ЗА по-нисък ДДС за книгите

образование, училище

Повечето хора вероятно свързват печатната преса на Йоханес Гутенбрег с всеобщата просвета, с разцвета на книжовността и творчеството. Но непосредствените последици са били малко по-различни. Печатната преса демократизира книгоиздаването, прави го по-евтино и по-достъпно, а резултатът е … бум на вулгарната литература.

Въпреки това изобретението на Гутенберг допринася за увеличаването на грамотното население и до голяма степен предпоставя много от прогреса през следващите векове. Няма значение дали обикновените хора са се научили да четат, за да сричат евтини романи или богословски текст. Резултатът на когнитивно ниво е един и същ. Умението за четене е допринесло за по-абстракттното мислене, направило е информацията по-точна, посяло е семената на научния прогрес, ако не веднага, то за следващото поколение.

Рядко се замисляме за това днес, когато приемаме образованието като (досадна) даденост. Но понякога някой неграмотен надпис, излязъл изпод ръцете на човек с диплома, ни кара да се чудим дали не сме се върнали в средните векове.

Има много причини за упадъка на образователната система. Най-очевидната е, че той е част от разрухата в сферата на публичните услуги. Но и има и друго обяснение, което е ужасно старомодно. До голяма степен провалът на образованието се дължи на загубата на навици за четене. Имам предвид задълбоченото четене, каквото е четенето на хартия, непрекъсвано от пиукания, лайкове, коментари, хиперлинкове, Спечелихме много от технологиите, но няма печалба без загуби. Компютърът се оказа мощен помощник в обработката на информация (дори няколко големи редакции вече използват роботи за писане на статии), в търсенето и подреждането. Но той ограничи възможността да се потопим в текстта, накара ни да ценим по-малко изящната словесност.

Накратко, разменихме удобството на бързия достъп срещу способността за задълбочено четене. Това не е временна загуба, с годините тази промяна на навиците в комбинация с информационното претоварване води до промени в мозъка, понижава способността за концентрация. До голяма степен лошите резултати на учениците именно по умения за разбиране на текст се дължат на прекаляване с технологичните чудеса.

Николас Кар е написал една чудесна книга – „Под повърхността„, която описва какво губим, когато преставаме да четем на хартия. Четенето и разбирането изискват съставяне на връзки между различни концепции, извличане на заключения, припомняне на предишни познания и синтез, обяснява той. Проучванията сочат, че когато сме онлайн, попадаме в среда, насърчаваща повърхностното четене, незадълбоченото мислене и натрупването на откъслечни познания.

Медията е съобщението, казва пък Маршъл Маклуън – един цитат, който често се повтаря, но рядко се разбира. В дългосрочен план не съдържанието на медиите, а самата медия (средство или технология) оказва влияние върху начина ни на мислене и действие, смята Маклуън и когато той пише това, има предвид драматичните последици от навлизането на телевизията в ежедневието на хората. Какво ли би казал днес, когато последователното излагане на идеи и истории отстъпва пред потока фрагментирана информация.

Ние сме това, което четем. Но начинът на четене е важен почти колкото съдържанието.

Затова гледам с тревога, когато идеите за електронизиране на образованието или инициативи като „всеки ученик с таблет“ се представят като панацея. Да, онлайн курсовете има своите удобства (фен съм на MOOC, но дали сте се замисляли защо най-успешните такива видео лекции изглеждат твърде старомодно  – често ще видите  професори, които пишат с тебешир, вместо да ви прекъсват с „кликни тук“, „виж това“). Да, килийният метод е за музея. Но да прехвърлиш учебния материал на таблет не е най-доброто решение или поне не е единственото.  Трябва да се поощрява четенето на хартия.

Една от причините това да не се случва, освен преувеличаването на технологиите, е икономическа. Книгите не са „сделка“, ако се сравнят с цените на таблетите. Много заглавия у нас са с по-висока цена отколкото в чужбина.

Купих си „Мисленето“ на Даниел Канеман за около 8 евро; същото заглавие у нас струва 33 лв. и съм убедена, че издателство Изток Запад, на което дължим превода на много добри книги, е изпилило цената докрай. Причините за това разминаване са няколко и разходите за превода са само една от тях. Основната е малкият брой продажби, заради което постоянните разходи се разпределят върху малки бройки. Друга причина, за която малцина подозират е, че отстъпките за книжарниците достигат 40% – именно защото клиентите са кът и продавачите са в слаба позиция. Най-накрая идва и разликата в ДДС.

България е сред малкото страни в ЕС, които не прилагат по-ниска ставка за печатни произвeдения. Всъщност само България и Дания имат ставки за традиционните книги над 10%. Дания по принцип има по-различна данъчна структура, но дори там са решили да приложат редуцирана ставка, само че за вестниците. Във Великобритания книгите са с нулева ставка.

Това означава, че българските автори и читатели са в неблагоприятна позиция спрямо колегите си в други страни.

Затова държавата е длъжна да направи малкото, което е по силите й, за да насърчи грамотността, като редуцира ставката по ДДС. Приказките, че диференцираната ставка ще увеличи измамите с ДДС са оправдание на мързеливи чиновници. Нека си представим мащаба на измамите и стоките, които могат да се произведат от хартия, но не са книги (без костинбродски бюлетини, разбира се). Порнографски списания? Тe би трябвало да бъдат изключени и срещу злоупотреби има просто решение – в правилника за прилагане на ДДС може да се предвиди, че коричната цена се изписва с видим шрифт и под нея се добавя текст, от който да става ясно, че книгата е с редуцирана ставка. Все ще се намери някой по веригата, който да сигнализира.

Може да се дискутира дали редуцираната или нулева ставка да се отнася и за електронните книги. Наистина Adobe са свършили страхотна работа с изобретяването на „електронното мастило“, благодарение на което четците осигуряват преживяване като при четене на хартиена книга. Електронните книги за разлика от таблетите не светят, не пеят и не пиукат, на практика липсват хиперлинкове, така че възможностите за разсейване са като при истинско четене. Неотдавна съдът на ЕС реши обаче, че намалената ставка по ДДС (във Франция и Люксембург, но това няма значение) не важи за тях, защото са услуга, а не стока (Директивата изброява за кои стоки може да се прилага намалена ставка, но се очаква промяна в тази сфера).

Има още едно възражение и то е свързано с авторските права. Нито Amazon, още по-малко пък B&N, да не говорим за местни компании успяват да изградят бизнес модел, който да насърчава купуването на електронни книги. При това положение дори и най-големите ентусиасти прибягват до разпространяваните през множество сайтове и приложения безплатни (често нелегално сканирани) файлове. Докато този въпрос не се реши, въпросът за по-ниския ДДС за е-четците остава дискусионен. Все пак трябва да се стимулират издателите, които плащат на авторите и преводачите.

Вероятно експертите могат да предложат и по-добра схема (специален режим?), която да изключи пиратски книги и други злоупотреби и тогава ще е възможно да се обхванат и електронните четци/електронните книги

Ще се опитам да отговоря на въпроси и критики в коментарите.