Световните медии: Новият Биг Брадър

Новини, Медии

В средата на седмицата имах намерение да сложа акцента на този седмичен преглед върху мерките за икономии – заради признанието на МВФ за Гърция и няколко хубави статии по темата. Но седмицата имаше оглушителен финал, който може да се обобщи със заглавието, което под една или друга форма присъства в повечето световни медии – Big Data is watching you. Става дума за разкритията за събирането на данни за телефонните разговори на абонатите на Verizon (а както стана известно впоследствие – и на други телефонни компании) и последвалия го скандал за програмата Prism, която осигурява достъп до данните, които се съхраняват от Google, Facebook и други. Компаниите отрекоха, Барак Обама на практика потвърди. Според „Ню Йорк Таймс“ само Twitter не е улеснила достъпа до сървърите си.

Вчера „Гардиън“ пусна нова порция разкрития по темата. Агенцията за национална сигурност е разработила инструмент за събиране на данни и проследяване, наречен Boundless Informant. Този инструмент позволява отчитане и категоризиране на записи на съобщения, познати като метаданни, а не съдържанието на имейли или съобщения. През март 2013 агенцията е събрала 97 млрд. сведения от компютърни мрежи по целия свят.

„Нашето общество се основава на предположението, че ни се дават някои неотменни права и че понякога ще бъдат извършени престъпни действия, но нашите закони, полицейски служители, съдилища и затвори работят, за да се предотврати това. Това е балансът между свободата и възпирането. Този баланс бе изгубен, когато правителството реши, че трябва да чува, вижда и чете всичко в нашия дигитален живот, за да спре терористите“, пише „Форбс„. (Какво е Big Data и как засяга ежедневието ни – четете утре.)

Wired припомня миналогодишната си статия за изграждането на дейта центъра на Агенцията за национална сигурност в Юта. Комплексът за 2 млрд. долара трябва да бъде завършен до септември. Очевидно ни очакват още разкрития.

В една забележителна статия за Wall Street Journal (по-скоро резюме от новата му книга) историкът Ниъл Фъргюсън описва трудностите да се прави бизнес в САЩ. Той прави сравнение с условията във Великобритания и се оплаква от трудностите по уреждане на здравните осигуровки на служителите и необходимостта да се плаща повече на адвокати. Фъргюсън дава за пример падането на САЩ от първо на седмо място в индекса за конкурентоспособност на Световния икономически форум и удължаването на времето за стартиране на бизнес, регистриране на собственост и прилагане на договори (от 368 на 433 дни). „Почти всички икономисти са съгласни, че развитието на добри институции, законодателни органи, съдилища, административни агенции е от решаващо значение. Когато бедните държави  подобрят своите институции, икономическият растеж скоро се ускорява. Но какво да кажем за богатите страни? Ако бедните страни могат да забогатеят чрез подобряване на институциите, не е ли възможно богатите страни да станат бедни чрез упадък на институциите?“ Според професора точно това се случва в САЩ и причината е сложното законодателство. Той дава за пример 848-страничната реформа на регулациите на Уолстрийт и Закона за защита на потребителите от 2010 г., които изискват от регулаторите да създадат 243 правила, да проведат 67 проучвания и да съставят 22 периодични доклада. Друг пример е законът за защита на пациентите – 906 страници.

Месечният обзор на Бил Грос, шефа на Pimco, е задължително четиво за всеки участник на финансовите пазари и изследовател на политиката на нулеви лихви. Никога досега лихвени проценти не са били толкова ниски, нито пък доходът над основната лихва на централните банки (carry), казва той. Макар че през 2006/2007 г. спредовете по корпоративния дълг и високодоходните облигации са били по-малки, дори тогава доходността по тях не е била толкова ниска. За първи път е възможно компания с рейтинг B/BB да издаде облигации при доходност под 5%. Никога цените не са били толкова високи и възвращаемостта толкова ниска, казва шефът на най-големия фонд за облигации в света. Количествените облекчения и близките до нула лихви стабилизираха реалната икономика, но не я върнаха към старите темпове на растеж. Грос сравнява тази политика с изпомпването на много кръв към икономиката, но кръв, бедна на кислород, като в ролята на кислорода е carry (доходът от книжата, както и печалбите, благодарение на премиите за риск и ликвидност и на волатилността на пазарите). Централните банки – включително суперквантът Курода (шефът на Японската централна банка – бел. ред.) изглежда вярват, че по-високите цени на активите, напомпани от QE, ще стимулират реалния икономически растеж чрез ефекта на богатството. Тази теория не изглежда да работи много добре, защото при ниските премии никой не иска да поема риск (Макар и някои инвеститори да се преориентират от книжа с фиксиран доход към акции или към световните пазари, това не е масово). Грос посочва и други последици от нулевите лихви, които водят до съсиреци в кръвоносната система на икономиката – например, обезкуражаването на спестителите, свиването на нетния лихвен марж на банките, които ги кара на ограничават мрежата си за банкиране на дребно (четирите най-големи банки във Великобритания ще приключат тази година със 189 000 затворени работни места), поддържането на зомби корпорации благодарение на ниските премии за риск и извънредната ликвидност; не на последно място, корпорациите прибягват до финансовия инженеринг вместо до иновации, както показва решението на Apple да разпредели кеш сред акционерите си..

Джеръми Уорнър задава необикновен въпрос в „Телеграф“ – Какво би станало, ако Великобритания се бе присъединила към еврото преди десетина години? Е, отговорът му не е изненадващ – щеше да има още по-голям банков бум, последван от депресия и повишаване на рисковата премия по държавния дълг. Накрая на Лондон би се наложило да напусне еврозоната, което би довело до нейното разпадане – най-вероятно.

Водещата тема на The Economist са протестите в Турция. Според списанието Ердоган, въпреки че има подкрепата на малкия бизнес и селяните в азиатските провинции, трябва да отстъпи и да предаде властта на президента Абдула Гюл.
[fb_button]