Нови правила, след това избори

С известно колебание се присъединявам към майсторите на красноречието, които през последните дни тълкуват исканията и профила на протестиращите и прогнозират изхода от политическата криза. Ще го направя кратко, защото в основата си нещата са прости.

Повод за този текст даде днешният коментар на един от влиятелните хора в България – банкера Левон Хампарцумян. Това бе едното от двете мнения днес, заслужаващи най-много внимание. Другото е статията в блога на Ивайло Калфин – един от моралните авторитети в БСП и той (разбираемо) лансира по-различна теза: сега вече Орешарски може без БСП и ДПС, но те без него – не.

Фундаменталният въпрос, отбеляза Хампарцумян, е дали тези, които отиват на избори и носят политическата отговорност, са тези, които вземат решения. „Ако тази връзка е скъсана, ние не живеем в демократична страна, а живеем в една квази олигархична диктатутра. Осъзнавайки това, очевидно ние всички искаме промяна“, каза Хампарцумян пред журналисти.

Тази логика може да се допълни: Фундаменталният въпрос е, че тези, които имат гражданска позиция и познания, не избират политиците. Тези, които биват избрани, не са тези, които вземат решения. Тези, които решават, не са тези, които понасят отговорността. Тези, които не понасят отговорност, правят така, че все по-малко хора да искат да избират политиците.

За да се разкъса този омагьосан кръг е необходимо да се възстанови връзката между мандат и отговорност за изпълнението на този мандат. Хората, които влязоха в парламента след последните избори, попаднаха там по волята на партийни бюрократи и спонсори и повечето от тях изразяват неясни за обществото  интереси. Те носят отговорност само пред този, който им е осигурил поста. Време е маските да паднат, както каза днес Сергей Станишев.

Неговата оставка, макар и логична, изглежда слабо изкупление за подмяната на вота на избирателите и за безотчетността на политиците. Тя ще е първи знак за понесена отговорност, но не е гаранция за край на задкулисното кадруване и задкулисното разпределяне на ресурси и територии. За да се случи това, натискът трябва да се канализира в посока промяна на политическата система, а не да се разсейва чрез якобински призиви. Най-добре скромно да оставим детайлите на тази промяна на хората с опит и знания. Ще се огранича до две идеи, които имат нещо общо с моята сфера на интереси – първо, въвеждане на преференции в изборните листи без праг и без дефолтна опция (защото дефолтната опция предрешава гласуването; на изборите за европарламент през 2007 г. само една четвърт сами подредиха кандидатите, останалите повярваха на партийните централи); второ, обратна връзка и отчетност (имам предвид неща като последваща оценка на въздействието, но това май изисква отделна статия).

След това трябва да се върви към избори. Те са неизбежни, тъй като сегашната политическа конфигурация отразява задкулисното разпределение на силите, купените гласове и отвращението на 70% от избирателите.

Очевидно налагането на нови правила ще е трудно. Най-напред, протестиращите нямат достатъчен ресурс, за да ги наложат и за да контролират политическия процес. Второ, въпрос на дни е да видим разслоение в исканията им, някои симптоми за това вече са налице. Все още има шанс да се появи обединителна фигура, но засега я няма. Трето, нужна е промяна в медиите и правоохранителната система, което също е изцяло в домейна на въздействие на познатия елит.

Затова по-вероятният сценарий е този, който са написали сценаристите (повторението е нарочно). С оставка на Станишев или без нея, с пълно или частично касиране на изборите, със заобикаляне на ДПС или напротив, най-вероятният изход е управление на  ГЕРБ и/или (останки от) БСП. Засега.

Крайният резултат обаче все още е в ръцете на хората. Дори да не посочат победителите на следващите избори, те могат да направят така, че никой повече да не посмее да налага арогантни решения, без да държи сметка за обществените реакции. Не е важно след това дали ще спечели Левски или ЦСКА, стига А група да стане като Бундеслигата.