ГЕРБ форсират втори голям проект с неясно финансиране

Герб
Министерството на регионалното развитие чрез държавната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ обяви обществена поръчка за близо 500 млн. лева без ДДС за първия етап от магистрала „Хемус“. Финансирането на проекта се предвижда в рамките на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г., гласи съобщението на регионалното министерство.
Но в новата оперативна програма „Транспорт“, която бе окончателно одобрена през декември, на две места пише, че „Хемус“ може да се финансира с европари, само ако останат средства по съответната приоритетна ос 2. Иначе магистралата, както и тунелът под „Шипка“ са разчетени да бъдат финансирани от бюджета, или от международни кредитори като ЕИБ и Световната банка. Такива средства не са предвидени в държавния бюджет.
На въпрос към Управляващия орган на ОП ТТИ за това кога ще стане ясно дали остават средства по програмата, бе получен кратък и логичен отговор – когато приключи контрактуването на „Струма“. Проблемът е, че все още не е ясна стойността на „Струма“ и тя ще зависи от това дали ще има тунел при Кресна или доста по-евтиното алтернативно трасе.
От министерството на регионалното развитие и строителството уточниха в отговор на въпрос, че „Тръжната документация за строителство на Етап 1 на АМ „Хемус“ е преминала предварителен контрол от страна на Управляващия орган на ОПТТИ „За проекта са изготвени предпроектни проучвания, прогноза на трафика, анализ „разходи-ползи“ и формуляр за кандидатстване, който ще бъде подаден в ЕК, когато се изясни размерът на наличното финансиране по ОПТТИ. Разходите за реализацията на Етап 1 през 2015 г. не са големи и при най-лошия сценарий ще може да бъдат поети от бюджета, а по-късно да бъдат възстановени със средства от ОПТТИ, или алтернативно – да се продължи финансиране на проекта чрез заем.“ От края на 2014 г. се водят преговори със Световна банка, така че да има готовност с осигуряване на заемни средства в началото на 2016 г., допълниха от ведомството на Лиляна Павлова.
За пътна инфраструктура по новата оперативна програма през целия период до 2020 г са предвидени 572 млн. евро от Кохезионния фонд. Още толкова са за жп инфраструктура, след изричното настояване на ЕК да не се харчи само за магистрали. Като се има предвид и националното съфинансиране, парите по оста покриват само довършването на АМ „Струма“.
За лот 3 на АМ „Струма„, според индикативната програма са предвидени 1 466 872 500 лв. без ДДС. Търгът се провежда в момента, тоест не е ясно дали ще останат средства. В одобрения от Европейската комисия вариант се предвижда да бъде изграден и 16-километров тунел, който се прави по екологични съображения.
Но има вариант да се откажем от тунела, който струва 470 млн. евро и така да бъдат спестени липсващите средства за „Хемус“ (или поне част от тях). Търгът за строителство на тунела не е обявен, а в търга за строителство на наземните участъци останаха само български консорциуми и една испанска фирма. Ако се избере трасе, което изключва тунела (разширение на сегашния път за Сандански), цената на лот 3.2 пада на 250 млн. евро, но може да има еко протести. Решението за екооценката трябва да е готово до октомври, тоест дотогава няма как да е ясно колко пари ще останат за „Хемус“.
Индикативната стойност на АМ „Хемус“ (от Ябланица“ до разклон с път Е-85 „Русе- Велико Търново“), според ОП ТТИ е 870 344 350 лева.
Това е втори случаи, когато ведомството на Лиляна Павлова, обявява внезапно голям проект без гарантирано финансиране. Първият бе обявената програма за изцяло безплатно саниране на панелни блокове на стойност 1 млрд. лева. Тъй като в бюджета няма предвиден ресурс, бе направен своебразен байпас, като в последния момент бе дадена държавна гаранция на Българска банка за развитие, за да може тя да вземе заем, с който ще се финансира предизборното саниране. ББР ще предостави този ресурс през общините, а заемите – поне според първоначалната информаця, ще се връщат от бюджета. Няма подробности за това кога и как ще стане това. Дори връщането на заемите да е разсрочено във времето, не изглежда оправдано всички данъкоплатци да плащат за санирането на 1/14 част от панелните жилища.
В допълнение министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова заяви наскоро, че програмата ще се прилага и през 2016 г., което удвоява разходите, които ще се поемат от бюджета.
Трасе на магистрала Хемус
Процедурата
Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ стартира ограничена процедура за възлагане на  с предмет: „Проектиране и строителство за доизграждане на автомагистрала „Хемус” (етап 1) по обособени позиции: I-ва обособена позиция – участък от A2 (Ябланица) до III-307 и II-ра обособена позиция – участък от III-307 до II-35“.
С възлагането на дейностите по процедурата ще стартира доизграждането на автомагистрала „Хемус“, като в рамките на изпълнението по договорите за двете обособени позиции ще бъдат завършени нови 60 км от трасето между Ябланица и пресичането с Път II-35 (Плевен-Ловеч). Това е първият етап.

Строителство на автомагистрала с приблизителна дължина от 250 км, като цялото тръсе е разделено в три етапа:

– от АМ „Хемус“ (А-2) Ябланица до път II-35 – 60 км;

– от път II-35 до път E85 – около 85 км;

– от път E85 до АМ „Хемус“ (А-2) Белокопитово – 108 км;

Индикативната стойност на трите етапа е 780 млн. евро, но участъкът до Белокопитово не се споменава в индикативната програма по ОП „Транспорт“ за 2015 г. Според проекта магистралата ще допринесе за съживяване на икономиката на Северна България. Всъщност тя заобикаля всички по-големи икономически центрове и първият голям град, който достига е Търговище.

Дейността на НК СИП, която е създадена заради трите магистрали – „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие, както и с приходи от винетки и тол такси, ако има такива.