СБ: Пет индустрии са с най-голям потенциал

Пет сектора имат потенциала да изтеглят икономиката на България, създавайки повече добавена стойност. Това са производството на храни, машиностроенето и електрониката, фармацията, ИТ секторът и творческите индустрии. Изводът е на Световната банка в доклад, изготвен по поръчка на Министерство на икономиката в края на миналата година, който бе представен на дискусия преди дни.

Най-голямото предизвикателство за България през следващите 20-30-40 години е да започне да произвежда стоки и услуги с висока добавена стойност, смята Кристиан Филипов, експерт от Световната банка. Той се обосновава с проучвания, според които до 20 години работната сила ще намалее наполовина[1]. При сегашната образователна и демографска структура,  за да се поддържа същият стандарт, трябва да се произвеждат стоки с повече добавена стойност.

[textblock style=“4″]Тази статия е част от темата „Индустрия 2.0″[/textblock]

Проучването на Световната банка откроява доста проблеми пред т. нар. интелигентна специализация на българската индустрия. Сред тях от тях е развитието на регионите и прекомерната концентрация на бизнеса в столицата.

Вторият е  комуникацията между бизнеса и науката в България. Българският бизнес купува научни продукти от чужбина, които са разработени в България. Познати проблеми като лошата координация и достъпът до финансиране допълват картината.

Освен потенциала за иновации, анализът се предопределя от избрания модел на специализация от министерството на икономиката, в който доминират мерки като развитието на клъстерите, бизнес инкупаторите и технологичните паркове.

Производството на храни е първият такъв сектор с неизползван потенциал. Оборотът, според доклада на Световната банка достига 2.9 млрд. лева (тези данни са взети от доклад на A.T. Kearney, като неправилно са обобщени числа, освен това сумата вероятно е в евро[2]). По данни на НСИ произведената продукция през 2011 г. в сектор Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия е 8.7 млрд. лева или 15% от цялата преработваща, добивна и енергийна промишленост (само металите имат по-голям дял). През 2012 г. то се увеличева до 9.5 млрд. лева.

Световната банка отбелязва положителните тенденции от последните години като подобряване на материалната база и сертификацията на производството. В същото време секторът зависи силно от внос, а дистрибуцията е неефективна.

България е нетен вносител на плодове и зеленчуци, което се дължи на погрешни политики, обезлюдяване на селските райони, неефективни дистрибуторски вериги и нелоялна конкуренция от незаконен внос. Връзките между вносители/търговци на едро, търговски вериги и търговци са сложни и няма ясно доминиращи или очевидни търговски канали за достигане до крайните потребители. Вместо това продуктите се разпространяват чрез множество малки и не добре координирани канали. Големите търговци на дребно обикновено купуват директно от производителите или вносителите. Местните търговци на дребно държат само 30% от пазара.

Двете основни пречки пред растежа в сектора са липсата на икономически ефективни технологии и оборудване, както и липса на работници с опит в областта на технологиите и инженерството за иновации.

Световната банка посочва и най-бързо развиващите се компании (по данни за 2011 г.) Проверка на economix.bg в отчетите за 2012 г. показва, че половината от Топ 10 не успяват да повтарят успеха си (таблица)храни

Инвестициите в НИРД при хранопреработвателна индустрия са 1% от печалбата. Според СБ възможните иновации включват: нови технологии за опаковане (обвивки, които се ядат, пакетиране в контролирана или модифицирана атмосфера, интелигентни опаковки, технологии „чиста стая”); системи за инспекция, използващи сензорни методи; системи за проследяване, за да се гарантира безопасността и произхода на продуктите. Като положителен пример се посочва промотирането на малки винарни в Тракийската низина като част от туристически продукт, както и предприятие за пробиотични храни. Банката препоръчва цялостни производствени вериги посредством клъстери, които включват компании от първичните сектори, преработване, продажби и дистрибуция.

Машиностроене и електроника (Мехатроника). Анализът на Световната банка поставя ударението върху производството на превозни средства, като откроява два основни сектора – кораби и корабно оборудване с приходи от 167 млн. лева и производство на автомобили и авточасти, с оценени приходи за 66 млн. лева (данните всъщност са на AT Kearney и вероятно са в евро, въпреки че таблицата от този доклад е доста неясна). Последното число е очевидно подценяване на сектора, един от най-динамичните у нас. Според НСИ през 2012 г. производството на превозни средства е на стойност 1.5 млрд. лева, а само производството на проводници за запалителни свещи – 334 млн. лева; данните за повечето авточасти са скрити –  когато има малко производители, те са конфиденциални.

>>Вижте кои са най-големите инвеститори в производството на авточасти

Има няколко местни компании, които успешно произвеждат компоненти за електромобили и електрически двигатели за пазарите в ЕС. Този сегмент се развива с времето на базата на екосистема от местни български и многонационални компании като Сименс, Шнайдер Електрик, Хюндай Хеви Индъстрис, Либхер, и ABB, които работят в България.

Дават се три примера за инвестиции – завода на Литекс Моторс и китайската Грейт Уол, партньорството на китайската BYD, световен лидер в производството на електромобили, електрически автобуси, акумулатори и LED осветление, и българската фирма Булминерал за изграждане на завод в Брезник, както и инвестиция в завод за сглобяване на автобуси и тролейбуси в Габрово от страна украинската компания “Lviv Bus Plant” (LAZ). Проектът в Брезник, както и този в Габрово междувременно се провалиха.

В сектора има няколко фирми, които са световни лидери в своята област, заемайки от 1 до 5 място, обяснява Филипов. Проблемът е, че работната сила застарява. „Дори да се премести Мерцедес в България, няма откъде да вземат работници”, е казал  един от участниците във фокус групите.

Според доклада заетостта в машиностроенето и електрониката намалява от 2008 г. насам. Освен това секторът е фрагментиран. От всички стари държавни конгломерати е останал само ЗММ Сливен, специализирано в проектирането и производството на универсални металорежещи стругове.

Все пак е налице регионална специализация: например, в Пловдив се произвеждат битови електроуреди, в Казанлък – хидравлични машини, в Габрово – матрици и подемници и т.н.

Основен недостатък е липсата на финансова подкрепа за комерсиализиране на иновациите.  Средствата от ЕС не се използват ефективно заради бавните и тромави процедури. Процесът на патентоване е също много бавен. За едно десетилетие от 2002-2012 г. са регистрирани едва седем патента.

Приложните научни институти бяха закрити и така се появи липсващо звено във веригата на стойността при иновациите. Но все пак, някои университети започват да предлагат нови инженерни специалности – напр. в Техническия университет в Русе и Университета в Перник ще се преподава специалност „Електромобили”.

Като примери за успех се посочва„Динамо Сливен”, което произвежда в момента едни от най-модерните високотехнологични генератори в света, които се предлагат на пазара в САЩ. Друга компания – „ПодемКран” от Габрово е част от четирите най-добри компании за производство на подемно оборудване.

Препоръката е България да се фокусира върху ключови области като електроника, автомобилни компоненти, мехатроника, и хидравлика. Ако се съди по броя на патентите, издадени в сектор машиностроене през последните две години, най-много иновации ще има при двигателите с вътрешно горене, електрогенераторите, LED осветлението и хидравликата.

Фармацевтиката е другият посочен сектор с голям потенциал. Актавис, ГлаксоСмитКлайн (GSK) и Новартис са най-големите на пазара, като последните две се занимават само с търговия и клинични изпитвания. По отношение на производството, №1 e „Софарма”, която изпреварва заводите на „Актавис” в Дупница и Троян.

Секторът е един от най-печелившите с двойно по-големи маржове (EBITDA) от търговията с горива и бързоборотни потребителски стоки, според данните от доклада.

Фармацевтичната промишленост се е променила значително от 1990 г. насам – от напълно вертикално интегриран сектор, който участва в разработването на патентовани лекарства, към производствен център, който се фокусира основно върху генерични лекарства.

През 2011 г. генеричните лекарства съставляват повече от 50 на сто от продажбите  като обем и повече от 80% в стойностно изражение. Най-важен е аптечния сегмент, който представлява около 90% от пазара, оценяван на 2.2 млрд. лева. Само 5% от оборота на големите производители като „Софарма” и „Актавис” отива за научни изследвания и развойна дейност. Изследванията са фокусирирани почни напълно върху осигуряването на биоеквивалентност между генеричните и патентованите лекарства.

Не се създават нови продукти, тъй като това е скъпо. А България има традиция в тази област. Изследванията траят с години  и не се знае дали ще бъдат одобрени. Според интервюта с местни производители, проведени от Световната банка, забавянето при регистрацията на тези лекарства често е причинено от Изпълнителната агенция по лекарствата (която, твърди банката, се нуждае от повече от експорти и сътрудничество с най-добрите като Датската агенция по лекарствата). Освен това, има забавяне заради модела на ценообразуване на лекарствата, включващ инстанции като Комисията за позитивния лекарствен списък, здравната сака и Комисията по цените към министерството.

Връзката между наука и бизнес липсва. Българските учени работят за чуждестранни компании и пример за това е Катедрата за инжерна химия към СУ, чиито изследователи, носители на множество международни награди, имат патенти в чужбина. Учените от катедрата никога не са кандидатствали по програми на Фонд „Научни изследвания” или ОП „Конкурентоспособност” заради многото негативни отзиви.

Иинформационните и комуникационни технологии са най-познатият пример, широко рекламиран поради предимствата на добрата интернет инфраструктура, традициите от 80-те и сравнително доброто оброзование в тази сфера. Но все пак около 60-80% от завършващите минават квалификация, осигурена от работодателя, за да могат да си вършат работата, казва Филипов, според когото образованието трябва да се фокусира. Световната институция добавя още аргументи към това. Средната стойност, създадена от служител в ИТ сектора е била 45,700 лева през 2010 г., което е три пъти повече от средното в национален мащаб за всички индустрии (16,800 лева на човек). Освен това 90 процента от всички български патенти за периода 2001-2010 г. са в този сектор (в области като многокомпютърен пренос на данни, измерване, калибриране и тестване, бази данни, управление на файлове или структури от данни и др.). Въпреки това има проблеми с комерсиализацията на разработките.

Телекомуникациите допринасят за 73% от приходите, а останалите сегменти – компютърно програмиране и консултантски и информационни услуги, представляват съответно 14 процента и 6 процента. Поради присъствието на мобилните оператори, както и на големи чуждестрнни компании, които развиват кол центрове у нас, концентрацията е значителна.

Съществуват и редица независими български фирми, които се занимават с най-високото ниво научни изследвания.

Въвеждането на електронно правителство допълнително ще засили иновациите и растежа, но стои заплахата от изтичане на мозъци, както и зависимостта от чуждестранни компании.

Културни и креативни индустрии. Този сектор е доминиран от малки фирми с до 10 души персонал или самонаети архитекти и други свободни професии. Заетите в този сектор (около 5% от всички работещи) произвеждат с 30% повече добавена стойност, отколкото в другите индустрии. Няма уволнения от началото на кризата, а в сектори като пазработването на софтуер за компютърни игри, филмовата индустрия и графичния дизайн има ръст на служителите.

Повечето дейности са концентрирани в София, доколкото има клъстери, те са в занаятите и услугите, свързани с културното наследство.

Творческите бизнеси са движеща сила на иновациите, тъй като взаимодействат по-отблизо с потребителите. Например, архитектите, а не строителните инженери, обикновено движещата сила зад разработването на по-светли енергоспестяващи строителни материали, в стремежа им да проектират иновативни сгради, които се възползват от естествената светлина.

Основен проблем е достъпът до финансиране, тъй като тези фирми не достигат критичната маса, която би накарала банките да анализират проектите им или да развият експертиза, за да разбират специфичния бизнес модел. Освен това те разчитат на нематериални активи, които банките често не приемат като самоучастие и тъй като продуктите не се произвеждат масово, банките обикновено гледат на тях като прототипи в несигурна пазарна стойност.

Световната банка предлага да се създаде фонд за творческите индустрии, който да отпуска субсидии. Такъв пример е Агенцията за креативността на град Виена, която предлага невъзвращаеми грантове на КТИ бизнеси на артистичния пазар и индустрии като архитектура, аудиовизуалните продукции, дизайн, мода, музика, мултимедии, издателска дейност. Друга препоръка е създаването на творчески инкубатори, които да събират на едно място архитекти, рекламисти, дизайнери, разработчици на компютърни игри, сценаристи  – по подобие на тези в Барселона, Естония, Холандия и др.


[1] Банката предвижда населението да намалее с 27 процента в периода 2010 и 2060 година, като в крайна сметка се редуцира наполовина от нивото си в началото на прехода. Българското общество бързо застарява като се очаква населението, надхвърлило работоспособна възраст почти да се удвои и да достигне 33 процента от общото население до 2060 г.

[2] A.T. Kearney 43, Българска Агенция за Инвестиции, Стратегически анализ, януари 2011