Volkswagen след патриарха

Патриархът на Volkswagen напусна. Означава ли това, че идва промяна във втория по големина автомобилопроизводител в света – и по-конкретно в скъпо струващите му начини за правене на бизнес?

Фердинанд Пиех
Фердинанд Пиех (фото: Stuart Mentiply)

Фердинанд Пиех моделираше съдбата на компанията над 25 години. Той спаси финансите на Volkswagen като главен изпълнителен директор от 1993 до 2002 година. След това бе влиятелен председател на борда, като авторитетът му се подсилваше от факта, че семейството му притежава мажоритарен дял в компанията. Пиех разкритикува сегашния главен изпълнителен директор Мартин Винтеркорн в интервю за германското списание „Шпигел“, като заяви, че се разграничава от него. Други членове на надзорния съвет, сред които и Волфганг Порше, братовчед на Пиех, подкрепиха Винтеркорн. Пиех, на 78 години, загуби битката и подаде оставка в събота. Съпругата му Урсула също се оттегли от борда. Той не каза точно какъв е проблемът му с Винтеркорн. Само че конфликтите, които може да са предизвикали недоволството му, до голямата степен остават.

ВИСОКИ РАЗХОДИ

Volkswagen – основната марка за масовия пазар под това име – харчи повече пари за производството на коли в сравнение с конкурентите си Toyota и General Motors. Голяма част от персонала е в Германия, където заплатите и социалните придобивки са високи. Представители на служителите заемат половината от 20-те места в борда съгласно германското законодателство и тяхното влияние възпрепятства орязването на разходите. Volkswagen произвежда автомобилни части като например седалки, с които други компании се сдобиват по-евтино, купувайки ги от доставчици. Компанията печели само 540 евро (584 долара) на автомобил преди облагане на сумата с лихви и данъци, според анализ на Фердинанд Дуденхьофер от Университета Дуисбург-Есен. Сравнете това с 1647 евро на кола за Toyota и 783 евро при General Motors. Миналата година Volkswagen е продал 10,14 милиона автомобила, доста над прогнозите си от преди няколко години, и диша във врата на Toyota, чиито продадени коли са 10,23 милиона. Проблемът е, че Volkswagen има 593 000 служители, а Toyota го е постигнала с 344 000.

ЗАКЪСНЕНИЕ В САЩ

Volkswagen се забави при пускането на американския пазар на атрактивни превозни средства – по-специално пълна палитра от спортни високопороходими коли (SUV). Моделът кросоувър в среден размер CrossBlue, съчетание от лек автомобил и SUV, бе показан на автомобилното изложение в Детройт, но няма да стигне до търговците преди 2016 година.

„Не можете да бъдете успешен автомобилопроизводител на масовия пазар в САЩ без неустоим SUV“, казва анализаторът Карл Бауер от изследователската компания в автомобилния сектор Kelley Blue Book. Компанията е отчела спад на пазарния си дял в САЩ до 2,23 % през 2014 година спрямо 3,03 % през 2012 година, независимо че похарчи 1 милиард долара за изграждането на завод за сглобяване в Чатануга, щата Тенеси. Има 6000 служители в американското подразделение, чиято централа е в Хърндън, щата Вирджиния.

МАРКИТЕ

Като група Volkswagen AG прави пари. Причината е, че има печеливши марки като луксозната Audi и Porsche със спортни и SUV модели във високия сегмент. Тези коли носят много по-големи маржове на печалбата. Самата едноименна марка Volkswagen е притисната между първокласния бранд Audi, който обира каймака от потребителите, и икономичната Skoda, към която се насочват потенциалните клиенти на Volkswagen в ниския сегмент.

СЛУЖИТЕЛИТЕ И ДЪРЖАВАТА СРЕЩУ ПИЕХ
Фамилиите Пиех и Порше притежават 50,7 % от Volkswagen чрез Porsche Automobil Holding SE. Германската провинция Долна Саксония има 20 % и така може да блокира всяко ключово решение, което не харесва. Qatar Holding държи 17 % и само 12,3 % остават в други ръце.

Това означава, че Volkswagen няма нужда да обръща много внимание на борсовите анализатори и на възходите и спадовете на пазара.

Въпреки тази структура на собствеността обаче представителите на служителите в компанията заемат половината от местата в борда. Те и Долна Саксония са сред поддръжниците на Винтеркорн и така, засега, надделяват. А и те са гласоподавателите, които едва ли биха били във възторг от намаляване на разходите. Все пак акциите на Volkswagen поскъпнаха с 5,3 % до 245,45 евро във вчерашната европейска търговия.

ПРИЕМСТВЕНОСТТА Е ОТВОРЕН ВЪПРОС
С напускането на Пиех си тръгва фигура, сравнима със Стив Джобс в Apple – някой, който е оставил отпечатъка си чрез силата на личността и манията за технически перфекционизъм. Инженер по образование, Пиех съживи компанията, подобрявайки репутацията на Volkswagen за качество и най-нови технологии. Като директор в Audi той ръководеше въвеждането на автомобилите 4х4 като Audi Quattro. От друга страна, той бе ангажиран и със скъпи суетни проекти като производството на големия луксозен седан Phaeton под браната VW за масовия пазар. Автомобилът доведе до загуба на пари, но изглежда не можеше да бъде унищожен, докато той бе наоколо.

Изпълнителният комитет на борда обяви, че ще предложи договорът на Винтеркорн да бъде продължен, след като изтече през 2016 година. Все пак оттеглянето на 67-годишния Винтеркорн не е толкова далече. Има някаква вероятност той да оглави борда на директорите. Така дългосрочната приемственост във Volkswagen до голяма степен остава отворен въпрос. /БТА

 

Граматика за лидери

Бизнесмен

Вероятно не се замисляте колко често казвате „Аз”. А трябва.

Според изследователи използването на местоимението разкрива повече за Вас, отколкото си представяте. Изненадващо проучване на учени от Университета в Тексас показва, че хората, които често използват „Аз” са по-слаби и по-несигурни в себе си от тези, които го правят рядко. Честото „Аз” означава, че хората се чувстват в подчинена позиция спрямо този, с когото говорят.

Местоименията казват много за това, на което хората обръщат внимание, обяснява Джеймс Пенъбейкър, професор от университета и автор на изследването. Често хората, използващи „Аз” се самоанализират. Но това може да означава, че са стеснителни или несигурни, че изпитват физическа или емоционална болка или просто се опитват да се харесат.

Учените са направили пет изследвания и във всеки експеримент хората, за които се смята, че имат по-висок социален статус, използват „Аз” по-рядко.

Това отхвърля традиционното схващане, според което хората, които често казват „Аз” са нарциси.

За това колко важно е местоимението подсказват и съветите на брачните консултанти, които препоръчват да се говори чрез  „Аз” вместо „Ти”, за да се избегне впечатлението за обвинение ( „Аз се чувствам неразбрана” вместо „Ти никога не ме слушаш”)

  • Хората, които казват истината, използват „Аз” често. Други често срещани думи са „с изключение на”, „но”, „без”, „освен ако”.
  • Хората, които крият нещо, а не само лидерите, избягват употребата на „Аз”.

Хората с висок статус гледат към света, докато подтиснатите хора се вглеждат в себе си, обяснява ученият.

При първия експеримент например лидерите използват „Аз” рядко  (4.5% от думите срещу 5.6% за останалите), но използват по-често „Ние”. Интересно е и друго проучване, което се базира на разсекретени писма на военни в Ирак – тези с по-висок чин също рядко казват „Аз”.

Проучени са и туитовете на Джохар Царнаев, атентатора от Бостън, от октомври 2011 година до 15 април 2013 година. Учените са открили намаляваща употреба на „Аз” – до 4.86% спрямо  9.57%  в месеца преди атентата. Това свидетелства, че Царнаев е взел решение, което трябва да остане скрито, според интерпретацията на Пенъбейкър.

Заплатата на мениджър у нас – 132 долара на час?

Средният италианец работи 10 дни, за да изкара 767 евро, колкото неговият изпълнителен директор е получил средно за час през 2012 г., показват изчисления на The Economist. Сравнени са данни за заплащането на Федерацията на европейските работодатели с числата за средната продължителност на работната седмица.

Разликата в заплащането е най-голяма в Румъния, бившите съветски републики Русия и Украйна, Унгария, Испания и Италия.

България, макар и с най-ниска заплата на Главните изпълнителни директори – 132 долара на час, също е в челото на класацията. (Не е ясно какво ниво на директори са обхванати.)

Разликата е най-малка в северните страни, както и в Швейцария, където всеки е заплатен добре.

Интересен въпрос е колко часове работи един изпълнителен директор. Изследвания на изследователското звено Executive Time Use Project показват, че босовете работят по 45-55 часа седмично, сравнено със средно 38 часова работна седмица за служителите им. Повечето време те прекарват по срещи. Проектът също е установил, че увеличаване на продължителността на работния ден на шефа с 1 процентен пункт увеличава продажбите с 1.1 процентни пункта.