Кога кражбата на клиенти от бивш служител е наказуема

Бизнесмен

КЗК отхвърли искане на българска фирма за установяване на нелоялна търговска практика от страна на отделил се бивш служител. Тъй като кражбата на клиенти от страна на бивши служители, заети с дистрибуцията, е чест случай, аргументите на комисията заслужават внимание. От тях следва, че във вътрешните правила на фирмите трябва да се предвидят специални разпоредби за търговската тайна. Също така КЗК постановява, че атакуването на клиенти на бившия работодател с оферти не е нарушение, ако не може да се докаже, че то е довело до прекратяване на договори.

Обстоятелствата по делото са следните: Българската „Индустриал Партс“ ООД предлага оборудване на израелската фирма „Бермад”, чийто дистрибутор е. Неин бивш мениджър основава своя компания, която първоначално се нарича „Бермад” ООД (преименувано на „Смарт Салюшан Техноладжис-ССТ“) и е изпращал оферти на клиентите на бившия си работодател. Това дружество работи в Румъния и няма сделки в България.
КЗК отхвърля последователно исканията на молителя със следните основания:

По чл. 31 от ЗЗК (Въвеждане в заблуждение за качества на продукта) се приема, че в офертите не е налице заблуда за съществени свойства на продукта.
Отхвърля се и искането по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, който предвижза забрана за предлагане на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават за производителя. Стоката е оригинална, но закупена от различни търговци.

Интересният въпрос тук е за марката Бермад. Българската фирма не е носител на правото на собственост върху търговската марка и фирменото наименование, тъй като това не е предвидено в лицензионния договор. Съгласно практиката на КЗК и ВАС правото върху регистрирана търговска марка не може да се използва с цел забрана за осъществяване на внос на оригинални стоки, носещи тази марка. Подобно схващане е възприето и в решенията на ЕК и СЕО при подобни казуси, където трайно е установен принципът за запазване на възможността за осъществяване на паралелен внос, в случаите например на съществуващо вертикално ограничение (напр. договор за изключителна дистрибуция). Ето защо Комисията отхвърля тезата на „Индустриал Партс“ ООД, че тъй като последният е дистрибутор, било той и изключителен на даден продукт и производител, то трети лица, в частност ответното дружество, не могат да разпространяват продуктите на същия производител, позовавайки се на правото на регистрираната търговска марка собственост на този производител.

Другият интересен въпрос е за търговската тайна.
Изложените от „Индустриал Партс“ ООД твърдения за използването на списък с клиенти и информацията за конкретните оферти отправени до неговите клиенти, достъп до които е имал Антон Канчев, като негов служител, са позволили на ответното дружество да оферира контрагентите на молителя, попадат в приложното поле на чл.37, ал.1 от ЗЗК. Този член забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал. 1), както и използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана (ал. 2). Съгласно дефиницията в допълнителните разпоредби на закона „Производствена или търговска тайна са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки“. Според КЗК, за да се твърди, че дадено лице неправомерно е узнало, използвало или разпространило търговска тайна, е необходимо да се докаже от притежателя й, че той я е класифицирал като такава по подходящ начин, уведомил е за това обстоятелство лицата, имащи достъп до нея, и е взел конкретни мерки за запазването й. Необходимо е да са приети вътрешни правила, инструкция за работа с документи съставляващи служебна тайна, трудовия договор и длъжностната характеристика на работника или друг документ. който работодателят е възприел в практиката си, в който изрично да е упоменато това задължение и да се посочи кръгът от информация, която се счита за защитена и не следва да бъде огласявана.

И може би най-важноият въпрос за нелоялното привличане на клиенти е отхвърлен поради това, че става дума за хипотеза. В искането за образуване на производството „Индустриал Партс“ ООД твърди, че Антон Канчев като негов служител, разполагайки с информация относно клиентите и конкретните оферти, отправяни до тези клиенти, е могъл да предложи на тези клиенти оферти, чрез които да пренасочи приходите от тях към новото дружество „Смарт Салюшан Техноладжис-ССТ“ ООД. Наред с това се сочи, че всяка доставка реализирана от ответното дружество с клиент, с който Антон Канчев е имал контакти в следствие на работата си при него, означава липса на такава при молителя, с което се нарушава разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Специалната норма на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява осъществяване на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкретен конкурент. Това е единственият член в Глава VІІ от ЗЗК, който изисква настъпването на конкретен и безспорно доказан вредоносен резултат (прекратяване или нарушаване на договори или осуетяване на сключването на договори), а не само вероятно и хипотетично настъпване на такъв. Българската фирма не е посочила конкретни клиенти, с които е прекратиля договорните си отношения в резултат на нелоялно поведение на „Смарт Салюшан Техноладжис-ССТ“ ООД. Вместо това отправя искане до Комисията да събере информация от ответника на кои предприятия е предлагало съответните продукти и от къде се е снабдило с техните контакти. КЗК смята, че само отправянето на оферти до конкретни клиенти на молителя не може да се приеме за недобросъвестно поведение, ако не може да се докаже прекратяване на договори или осуетяване сключването на такива в следствие на нелоялно действие от страна на ответника.