Странният случай с плащането на НЕК

АЕЦ

Държавният заем за НЕК, с който бяха платени задълженията към „Атомстройекспорт“ няма официално разрешение от Европейската комисия. Вместо това в комуникацията с Брюксел е намесен проектът за АЕЦ „Белене“, като министерството на енергетиката твърди, че плащането от държавата компенсира НЕК за щети, настъпили в резултат на държавна политика.

Министерството на енергетиката предостави на „Национална електрическа компания“ ЕАД възмездна финансова помощ в размер на 601 617 133 евро за заплащане на присъдени суми по арбитражно решение между НЕК и АСЕ. Руската компания вече потвърди, че е получила средствата.

В резултат България се сдоби с един и половина или два ядрени реактора, което може да стане повод за възобновяване на проекта за нова ядрена мощност. Предстои активите да се отделят в проектна компания и стартиране на процедура за приватизация. Китайската ядрена корпорация вече заяви интерес, а Индустриалната търговска банка на Китай проявява интерес към финансирането на търговски проект за изграждане на АЕЦ „Белене“. България се надява да приватизира проекта и по този начин да възстанови част от средствата, които заедно с останалите разходи вече надхвърлят 2.5 млрд. лева.

Изплащането на обезщетението по арбитражното дело бе договорено с АСЕ в рамките на споразумение, което спестява част от лихвите и това е добрата новина. Но остават въпроси във връзка с помощта за НЕК. Тя се предоставя от фискалния резерв (под черта) и трябва да се върне наведнъж след седем години, както стана ясно от постановлението на МС. Тази помощ, съгласно закона, е безлихвена – клауза, която повечето експерти смятат за непазарна.

Припомняме, че съгласно подписаното на 26.10.2016 г. НЕК и АСЕ споразумение за окончателно уреждане на отношенията си относно решението на Международния арбитражен съд в Женева по дело ICC No. 18086/GZ/MHM. Съгласно споразумението, ако НЕК извърши пълно плащане на сумата от 601,617,133 евро към АСЕ на или преди 15.12.2016 г., АСЕ ще се откаже от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви.

Средствата се предоставят от централния бюджет на основание чл. 109, ал. 4, т. 2 от Закона за публичните финанси и съгласно чл. 1 от Закона за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на „Национална електрическа компания“ ЕАД.

Според закона тази помощ се предоставя само след положително решение от Европейската комисия въз основа на уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Задължението да уведоми комисията е на министъра на финансите.

В съобщението си от 6 декември Министерството на енергетиката заявява, че е постъпило становище от главна дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия, според което предоставените съгласно Закона средства не представляват държавна помощ по смисъла на чл.107 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В тази връзка на основание на чл.10 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година българската страна оттегли уведомлението си до ЕК, гласи официалното съобщение.

Тъй като нотификацията на българското правителство не се появи в официалния регистър на държавните помощи, нито бе публикувано решение на ЕК*, economix.bg още миналата седмица отправи телефонно запитване към министерството, от което стана ясно, че е разменяна кореспонденция, но  няма официално решение, каквото е изискването на закона за предоставяне на помощ на НЕК.

В съобщението на МЕ от 6 декември вече се говори за становище, а не за решение на комисията. Разрешение за държавна помощ няма.

Припомняме, че ГД „Конкуренция“ разреши за един ден помощта за ПИБ, като посочи конкретен процент на лихвата, която държавата трябва да начисли по заема.

Economix.bg отправи ново запитване към министерството, както и към ГД „Конкуренция“. До края на седмицата не бе получен отговор от министерството. ГД „Конкуренция“ изпрати отговор, който породи нови въпроси:

„Комисията напълно зачита правото на България да определи своя енергиен микс„, се казва в този коментар на говорител на Европейската комисия. „Последващите действия във връзка с решението на Международния арбитражен съд по отношение на Белене са право на суверенното българско правителство. Службите на Комисията са информирали България, че на този етап те не са идентифицирали проблеми, свързани с държавна помощ“.

Това поражда въпроса дали България е искала становището на комисията във връзка с безлихвения заем за НЕК или по друг повод. Остава неясно какво точно е било оттегленото уведомление и как то е свързано с инвестицията в АЕЦ „Белене“.

Според обяснения на министерството на енергетиката в отговор на въпрос на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов заемът е компенсация за търговските щети, понесени от дружеството от изпълнението на държавната политика във връзка с проекта АЕЦ „Белене“ и заради това не е налице държавна помощ. Остава неясно защо компенсацията подложи на връщане. Говорителят на Европейската комисия не спомена тази компенсация в нито едно от писмата си.

При това положение, платените средства от държавния бюджет трябва да се признаят като бюджетен дефицит.

НЕК за разлика от Фонда за гарантиране на влоговете в банките или НКЖИ, не е част от сектор „Държавно управление“.

_____________

* На 7 ноември, например, бе публикувано решение от октомври, с което комисията се произнася положително по нотификация на румънското правителство от август за предоставяне на заем на държавното уранодобивно предприятие. В решението се казва, че заемът е с лихва, не по-ниска от референтната стойност, определена от комисията и че до шест месеца следва да се представи план за преструктуриране. (SA.46312)

Актуализирана