Ренци срещу синдикатите

Ренци

Твърде необичайно е цяла една страна да може да цитира точния номер на определен подраздел от своето трудово законодателство. Бъдещето на икономиката на Италия и може би на нейното правителство обаче се свежда до дебатите за Член 18 от трудовия закон от 1970 година.

Основните профсъюзи в страната изкараха членовете си на обща стачка в петък с цел тази разпоредба да се запази. Член 18 по същество защитава работниците в средните и големите фирми от уволнение. Критиците твърдят, че той кара компаниите да се колебаят при наемането на нови служители поради опасения, че никога няма да успеят да се отърват от тях. В резултат този член създава трудов пазар на две нива – по-горно, предимно за по-възрастните работници на постоянни работни места, от които не могат да бъдат махнати, и по-долно, най-вече за по-младите работници, принудени да оцеляват с неофициални, краткосрочни трудови договори. Някои нямат дори и такива договори.

Делът на безработните сред италианците на възраст между 15 и 25 години е 43%.

„Немислимо е някой като мен да не може да бъде уволнен, а някой, който е на 30 години, да няма никакви гаранции“, казва 46-годишният професор Джовани Орсина от университета LUISS в Рим. „Жизненоважно е да започне изграждането на модел, който да прави възможен живота с гъвкавост, регулирана гъвкавост“, подчертава той.

Икономисти твърдят, че скованото трудово законодателство на Италия пречи на националната икономика да расте, а сега тя е в рецесия. През последната година брутният вътрешен продукт (БВП) падна с 0,4%. През десетилетието до 2010 година само две държави са имали по-слабо увеличение на БВП от Италия – Хаити и Зимбабве.

Международен натиск

През последните години редица италиански правителства се опитаха да реформират или заобиколят Член 18, но без траен успех. Премиерът Матео Ренци зае поста през февруари с обещание да създаде еднопластов, по-гъвкав трудов пазар. Новият трудов закон, Jobs Act, приоритет номер едно в неговата програма, бе одобрен неотдавна от парламента.

Нормативният акт е известен в Италия с английското си наименование в опит да звучи динамично и да подражава на едноименния закон, прокаран от президента на САЩ Барак Обама през 2011 година. Все още обаче няма споразумение по подробностите около неговото прилагане.

И Международният валутен фонд, и Европейският съюз подкрепят опитите за промяна на трудовото законодателство на Италия. ЕС освен това настоява страната да се придържа към стриктното правило на еврозоната бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП. Ренци критикува тази норма, но казва, че ще я спазва.

По-тежкият проблем за италианския премиер е с профсъюзите. Според тях сегашното трудово законодателство защитава работниците, които иначе могат да бъдат уволнени от безскрупулни фирми. Италианските синдикати свикаха стачката по тази причина.

Няма бързо решение

„Италианците продължават да мислят, че провидението ще се намеси и ще реши техните проблеми“, казва професор Орсина. „Има огромен натиск, типичен италиански механизъм, свързан с мисленето, че проблемите могат да бъдат решени бързо.

Самият Ренци, дошъл на власт без легитимността на избори, представи картината по следния начин: „Аз съм тук, защото съм човек, който решава проблемите.“ Той се закани да оправи нещата бързо. Това обаче е обещание, което не може да бъде спазено. „Проблемите са сериозни и дълбоки“, обобщава Орсина.

Италия се опитва да запази много неща. Страната има невероятно добре поддържано, здраво, ранно пенсиониращо се, дълго живеещо население. Членовете на италианския парламент печелят повече от колегите си в която и да било друго страна от ЕС. Държавните служители имат на разположение хиляди служебни коли с шофьор, които да ги карат на работа.

Официалният стил на живот в Италия обаче си има цена. Нейните най-млади и образовани граждани не могат да си намерят работа. През 2013 г. са емигрирали 82 000 италианци – най-много за последните 10 години. Премиерът се надява, че неговият Jobs Act ще ги убеди да се върнат.

BBC/БТА