Психология на финансовите кризи

избор

Професорът от Университета Йейл Николас Барберис разглежда три аспекта на финансовата криза – ръста на цените на жилищата преди 2006 г., необяснимо големите позиции, натрупани от банките във второкласни ипотеки и свързаните с тях книжа и драматичния спад на цените на повечето класове активи по време на кризата. Той разглежда психологическите фактори и подчертава две обяснения, които поведенческите финанси дават – свръхекстраполацията на минали ценови промени и самозаблудата на участниците на пазара.

Теории за финансовата криза

Съществуват много изследвания за това какво предизвика балоните при цените на имотите. Някои от тях са свързани с мненията на инвеститорите. Първата теория твърди, че балоните възникват когато има голямо несъгласие между инвеститорите за бъдещата посока на цените и няма къси продажби (при това положение цените отразяват само мненията на биковете, а мечките са извън пазара). Второто обяснение, че инвеститорите екстраполират миналите резултати – доходност, дивиденти, и ги пренасят в бъдещето. Това е проявление на т. нар. представителна евристика или на тенденцията да се правят големи изводи на базата на откъслечни данни.

Третата теория се основава на идеята, че хората надценяват точността на прогнозите си.

Съществуват и обяснения, основани на предпочитанията. Едно от тях твърди, че когато печалят, инвеститорите стават по-склонни да поемат риск. Според друга теория, те надценяват технологичните акции поради предпочитанието си към печалби, наподобяващи лотария и склонността да се надценяват малките вероятности.

Моделът на свръхестраполация има най-голяма обяснителна сила, що се отнася до последния имотен балон. Но не само домакинствата смятат, че щом цените растат, те ще продължат да се покачват. Рейтинговите агенциите също допринесоха за това и за създаването на свръхпредлагане на второкласни ипотеки.

Спадът на цените на недвижимите имоти имаше разрушителен ефект, тъй като банките бяха натрупали много второкласни ипотеки и свързаните с тях книжа в портфейлите си. Това поведение е озадачаващо, тъй като банките трябва да са били наясно с рисковете. Като се има предвид, че банките са с висока задлъжнялост, често краткосрочна, спадът на цените на тези активи има големи последици и както се оказа, доведе до ограничаване на кредита.

Психологически фактори

Съществуват три поведенчески теории, които обясняват защото банкерите поеха прекомерен риск. Първата теория може да наречем лоша мотивация – хората, които продават ипотеки, получават възнаграждения и бонуси в зависимост от размера на продадените финансови инструменти, а не според тяхната доходност и риск в дългосрочен план. Второто обяснение, условно наречено „лоши модели”, предполага, че хората, които се занимават с ипотечния бизнес, не са неясно с рисковете – те например, може да екстраполират миналите повишения на цените на имотите, и моделите, които използват не разкриват рисковете. Третата хипотеза е просто „лош късмет” и приема, че просто е било невъзможно да се предвидят рисковете преди 2006. Според Барберис, тази хипотеза, а и предходните два модела не обясняват защо банкерите поеха риска с ипотеките.

Той предлага алтернативно обяснение, основано на когнитивния дисонанс или нежеланието да се приеме реалността. Като манипулират своите схващания, хората отстраняват дискомфорта, което евентуално притеснение за качествата на ипотеката би донесъл, и се самозалъгват, че бизнес моделът не е толкова рисков. Хората са по-склонни да променят мненията си, отколкото да променят поведението си, тоест да продадат лошите финансови активи, които носят висок доход за сметка на висок риск. Барберис прави аналогия със заклетите пушачи, които се успокояват, че 85-годишният им дядо е доживял до дълбока старост, въпреки че е бил пушач.

Един търговец би се въздържал да следи качеството на второкласните ипотечни заеми, тъй като ликвидирането на позицията може да донесе финансови загуби. Това му позволява да поддържа положителна представа за себе си, без да се укорява, че прави нещо лошо. По същия начин рейтинговите агенции, които имат сериозен мотив да дават рейтинг ААА, за да не губят клиенти, се самозаблуждават, че ипотеките не са толкова рискови, което им позволява да отхвърлят дискомфорта.

Секюритизацията на тези книжа улеснява самозаблудата, тъй като структурираните финансови инструменти, основани на второкласните ипотеки са доста сложни.

Друг въпрос, който Барберис поставя, е за това кои поведенчески фактори усилват спада на цените и превръщат малките загуби в големи.

Изследователите обикновено се фокусират върху институционалните механизми за разпространение, за да обясняват защо спадът на стойността на много рискови активи по време на криза е толкова драматичен. Така наречените спирали на загубите и спирали на маржа превръщат малките загуби в големи.

Но психологията също играе роля. След като понесат загуби, инвеститорите започват да избягват риска, както и неяснотата на оценките и започват да намаляват дела на рисковите активи в портфейла си, предизвиквайки още по-големи загуби.

Много икономисти са наясно с избягването на неяснотата – идеята, че хората избягват ситуации, в които не могат да определят вероятността за дадено бъдещо събитие. Основното свидетелство за това е т. нар. Елсберг парадокс – концепция в теорията за вземане на решения, според която хората предпочитат познатото зло пред неизвестното дори при еднаква математическа вероятност. По-непопулярни са психологическите изследвания за това как избягването на риска и избягването на неяснотата се променят с времето. Няколко проучвания помагат да се разбере влиянието на избягването на неяснотата върху финансовата криза – едното е на Хийт и Тверски (Preference and belief: Ambiguity and Competence in Choice under Uncertainty), а второто на Фокс и Тверски (Ambiguity Aversion and Comparative Ignorance).

Амос Тверски и колегите му показват, че степента на избягване на неяснотата може да бъде променена чрез манипулация на усещането за компетентост, което имат хората. Когато инвеститорите понесат първоначални загуби, те се чувстват по-некомпетентни в анализирането на тези книжа. Това ги кара да намалят дела на подобни активи в портфейлите и това предизвиква нови понижения на цените на тези активи.

Степента на избягване на риска – хората са много по-чувствителни към загубите, отколкото към печалбите от един и същи мащаб, също може да се променя с времето в зависимост от понесените загуби или печалби. Първоначалните загуби правят по-малко склонни да поемат рискове, които при липса на загуби, биха поели. Това задейства спиралата.