Ръстът на минималната заплата с над 10% е малко вероятен

пари

Социалният министър Йордан Христосков се обяви за автоматичен механизъм за увеличаване на минималната работна заплата. Идеята не е нова и предимствата й са безспорни. Но в текущата ситуация прилагането й може да се натъкне на трудности.

Увеличаването на МРЗ по формула по подобие на златното швейцарско правило за нарастване на пенсиите (според инфлацията и средния осигурителен доход) ще я направи предсказуема и прозрачна. Тя няма да зависи от волята на политиците и от капризния баланс на силите в парламента, а от обективни фактори. Христосков посочи какви могат да бъдат тези фактори – производителността на труда и инфлацията. По-рано се обсъждаше и определяне на минималната заплата като процент от средната. През последните години съотношението помежду им се движи от 35% до 40%, но нарасна. Работодателите настояват то да не надхвърля 40%, докато КНСБ иска да доближи 50 на сто.

Прилагането на тези показатели на практика обаче може да стане сериозен източник за спорове.
Сега минималната заплата е 340 лв., а според средносрочната бюджетна прогноза трябва да стане 380 лв. от 1 януари. Това означава минималното възнаграждение да се увеличи с 11.7% – въпреки дефлацията, която през юли е 1% на годишна база.

минимална заплатаРъстът на производителността на труда също не е предпоставка за подобно увеличение от 2015 г.
Измерена чрез показателя БДС на един зает, тя намалява с 1% през първото тримесечие, а чрез БДС на отработен част – с 0.9% (по текущи цени). Оценките за БВП през второто тримесечие са предварителни и НСИ още не е съобщила данните за производителността и броя на заетите (според националните сметки). Това подсказва и друг проблем – ако решението за МРЗ се вземе през есента, то би се основало на данни за производителността само през първото полугодие, което не е добра основа.

МРЗРъстът на средната работна заплата през последната година също не е достатъчно висок, за да оправдае ново нарастване на минималната заплата. Графиката показва, че през първото и второ тримесечие на 2014 г. съотношението минимална/средна работна заплата е около 42%. Предвид бавните темпове на ръст на заплатите това съотношение може да остане над 40% дори през четвъртото тримесечие. Ако средната работна заплата през първото тримесечие на 2015 г. нарасне с по-малко от 5%, което е вероятно, то вдигането на минималната работна заплата до 380 лева ще означава това съотношение да достигне и надхвърли 46%.

Дотук данните не подкрепят разчета за увеличаване на МРЗ до 380 лв. Но съществува и един аргумент в полза на по-голямо увеличение. Това е необходимостта да се компенсира дългия период (до 2011 г.), когато тя бе задържана изкуствено ниска.

тримесеченСпрямо края на второто тримесечие на кризисната 2008 г., през второто тримесечие на тази година инфлацията е нараснала с 12.6%, средната работна заплата – с 52.1%, а минималната – с 54.5%.  Производителността на труда (БДС на един зает) е нараснала с 27% по текущи цени през първото тримесечие на тази година спрямо първото тримесечие на 2008 г. и с 5% по съпоставими цени.

Данните не подкрепят увеличаване на МРЗ през 2015 г. със заложения процент, ако аргументът е да се догонят нивата на доходите в икономиката и да се осигури съответствие с ръста на производителността. Аргумент за такова увеличение може да бъде хипотезата за значителни скрити доходи и обороти или надеждата, че така ще се осигури изпреварващ ръст на доходите. И двете се нуждаят от повече доказателства и изследвания. Една интересен въпрос е дали по-силната позиция на работодателите по време на низходящата фаза на икономическия цикъл, когато безработицата е висока, води до намаляването на дела на труда в разпределението на доходите (може да се дискутира ролята на инвестициите). При всички случаи е сигурно, че подтикването на доходите към ръст чрез минималната заплата не може да стане чрез автоматичен механизъм, а трябва да е политическо решение.

Минималните осигурителни прагове – 4% ръст

За много бизнеси по-важният въпрос е увеличаването на минималните осигурителни прагове, тъй като именно те задават минималните суми, върху които трябва да внасят осигуровки. За разлика от МРЗ, тук няма нито политическо решение, нито автоматичен механизъм, а преговори между синдикати и работодатели.

Христосков заяви, че има тенденция на умишлено недоговаряне в някои икономически дейности, защото през последните две години в секторите без споразумение МОД не е бил повишаван. Той предупреди, че може да наложи административно увеличение на праговете за тези дейности, ако до 27 август няма договореност.

До момента е постигнат консенсус за 35 икономически дейности, в които работят около 1 милион души. Средният процент на нарастване за тях е 4.1%. Под 1% увеличение е договорено в секторите строителство, хотелиерство и ресторантьорство, производство на хлебни продукти. Висок ръст на МОД има в производството на електрически съоръжения (12.6%), в производство на компютри и комуникационна техника (11.3%) и в селското стопанство (8.3%).

През миналата година бяха подписани споразумения за 44 икономически дейности, които обхванаха 57% от подлежащите на осигуряване лица. 10 от споразуменията през 2013 г. бяха за нулев ръст на МОД, а средният ръст беше 4.1%.

Тези 4% увеличение надхвърлят нарастването на средната работна заплата, което през първото полугодие е с 2.3% на годишна база. Възможно е да има известно догонване през остатъка на годината заради отслабването на дефлационния натиск, но на този етап числата не предполагат значително увеличаване на праговете.

Регионални и отраслови различия

Има много призиви за регионалната диференциация в минималното заплащане. Наистина 340 лв. са малко пари в София, но във Видин те са 60% от средната работна заплата.

Въпреки това средното отклонение от медианния доход (около 80 лв. спрямо 55 лв.) е по-голямо при отрасловите заплати, отколкото при заплащането по области.

Въвеждането на регионална диференциация в заплащането в допълнение към минималните прагове ще създаде усложнения и стимули за избягване на прилагането им (фиктивно преместване на седалища на фирми и подобни). Доколкото проблемът засяга между 6 и 10 области с отклонение на заплащането с повече от 25% от средната за страната, то би могло да се въведе временно изключение (неприлагане на увеличението на МРЗ от 1 януари 2015 г.) за заетите в тези области. Като допълнителен критерий за този стимул може да се използва списъкът на общини с висока безработица по ЗКПО.

Съмнително е, че това ще е някаква панацея. В тези райони не е изключение да се наемат хора и на 200 лв., без осигуровки, така че каквито и механизми да обсъждат в тристранката това няма да реши проблема с ужасяващата бедност в дълбоката провинция.

Друга възможност, която може да се обсъди, е правото да се наемат продължително безработни лица за по-малко от минималната работна заплата. Данните ясно показват нарастване на дела на тези хора сред незаетите лица. Колкото повече време минава, толкова повече те губят квалификация и шанс да бъдат наети за нещо различно от прост физически труд. Малцина работодатели биха се ангажирали да наемат хора, които трябва да бъдат обучавани тепърва. Наистина държавата харчи много пари за преквалификация, но ползата от тях е съмнителна. Затова една схема за наемане на безработни за по-малко от МРЗ за период от един до три месеца при гаранции за продължаваща заетост след първоначалния стаж би помогнала.