26 май: За кейнсианците и Черния лебед

Скандалите около данъчните практики на компании като Apple и политическата подборка на проверяваните лица от щатската данъчна служба са сред централните теми на американските медии. „Уолстрийт джърнъл“ например напомня, че в кампанията на президента Обама от 2008 г. имаше искане към департамента по правосъдие да разследва членовете на консервативни групи като „Чаеното парти“, които се възползват от данъчни изключения. И, разбира се, всички очи остават вперени в Бен Бернанке в очакване на спре да хвърля пари от хеликоптера.

Растат залаганията за пазарен срив, съобщава финансовият сайт на CNN. Universa Investments, която харчи милиони долари годишни, за покупка на застраховки срещу крах на пазара, е привлякла рекордно количество пари в своя фонд през това тримесечие. Компанията купува защита под формата на опции, които генерират висока възващаемост когато фондовите пазари падат с повече от 20%. Съветникът на Universa Насим Талеб нарича това застраховка срещу „черен лебед“.  Президентът на компанията Марк Шпицнагел предвижда, че пазарът ще падне с 20% до 6 месеца, максимум година.

В Европа имат други грижи. Темата на „Икономист“ е озаглавена „Сомнамбули“, а корицата е впечатляваща. Идеята, че най-лошото от еврокризата е в миналото е опасна измислица, според списанието. Ако европейските лидери не действат, еврозоната е изправена пред стагнация или разпад, а може и двете. След най-спешните мерки са прилагането на банковия съюз, споразумението за свободна търговия със САЩ, както и намаляването на темпа на бюджетни съкращения и подпомагането на мерки срещу младежката безработица и финансирането на малки и средни предприятия. Причината за бездействие не са само предстоящите избори в Германия. От една страна, избирателите в Европа негодуват срещу реформите, от друга, те подкрепят запазването на еврото. Шефът на ЕЦБ Марио Драги анестизира финансовите пазари, чиято нестабилност досега принуждаваше евролидерите да действат. Той беше прав, но евролидерите прахосаха времето, което той им осигури, пише списанието.

Данните от Европа показват, че програмите за икономии, така както са внушени от известното изследване на Кенет Рогоф и Райнхарт, често влошават дълговото време, пише „Ню Йорк Таймс“. Двама икономисти – Лорънс Самърс от Харвард и Брад деЛонг от Университета на Калифорния, предполагат в скорошно изследване, че при ниските ливи, които преобладават днес, държавните разходи, които окуражават растежа, на практика биха се изплатили. Те биха намалили дълговото бреме, вместо да го увеличат. Има два, неикономически аргумента в полза на икономиите. В Европа настояването периферните страни като Гърция да понесат жертви отразява нежеланиетот на Германия да плаща за тях. Кейнсианската политика изисква германски пари. В САЩ нежеланието да се подкрепят повече разходи сега идва от недоверието в готовността на политиците да приложат съкращение по-късно (по специално в здравната и пенсионната програма). Отговорът еда се комбинират в сегашните стимули – чрез намаляване на данъци или увеличаване на публичните разходи, с прозрачни и обвързващи ангажименти за съкращаване на разходи в бъдеще.

Самият Кенет Рогоф не е съгласен. Не съществува магическо кейнсианско решение за еврозоната, пише той. Трудностите на еврозоната произтичат от европейската финансова и валутна интеграция, който изпревари фактическия политически, финансов и банков съюз, твърди той. Франция и Германия трябва да приемат политически съюз, според него, а северните страни да продължат да помагат на периферните, докато достъпът до частните пазари не бъде възстановен.

Амбициозният план на Германия да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) може да създаде нестабилност и да разруши подкрепата за зелените мерки, пише британският „Телеграф„. През миналата година цените се повишиха с 11%. Така нареченият “Energiewende” цели да увеличи дела на алтернативната енергия до 50% до 2030 г. и до 80% в средата на века, което е огромно предизвикателство за страни в енергоемка индустриална база. Министърът на околната среда Петер Алтмайер твърде, че разходите могат да достигнат 1 трилион до 2039 г., а индустрията се страхува, че прекаленото осланяне на вятърни паркове край Северно море е рисковано.