парламент с по-несигурно гласуване по ключови въпроси. Антиевропейските и популистки партии могат да спечелят повече от 30% от гласовете на изборите през май, според изчисления на Open Europe, които показват ръст за тези партии  спрямо 24.9% през 2009 г.

>>Инфографика: Новата политическа карта на Европа

Това означава те да получат 218 места от общо 751 в европейския парламент. Open Europe включва широко разнообразие от партии в блока на недоволните – от крайната левица в Гърция до неофашистите в Унгария, както и антикапиталистически движения.
Ако избирателната активност е 43%, както през 2009 г., Open Europe смята, че 74.4% от гласоподавателите или ще гласуват срещу ЕС, или ще гласуват за радикална промяна или изобщо няма да идат до урните.
Друга изследователска организация Absolute Strategy, която възприема по-тесен обхват на антиевропейските партии, очаква протестният вот да бъде 18%. Тук не се включват някои популистки партии. Това все пак е значително повишение спрямо 8%, отчетени при предишните избори.

прогноза за евроизборитеНякои от сегашните групи в ЕП може да изчезнат, включително поради неизпълнение на изискването групите да имат депутати от най-малко седем страни, прогнозира Open Europe. Такава ще е съдбата на групата на консерваторите, и вероятно на групата „Европа на свободата на демокрацията“ (ЕFD), където сега доминира Найджъл Фарадж. Той едва ли ще се присъедини към новата група, което вероятно ще се формира около Националния фронт на Марин льо Пен.

Последните данни на Poll Watch от 14 май обаче показват, че двете партии ще успеят да пробият в седем страни. Те също така отчитат, че Европейската народна партия (EPP) успява да си върне предимството пред ПЕС. Най-голям ръст обаче ще имат депутати, необвързани с никия от досегашните групи (обозначени като NI в таблицата).

Макар и силно поляризиран, парламентът ще бъде доминиран от партии, които подкрепят статуквото или по-нататъшната интеграция в рамките на ЕС, макар и с намаляващо влияние. Партиите, които Open Europe идентифицира като реформатори – сред тях са консерваторите на Дейвид Камерън и свободните демократи в Германия, ще паднат от 53 на 39 места. Така парадоксалният резултат от вота на 25 май ще бъде парламент, който подкрепя интеграцията.

Сред партиите на статуквото са както Европейската народна партия, така и ПЕС. Тъй като нито една от тях няма да има мнозинство, за да избере следващия председател на Европейската комисия, се появиха прогнози за широка коалиция в германски стил.
В много други области резултатът ще е неясен и е възможно да се стигне до ad hoc коалиции. Според Open Europe обаче ключовият момент е намаляващата подкрепа за свободната търговия и реформите. Според техните оценки поддръжниците на либералните ценности в сегашния парламент са 242, а в следващия ще бъдат 206. Това означава по-малко подкрепа за амбициознните търговски споразумения от типа на ТТИП и отпор на свръхрегулациите, налагани от Европейската комисия.

Програмите на политическите семейства в Европейския парламент, както и на отделни национални партии извън мейнстрийма, показват големи разногласия и доста несигурно гласуване по ключови теми. В редица случаи решаващият глас ще е на колебаещите се, което отваря широко поле за лобизъм.

Още от тази тема:

Евродепутатите – все по-силни

Ето как варират позициите по основните конфликтни теми:

Разширяване на ЕС. Докато Зелените искат ускоряване на преговорите с Турция, а ПEС и ALDE подрепят интеграцията, Европейската народна партия настоява да се съобзи с капацитета на Съюза да интегрира нови членове.
Трансатлантическо споразумение. То се подкрепя от ЕНП и консерваторите, а групата на ALDE по принцип поддържа свободната търговия, ако споразуменията са реципрочни. Зелените са твърда опозиция. Националистическите и популистки партии нямат толкова единна позиция, колкото може да се очаква. Партията на независимостта на Великобритания, очертаващият се голям победител на Острова, по-скоро ще гласува за ТТИП.
Банкова реформа. И ЕНП, и ПЕС подкрепят банковия съюз. ПЕС, както и Зелените се обявяват в подкрепа на данъка върху финансовите транзакции.
Икономическа и фискална политика: Докато ЕНП подкрепя статуквото, настоявайки единствено за реформа на кохезионната политика, Зелените са по-радикални от ПЕС като се обявяват срещу икономиите и за общи еврооблигации. ЕНП настоява за хармонизиране на базата на корпоративния данък, Зелените – за минимални ставки, както и за по-ниско облагане на труда за сметка на по-големи данъци върху замърсителите. ALDE искат намаляване на земеделските субсидии.
Енергийна политика. Докато ЕНП се обявява единен вътрешен пазар и сближаване на мрежите за транспортиране на газ, Зелените са за постепенен отказ от АЕЦ и забрана на шистовия газ. ПЕС иска достъпна енергия за всички и проектни облигации.
Единен пазар. ЕНП се обявява за приемане на директивата за услугите, общоевропейско законодателство за продажбите и за единен дигитален пазар. ALDE са за реформа на селскостопанската политика (да се плаща повече на площ, а не на продукция) и за отпадане на роуминга до 2016 г.