Бум на пазара на изкуство

Кристис

Глобалният пазар за изкуство преживява истински бум. На търговете в Christie’s в Лондон повечето далновидни купувачи са съсредоточили вниманието си изцяло върху антики. Когато става въпрос за големите неща на деня, сериозните пари идват през интернет или мобилни телефони, използвани от лъскави жени с блестящо червило и слънчеви очила с дебели рамки, пише сп. „Икономист“.
Картина, която някога е принадлежала на Ноел Кауард, предизвиква истинска телефонна война при наддаването за нея. Предварителните очаквания бяха, че платното няма да бъде продадено за повече от 20 000 британски лири (30 000 долара), но в крайна сметка за него бяха платени 250 000 лири. Услужливи екрани в цялата зала преобразуват сумата в рубли и хонконгски долари. „Просто дойдох, за да гледам спектакъла“, доверява мъж на средна възраст. „Цените са безумни!“

Пол Гоген
„Кога ще се омъжиш“ на Гоген
Продажбите достигнаха миналата година рекордните 51 милиарда евро (68 милиарда долара) – близо два пъти повече в сравнение с равнището от 2009 г. и малко над предишния пик от 2007 година, по данни на European Fine Art Foundation. Миналия месец анонимен купувач даде 300 милиона долара за картината „Кога ще се омъжиш?“ на Пол Гоген – най-високата цена, плащана някога за произведение на изкуството. Още един рекорд бе счупен буквално няколко дни по-късно, когато американец брои 30 милиона британски лири за платно на Герхард Рихтер – безпрецедентна сума за жив европейски художник. Цените за съвременно и следвоенно изкуство са се повишили средно с 19% през последната година.
Сумите, които сменят своя притежател, са толкова колоритни, че стимулираха създаването на цяла една нова професия: консултанти, които подбират картини за своите клиенти въз основа не на естетиката, а на потенциалната възвръщаемост. Филип Хофман, мениджър на фонд, който инвестира в изкуство от името на богати семейства, отбелязва една методична промяна от купуването на произведения на изкуството за удоволствие към инвестиране. Според Deloitte, консултантска компания, покачването на цените през последните години е привлякло много спекуланти: близо три четвърти от покупките на произведения на изкуството са били направени поне частично с инвестиционна цел, срещу половината през 2012 година.
Институционалните инвеститори навлязоха за първи път на пазара за произведения на изкуството през 70-те години на миналия век като застраховане срещу инфлацията: пенсионният фонд на Британските железници, например, вложи 40 милиона лири стерлинги, или около 3% от своите активи, в картини (въпреки че възвръщаемостта не бе лоша, той продаде последното си платно през 2003 година). Изкуството също така е определяно като добър начин за диверсификация, при все че, подобно на много други по всеобщо мнение изолирани активи, не отговори на тези очаквания по време на финансовата криза. Друг негов пазарен плюс е, че то има материално измерение – популярно характерно качество след избухването на кризата, когато голям брой абстрактни и неразбираеми финансови инструменти се оказаха огромен пасив.
За разлика от много други реални активи, като земеделската земя или недвижимите имоти, произведенията на изкуството са преносими, нещо удобно за купувачи, които не възнамеряват да кажат на данъчните власти за тях. Това ги прави сравнително дискретен начин за инвестиране: Christie’s посредничи за частни покупки в размер на 916 милиона долара през 2014 година срещу за едва 266 милиона през 2009 година.
Дори при тези предимства, рисковете при инвестиране в изкуство са големи. Цените са непостоянни и пазарът е уникален – няма две картини, които да са взаимозаменяеми. „По-конкретно на върха всичко зависи от увлеченията и прищевките на една малка група колекционери“, казва Орландо Рок от Christie’s. Най-популярните стилове и най-скъпите картини изопачават цялостната характеристика на изкуството като актив. Миналата година на 0,5% от трансакциите се е падал дял от близо една втора от стойността на продадените на търг произведения на изящните изкуства. Според маркенигвота компанията Аrts Economics цената на екземплярите, струващи над 200 000 евро, нараства пет пъти по-бързо, отколкото на по-евтините. И въпреки че изминалата година бе чудесна за съвременното изкуство, цените на платната на старите майстори са в застой, а китайското декоративно изкуство губи от стойността си.
Нещо по-лошо, самите сделки са скъпи, като понякога на тях се пада до 4% от стойността на съответния екземпляр, което прави произведенията на изкуството изключително скъпи активи за търговия. По правило тези, които купуват по естетични причини, имат по-висока възвръщаемост от онези, които купуват изцяло по финансови подбуди, казва Филип Хук от Sotheby’s, друга водеща аукционна къща.
„Хората, купуват изкуство, когато са уверени в бъдещото си благосъстояние“, отбелязва Клеър Макандрю, специалист по икономиката на изкуството. Тя разглежда сегашния бум като част от едно по-общо възвръщане на оптимизма след кризата. Когато дойдат следващите мрачни времена, злополучните инвеститори поне ще имат нещо красиво за гледане/БТА

Световните медии: Как пробиват добрите бизнес идеи

Робърт Шилър е публикувал статия за иновациите и предприемачеството в Ню Йорк Таймс и както винаги е брилянтен. Този път заслугата е и на проф. Едмънд Фелпс, чиято нова книга „Масов разцвет: Как иновациите от народа създават работни места, иновации и промяна“ Шилър цитира. Проф. Фелпс се тревожи, че когато корпоративизмът се наложи в едно общество, хората не оценяват адекватно приноса на хората, които създават иновациите. Проф. Шилър е човекът зад един от най-важните конюнктурни показатели днес (индексът Case Shiller). В статията ще прочетете за недоверието, с което тази идея е била посрещната навремето от рисковия капитал. Един от тях препоръчал да предложат проект за мол. „Смятам, че американският бизнес успех през годините се е случил, тъй като имаме твърде много хора със специализирани познания, които искат да заложат парите си, времето си и ресурсите в името на идеи, което не могат да бъдат обосновани пред комитет“, пише професорът.

И един пример от книгата на Фелпс: В свободния пазарен капитализъм 10 000 бизнес идеи водят до създаването на 1000 фирми, от тях 100 получават рисков капитал, 20 успяват да стигнат до набиране на капитал чрез първично публично предлагане и две стават пазарни лидери.

Фарийд Закариа проследява темата за социалната мобилност в тази статия за „Вашингтон Пост“ (това е тема с продължение за нашия сайт). Един от цитираните изводи: Градовете със силни семейства, групи за гражданска подкрепа и ориентация към услуги за общностите се справят добре със социалната и икономическата мобилност. Същото се отнася и за градовете, в които няма теретиториално разделение на бедни и богати.

Важен анализ на „Шпигел“ за възстановяването на европейската икономика. От една страна, не само данните за БВП през второто тримесечие показаха излизане от рецесията, но и някои други данни (например потребителското доверие) подсказват за оживление. Португалия и Испания отчетоха спад на безработицата за първи път от две години, увеличиха производителността и износа. И все пак редица големи страни, като Италия, продължават да се свиват. Безработицата остава висока, както и несигурността на световната икономика (по-специално Азия). До голяма степен подобрението се дължи на ЕЦБ, която окуражи спекулантите. Но нито една мярка не помогна на страните в криза. Това може да доведе до забавяне на реформите и надуване на нови балони, предупреждава германското списание.

Статия в сайта на „Тайм“ е още по-крайна с оценката за „фалшиво възстановяване“.

The Economist разкрива, че инвестицията в луксозни стоки не само устоява на рецесията, но и в редица случаи носи висока печалба. Такъв пример са класическите коли. Индексът на 50-те най-ценни ферарита, поршета и подобни марки на Historic Automobile Group е нараснал с  53% през последните две години.

Списанието пише и за разследването на банки като „Голдман Сакс“ за предполагаема манипулация на пазара на метали (повече по темата). Това поставя въпроса дали големите банки трябва да бъдат собственици на физически стоки и инфраструктурата за транспортирането и съхранението им.

Wall Street Journal ни среща с първите служители на Google, Subway и Amazon. Вестникът отбелязва още, че компании от страни извън еврозоната емитират облигации в евро с най-бързи темпове от 4 години насам.