И правителството, и ДПС искат промени за КТБ

КТБ

Премиерът Бойко Борисов поиска промени в закона за банковата несъстоятелност, които ще въведат фигурата на т. нар. служебен синдик в КТБ. Целта е отмяна на цесии и прихващания със задна дата.

В момента банката се управлява от квестори, тъй като още не е приключило обжалването на акта на БНБ за отнемане на лиценза й. По закон синдик на банка се назначава, след като съдът обяви неплатежоспособността. Фондът за гарантиране на влоговете ще поиска от Софийския градски съд да назначи предварително временен синдик на КТБ. Това би намалило ролята на БНБ, която назначава квесторите. В същото време ДПС също настоя за законодателни промени, така че БНБ да има по-големи правомощия докато съдът се произнесе.

„Много съм притеснен“, заяви премиерът в парламента, където бе по повод избора на Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи. „Днес ще предложим служебен синдик. Надявам се да ни подкрепите, не бива да оставим да разграбват КТБ, обърна се Борисов към депутатите. „Заради административни неуредици не може да започне делото и „върви разграбване на банката„. Не бива да го допускаме, подчерта Борисов. Най-бързото решаване на този въпрос гарантира, че ще си върнем парите“, обяви министър-председателят.

Предполага се, че промените ще бъдат направени преди второто четене на Закона за банкова несъстоятелност, което започна да се превръща в опасна практика. Наскоро така из основи бе променен законът за енергетика, като част от нововъведенията на практика бяха гласувани само на едно четене.
Закон за промени в закона за банкова несъстоятелност, внесен от Мартин Димитров, бе приет от парламента на 27 февруари на първо четене. Те предвиждат други неща -УС на фонда за гарантиране на влоговете, а не неговият управител да одобряват програмата за осребряване на имуществото на банката, предявяването на отменителни искове и др., а парламентът да назначава един от неговите членове.

Според Борисов обаче служебният синдик на КТБ ще бъде предложен от финансовия министър Владислав Горанов. Не е ясно какво има предвид той, тъй като законопроектът още не е представен. Ако целта е да се започне осребряване на имуществото на банката, това може да стане след като приключи производството по обжалване на акта на БНБ. Дотогава единственото, което може да се направи, е да се наложат т. нар. предварителни обезпечителни мерки, вкл. обща възбрана и запор на имуществото на самата банка. Това бе направено в края на 2014 г.

Фигурата на служебния синдик не е уредена в българското банково право. Такава възможност има в Търговския закон, на там процедурата е напълно различна – например, има събрание на кредиторите, възможност за оздравително производство и т.н. Според ТЗ Служебен синдик се назначава в няколко хипотези: когато първото събрание на кредиторите или събранието на кредиторите не приеме решение за избор на постоянен синдик или избраното лице не отговаря на законовите условия; когато назначеният от съда постоянен синдик не встъпи в длъжност на посочения срок и т.н.

Възможно е правителството да иска да смени управлението на квестори, за да се отменят цесии и прихващания. След изплащането на гарантирани влогове за 3.5 млрд. лева, Фондът за гарантиране на влоговете е най-големият кредитор на банката.
„Ние очакваме поне милиард и половина да си върнем от това, което сме дали като държава“, заяви премиерът. Той каза, че не иска да влиза в прекарания със съдебната система, но парламентът може да помогне като изпрати писмо до ВСС (вероятно за да иска ускоряване на произнасянето на петчленния състав по жалбите срещу отнемане на лиценза.

По-късно на среща на финансовия министър Горанов с парламентарни групи бе потвърдено, че се готвят законодателни промени, за да не се допусне разграбване на КТБ. „Квесторите в рамките на Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност все още не са в такава хипотеза, тъй като нямаме банкова несъстоятелност. Обжалва се решението на УС на БНБ“, обясни Горанов. По думите му техните правомощия са недостатъчни, за да се гарантира, че с определени допустими от закона сделки няма да се извърши допълнително ограбване на КТБ. Временните синдици ще могат да преразглеждат и да подлагат под съмнение по съответния законов ред и състояли се вече сделки, стана ясно от неговите думи. Горанов очевидно визира определени цесии, вследствие на които Цветан Василев успя да запази контрол над част от активите. Проблемът е, че дори те да се обявят за недействителни, това няма да отмени вдигането на запорите или прехвърлянето на дялове и акции.

„След като БНБ наложи режима на специалния надзор, всъщност спря изпълнението на задълженията на банката и по този начин превърна влоговете в неизискуеми по време на специалния надзор и с тях не могат да стават прихващания. Те са негодни за прихващания.“, твърди юристът Валери Димитров. Въпреки това квесторите осчетоводиха прихващания между депозити и кредити на значителна стойност.

Едновременно с това представители на ДПС също настояха за законодателни промени. БНБ ще може да разпореди на квесторите да сключат договор с дружество, притежаващо опит в проследяване на парични трансфери и вземания. „В това безвремие, в което изпадна КТБ, е много трудно да се опази масата на несъстоятелността, както и да се предприемат действия за връщане на откраднатите пари. Затова искаме да дадем по-големи правомощия на БНБ в случаи, когато отнемането на лиценз на банка се отлага процедурно“, казва Йордан Цонев, цитиран от „Преса“. Вестникът публикува подробна статия за това как се източват активите на КТБ, като акцентира върху БТК, „Дунарит“ и „Петрол“ – дружествата, за които Цветан Василев и доскорошния му партньор водят сложна съдебна битка.

Междувременно парламентът изненадващо избра за председател на парламентарната комисия за проучване на обстоятелствата, довели до фалита на КТБ, бившата здравна министърка Десислава Атанасова. Този ход, както и голяма част от състава на комисията предизвикват съмнения дали нейната цел наистина е да проучи причините, довели до фалита или само се отчита дейност. От Реформаторския блок предложиха за председател на комисията Радан Кънев, но малка част от тях бяха в залата, за да подкрепят предложението си.

Имуществото на фалирал длъжник ще се предлага на пет търга

Закони

Съдът по несъстоятелността да може да заличава служебно всички обезпечителни мерки, ипотеки и залози (с изключение на особените залози) при обявяване на длъжника в несъстоятелност. Това е едно от предложенията за облекчаване на фалитите, което се обсъжда в работна група за междуфирмената задлъжнялост.
Според бизнеса ипотеките и залозите затрудняват вписването на продажбите, извършвани от синдиците и въвода във владение, което кара потенциалните купувачи да не се интересуват от имущество, продавано в производството по несъстоятелност.
Предлага се още продажбата да се извършва на пет, а не на два търга:
– таен търг с начална цена 100 % от оценката;
– явен търг с начална цена 80 % от оценката, с посочена стъпка за наддаване;
– явен търг с начална цена 70 % от оценката, с посочена стъпка за наддаване;
– явен търг с начална цена 60 % от оценката, с посочена стъпка за наддаване;
– явен търг с начална цена 50 % от оценка, с посочена стъпка за наддаване.
Ако след петте продажби, имуществото не е продадено да се свиква събрание на кредиторите по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 от Търговския закон за определяне на по-нататъшния начин на осребряване. По този начин ще се облекчи разпродажбата на имуществото, без да се налага нова оценка и разрешение от съда по несъстоятелността, което отнема допълнително средства и време.
Част от мерките целят да спрат протакането на производството по несъстоятелност с предлагането и разглеждането на формално предложени и невъзможни за приемане и изпълнение планове за оздравяване.
Идеята е само кредиторите, които притежават най-малко ½ от приетите вземания, да имат право да предложат план. Сега това право имат кредиторите, притежаващи най-малко ⅓ от обезпечените, съответно необезпечените вземания.
Предлага се да се плаща депозит при предлагането на плана (например в размер на лихвите за половин година на приетите вземания), който да се връща впоследствие от постъпленията при изпълнение на плана или да остава в полза на масата на несъстоятелността, ако планът не бъде приет.
Министърът на финансите може да бъде задължен да дава до 1 месец разрешенията за опрощаване или разсрочване на част или цялото задължение при изпълнение на план за оздравяване. Ако министърът не се произнесе в този срок ще се счита, че е получено мълчаливо съгласие.