Каквото е необходимо, докато е необходимо

Марио Драги в деня, в който обяви QE

Никой не знае дали количествените облекчения на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще свършат работа, но все пак са някакво начало. Горкият Марио Драги, президентът на ЕЦБ. Той се опитва да осигури на еврозоната парични потоци. За нещастие ламята има много глави; някои са жадни да пият от задаващата се струя; други твърдят, че този приток ще е лош за всички.
ЕЦБ обаче трябва да опита. Много по-опасно ще бъде дефлацията да бъде оставена да пусне корени. Затова ЕЦБ реши да купува активи за 60 милиарда евро месечно поне до септември 2016 година. Преди всичко, програмата ще продължи, докато банката види „устойчива корекция“ на равнището на инфлацията в съответствие с нейното целево ниво от „под, но близо до 2 %“ в средносрочен план.
Разпределението на покупките ще бъде в унисон с дела на страните от капитала на ЕЦБ (приблизително като дела от брутния вътрешен продукт (БВП). Правейки отстъпка пред Германия, ЕЦБ се съгласи също 80 % от покупките да бъдат вписвани в балансите на националните централни банки. Тя обаче подчерта, че „(нейният) управителен съвет запазва контрол над всички аспекти от програмата и че ЕЦБ ще координира покупките, следователно ще гарантира единството на… паричната политика“.
Това напомня за обещанието на Драги от 2012 г. да направи „каквото е необходимо“, за да спаси еврото. Този път ЕЦБ казва, че ще купи активи за около 1 трилион евро, което е 10 % от БВП на еврозоната и аналогичен дял от брутния държавен дълг. Преди всичко програмата ще продължи, докато постигне целта си. Този ход е много по-смел от очакваното. Никой обаче не бива да се изненадва, че ЕЦБ наистина е решена да свърши своята работа. Нещо повече, този ангажимент с отворен край, просто може да постави еврозоната на пътя на икономическото възстановяване. Блокът сега извлича полза от по-ниските цени на петрола, някои структурни реформи, укрепналия банков сектор и силното понижаване на лихвите по държавните облигации.
Ангажиментът на ЕЦБ може да постави сега началото на една възходяща спирала на доверието. На човек най-малкото може да му бъде простено, че се надява на това. Критиците се разделят на два противоположни лагера.
В първия се съгласяват, че еврозоната страда от хронично слабо търсене, което изисква прибягването до стандартни макроикономически инструменти. Тези хора обаче твърдят, че действия в паричната политика са недостатъчни и че, нещо по-лошо, те отслабват натиска върху правителствата да водят експанзионистична фискална политика.
Със сигурност обаче е прекалено опасно за централната банка да играе рискована игра с правителствата. Освен това обявените мерки почти сигурно са максимумът, който Драги може да постигне.
Ключовият момент е, че ЕЦБ установи критерии кога прекратяването на програмата ще е оправдано.
Вторият лагер обединява хората, според които количествените облекчения (QE) е едва ли не дяволско изобретение.
Позволете ми да подмина възгледа, че то е първата крачка към хиперинфлацията; доказателствата необоримо показват точно обратното. По-сериозните аргументи са, че една умерена дефлация не е вредна, както и че паричната политика не може да разреши проблема със структурните слабости и че QE ще премахнат натиска върху правителствата да провеждат реформи.
Първият от тези доводи е прекалено самонадеян. Дефлацията ще влоши проблемите на хората, които са много задлъжнели. Освен това, за разлика от Япония, Еврогрупата няма правомощия да води фискална политика, ако е необходимо, за да бъдат сдържани ефектите от дефлацията.
Отговорът на втория аргумент е: И какво от това? Да, вярно, QE няма да изцерят структурните проблеми. Еврозоната обаче не изпадна в рецесия, тъй като производственият й капацитет внезапно се влоши. Тя бе спъната от колапса на потреблението. Реформирането на производството освен това само по себе си няма да повиши търсенето, както показва Германия през последното десетилетие. Всъщност реформите на трудовия пазар може да намалят потреблението в краткосрочен план, тъй като работниците се страхуват от съкращения и възнагражденията биват понижавани. Затова енергичната подкрепа за търсенето е необходима добавка към реформите на производствения сектор, особено защото при по-слабото евро еврозоната едва ли може да се надява да постигне външен излишък, голям като германския.
Отговорът на последния от трите аргумента е, че виждането, че правителствата ще провеждат реформи само под камшик, е прекалено садистично. Налице е и силен насрещен довод: управниците, които се ангажират с болезнени реформи, но без те да бъдат подкрепени с политически мерки за активизиране на търсенето, ще бъдат дискредитирани, а след това и отхвърлени. Възможно е еврозоната да се окаже в скоро време управлявана от популистки правителства от левицата или десницата, обявяващи се категорично против политиката, наложена на съответните страни. Този път определено води до много по-тежка катастрофа.
Никой не знае дали програмата ще проработи. Тя обаче поне е някакво начало. Силната опозиция в Германия освен това може да подкопае доверието в нея. ЕЦБ обаче се задейства. Това е далеч от пълното разрешаване на проблемите на еврозоната, но програмата е достоен за приветстване опит за запазване на еврозоната.
Мартин Улф, в. „Файненшъл таймс“
Превод: БТА

ЕЦБ извади още по-голяма базука, еврото се срина под 1.13

Марио Драги

След дълги колебания и съпротива от страна на Германия, ЕЦБ днес обяви очакваната отдавна програма за количествени облекчения (QE). Това означава, че банката ще започне да купува облигации, което се асоциира с печатане на пари.

Месечният обем на покупките ще бъде 60 млрд. евро месечно – над очакванията. Те ще продължат поне до септември 2016 г. Общата стойност е 1.3 трлн. евро. Предварителната информация, изтекла в медиите бе, че ЕЦБ ще обяви покупка на активи в размер на 50 млрд. евро месечно до края на 2016 г., с което общият размер на стимулите става 1.1 трилиона евро. За сравнение, месечните покупки на Фед преди да започне постепенното изтегляне на стимулите, бяха 85 млрд. долара (около 62 млрд. евро тогава).

Банката остави непроменена основната лихва – 0.5% и отрицателната депозитна лихва – 0.2 на сто. Още преди решението борсите в Европа достигнаха седемгодишен връх, но след обявяването му имаше лек спад.

Еврото, което се търгуваше предпазливо около 1.1630, падна до 1.1475. На 23 януари спадът се задълбочи под 1.13 долара.
Историческата пресконференция на президента на банката Марио Драги съвпадна по време с изявлението на Ангела Меркел в Давос. Канцлерът подчерта независимостта на централната банка, но и някои свои резерви. Забавянето на пресконференцията във Франкферт все пак й спести някои неудобни въпроси, отбелязват наблюдатели.

Ще бъде голяма грешка, ако страните решат, че тази програма е стимул за фискална експанзия, предупреди от своя страна Драги.

Ето и по-важните детайли от програмата на ЕЦБ.

Делът на покупките на облигации (предимно ДЦК) ще се определя пропорционално на капиталовия дял на страните. Само 20% от облигациите ще бъдат купувани от ЕЦБ, останалото – от националните банки. Загубите от покупка на държавни облигации няма да бъдат споделяни, те ще останат за сметка на националните банки – ход, който цели да смекчи критиките в Германия. Това означава, че по-големият риск от загуби остава върху националните банки, които нямат право да печатат пари, което ограничава ефекта от наливане на ликвидност.

Ще се купуват само книжа с инвестиционен рейтинг. ЕЦБ няма да купува повече от 25% от всяка емисия или повече от  30% от дълга на всеки емитент (държава). Това се прави, за да не се изкривят пазарните цени на емисиите.

Драги избегна отговора на въпроса дали решението е взето с единодушие, заявявайки, че е имало голямо мнозинство за необходимостта програмата да се задейства веднага и консенсус по споделянето на риска.

Той уточни, че има два основни канала, чрез които програмата ще работи. Първият е ефектът на ребалансиране на портфейлите – парите, похарчени от ЕЦБ за покупка на ДЦК, ще се използват от продавачите на ДЦК за покупка на други активи, повишавайки цените им. Вторият е чрез ефекта на сигнализиране – като се казва на хората, че ЕЦБ ще поддържа политиката си, докато е ефективна.

Подобна програма освен Федералният резерв, който я прекрати през октомври, прилагат и банките на Япония и на Англия. Добрата новина е, че QE успяха да насърчат растежа и да повишат инфлацията. Мартин, Уеле, член на комитета по парична политика на BoE твърди, че покупка на активи на стойност, равна на 1 процент от националния доход, увеличава БВП на Великобритания с около 0.18%, а инфлацията с 0.3%. Изследване на Джон Уилямс, президент на Федералния резерв в Сан Франциско, откри, че QE са намалили безработицата в САЩ с 1.5 процентни пункта до края на 2012 г. и са помогнали на САЩ да избегнат дефлация.

Въпреки големия обем европейската версия на QE може да бъде много различна – и може би по-неефективна, отколкото прилаганите в други страни, коментира „Файненшъл таймс”

Доходност на облигациите

Ценралните банки купуват големи обеми държавни облигации, опитвайки да понижат доходността им и да тласнат инвеститорите към по-рискови активи. Но лихвените проценти в еврозоната се понижиха рязко след 2012 г. Доходността продължи да пада през последните няколко месеца, благодарение на намаляващата инфлация и очакването на QE.

Днес италианските и испанските 10-годишни облигации имат доходност около 1.5%, около половината от лихвите по съпоставимите американски и британски ДЦК, когато Фед и BoE обявиха своите програми за QE. Пространството за ново понижение е ограничено.

Ролята на банките

QE трябва да помогне на бизнеса чрез понижаване на разходите за заемане на пари. На теория това се случва независимо дали компаниите се финансират от банките или от капиталовия пазар. И в двата случая централната банка купува държавен дълг, с което ДЦК стават по-непривлекателни. Но Ник Бът от BoE показа, че поне във Великобритания QE не успява да повиши кредитирането. Бизнесът в еврозоната разчита предимно на банките, повече отколкото в САЩ, където той се финансира от капиталовите пазари. Това неведнъж бе подчертавано и от Драги, когато го питаха за QE. На всеки 10 евро заеми на европейските корпорации, осем са от банките и само два от капиталовите пазари.

Успехът на програмата на ЕЦБ ще зависи от желанието на банките да кредитират. Във вторник тримесечният преглед на кредитирането показа разхлабване на кредитните стандарти в еврозоната, но те все още остават затегнати в исторически план.

Разногласия

Когато BoE и Федералният резерв започнаха своите програми, те застанаха единодушно зад новата политика. Харушико Курода, управителят на Банката на Япония нямаше този лукс и решението за парични стимули през април 2013 г. имаше, макар и само един, противник.

Драги едва ли ще е такъв късметлия. Представителите на Германия – Йенс Вайдман от Бундесбанк и Сабине Лаутеншлагер, вече изразиха своите критики. Това разделение има значение, тъй като ще доведе до съкращаване на обхвата на програмата.

Износ

Много икономисти вярват, че най-важният канал, чрез който QE ще действат специално в еврозоната е валутата. Покупката на активи ще понижи лихвените проценти по евро-деноминираните облигации, насърчавайки инвеститорите да търсят доходност в чужбина, което ще понижи стойността на еврото. Пазарът вече предвиди някои от тези ефекти, като еврото се понижи до 1.16 долара за евро, с около 15% спрямо средната си стойност за първото полугодие на 2014 г., когато темата бе надцененото евро. Опитът на други централни банки са причина за повече предпазливост за това доколко обезценяването на валута би помогнало да се повиши износа. Докато покупката на активи от BoE съдейства за ниския курс на паунда, Великобритания запази упорито висок търговски дефицит. А според изследване на Open Europe стръмната девалвация на йената след 2012 г. не донесе никакво значително увеличение на японския износ.