Под повърхността на латвийския успех

евро

Малката балтийска страна Латвия се присъедини към еврозоната пет години след като бе на прицела на множество прогнози за дефолт. Зад латвийския модел се крият строги икономии под диктовката на Европейската комисия и МВФ.

Еврото не бе прието радушно от 2 млн. латвийци, за които то идва след с безработица и съкращения на заплатите на учители, сестри и полицаи с 28 на сто. Мнозина младежи напуснаха страната, чието население намаля със 7 на сто след 2007 г.

Около 58% са против присъединяването на еврозоната, показват социологическите проучвания. Но латвийците преглътнаха това, защото се страхуват повече от дългата сянка на Русия, пише „Телеграф”.

Според финансовия министър Андрис Вилкс еврото служи като застрахователна полица. „Можем да видим какво се случва в Украйна. Русия няма да се промени. Познаваме съседа си”, казва той пред „Файненшъл таймс”.

Латвия, която преживя подем, срив и възстановяване, стана повод за разгорещен дебат сред икономистите по света за ползите и вредити от строгите икономии и фиксираните валутни курсове – диспут, който едва ли ще спре с влизането в еврозоната.

Оливие Бланшар, главният икономист на МВФ, предупреди, че латвийският пример трябва да се разглежда внимателно, тъй като страната не полезен модел за останалите.

Европейските политици хвалят Латвия като пример, оправдаващ стратегията на вътрешна девалвация (понижението на номиналните заплати с цел повишаване на конкурентоспособността) и като доказателство, че трудните решения са по-добри, отколкото бързите мерки като девалвацията.

Икономиката нарасна с 5.5% през 2011 г., с 5.6% през 2012 г. и ще нарасне с 4% тази година. Производителността скочи, а безработицата се понижи от 20.5% до под 12%. Икономическият комисар Оли Рен заяви, че Латвия е ролеви модел за страните в еврозоната, засегнати от кризата. Трудните решения позволиха на Латвия да излезе от кризата много по-силна, отколкото беше преди това, каза той.

Критиците смятат, че фиксираният курс спрямо еврото е довел до твърде ниски лихвени проценти, което е допринесло за кредитния бум. При последствалото икономическо безствие БВП спадна с една четвърт за две години, а вътрешното търсене – с 42 на сто. Лидерите на Латвия избраха да поддържат надценения валутен курс, въпреки съвета на МВФ, главно по политически причини и за да защитят тези, които си купиха жилища с кредити в евро и швейцарски франкове.

Дори и сега БВП е с 8 процентни пункта под пика отпреди кризата. Безработицата спадна заради емиграцията. И по-лошо – мнозинството от тези, които напускат страната са на възраст под 35 години, добре образовани млади хора, от които само 20% смятат да се върнат в рамките на пет години.

МВФ се съмнява във възможността да се следва латвийския пример. Страната има отворена икономика, като износът съставлява 60% от БВП. Тя е на 24 място в класацията на световната банка Doing Business, редом с Германия.

Освен това Латвия има държавен дълг от 40% от БВП, което намалява рисковете от дефлационна спирала.

Шведските и останалите скандинавски банки контролират 60% от латвийската банкова система, намалявайки необходимостта държавата да укрепва финансовата система – както в Ирландия, или Испания.
Иронията и част от разгадката на успеха на батийската страна е, че Латвия сега развива нов бизнес модел –  като данъчен рай и офшорен банков център за руските капитали, превръщайки се в нов Кипър.

Най-новото данъчно убежище в ЕС

Латвия

Латвия ще стане най-новия член на еврозоната от януари 2014 г. По същото време ще влезе в сила новото данъчно законодателство, което ще позволи на страната да се конкурира с Кипър. Това може допълнително да дестабилизира европейската икономика, коментира „Шпигел”.

Rietumu Bank не е разположена в най-добрия район на Рига: Улиците са мръсни, а на графитите на една съседна сграда пише „Ако Исус се върне, ще ви убием отново”.
Но мениджърът на банката Иля Сухаренко е оптимист за бъдещето на Латвия въпреки това. Във вторник европейските финансови министри одобриха присъединяването към еврозоната от същата дата, от която влизат в сила новите данъчни закони. Те, казва Сухаренко, ще поставят страната наравно с Ирландия, Малта и Кипър.

Много наблюдатели не споделят неговата еуфория. Дори след като Международният консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) показаха широкомащабното избягване на данъци по света, Европейската комисия издигна борбата с финансовите измами като топ приоритет. Поне на теория. На практика се случва обратното. „Вместо да елиминиране установените данъчни убежища, добавихме още едно в еврозоната”, казва Свен Гиголд, финансов експерт на Зелената партия в Европарламента.

Корпоративният данък в Латвия е 15%, доста по-нисък от средното европейско ниво от 23.5%. В рамките на еврозоната само Ирландия и Кипър имат по-ниски ставки (12.5%). Но и в двете страни банковата система се срути и те бяха принудени да търсят помощ от спасителните фондове на ЕС.

Холдинговите компании се радват да допълнителни предимства. От началото на 2013 г. бяха освободени от облагане техните чуждестранни печалби, получени като дивиденти и от продажба на акции. Трансферът на тези печалби извън страната също не се облага. А от 2014 г. Латвийските холдингови компании няма да плащат данъци и върху лихвите и лицензионните такси, които плащат на чуждестранни компании.

Това позволява на чужденцитене само да държат пари в Латвия, но също и да я ползват като мост за трансфер на пари от Европа да данъчни убежища като Каймановите острови. Ограниченията за подобни трансфери след 2014 г. ще са по-малки, отколкото в страни като Кипър и Холандия.

Маркус Майнцер от Tax Justice Network вече нарича Латвия „Люксембург за бедни”. Има примери, при които Латвия отива по-далеч от това да предлага просто легални средства за избягване на данъци. Формално законодателството срещу изпирането на пари е подобрено. Но все още съществуват дупки, според анализ на Moneyval, звено към Съвета за Европа, според чийто доклад изпълнението на регулациите не се следи стриктно.

През април 2012 г., Съветът по сигурност на ООН реши, че латвийската Parex Bank (преименувана на Reverta) е помагала на военни от Брега на слоновата кост в заобикалянето на международните санкции. През юни тази година, друга латвийска банка бе глобена със 191 000 евро за това, че е помогнала за изпирането на стотици милиони долари, откраднати от руското правителство.

Латвия привлича интереса предимна на граждани на бившите съветски републики. Много частни и корпоративни клиенти от тези страни търсят начини да предпазят парите си от крептократичните си елити. Други имат по-тъмни мотиви.

От началото на 90-те Латия постепенно наложи статута си на регионален банков център за бившите съветски територии, казва Татяна Лутинска от юридическата кантора Prime Consulting. „Получаваме стотици запитвания от Русия, Беларус, Казахстан и Украйна. Много искат да преместят парите си от Кипър. Сега ние сме по-добре от Кипър”, обяснява тя.

Засега има малко опасения за финансовото здраве на Латвия. Банковите активи са едва 128% от БВП на страната при средно съотношение за ЕС 359 процента.

Но с по-ниските данъчни ставки и членството в еврото това може да се промени. „Делът на Латвия в таксите, плащани от офшорните зони, нарасна рязко през последните години, смята Майнцер. А Сухаренко се надява, че страната ще привлече поне 10% от капитала, вложен в Кипър, през следващите три години.

„Грешка е, че страните от еврозоната гледат само инфлацията и публичните финанси, когато допускат нови страни във валутния съюз”, смята Гиголд от Зелената партия. Той настоява законите да бъдат приведени в съответствие с европейските норми, но това не изглежда реалистично. Докато страни като Люксембург продължават да защитават своята финансова система, данъчните убежища в еврозоната ще продължат да останат позволени, прогнозира списанието.

[textblock style=“8″]
Ставката на корпоративния данък е 15%, а ставката за микропредприятията е 9% върху оборота
Дивидентите не се облагат, независимо дали са получени от ЕС или от трета страна.
Капиталовите печалби от акции не се облагат. Печалбите от покупко-продажба на имоти се облагат с 15%
Допуска се приспадане на данък, платен в чужбина, но това е ограничено до по-ниското от чуждия данък или съответния латвийски данък, който е приложим към този доход
Режим на холдинговите компании от 1 януари 2013 г. – Режимът предлага изключение от корпоративния данък за дивидентите и капиталовите печалби и премахва данъка при източника върху дивидентите плащания към компания – акционер.
Стимули: Данъчна отстъпка от 80% е на разположение на лицензирани предприятия, разположени в специалните икономически зони и пристанища. Този рабат бе одобрен от ЕС и ще действа до 2017 г.
Има данъчен кредит за дългосрочни инвестиции в подкрепяни от държавата сектори: 25% от общата първоначална инвестиция до 35 млн. LVL и 15% от инвестиции, надхвърлящи тази сума.

Данъци при източника
Дивидентите, платени на нерезиденти, не се облагат
10% данък за платените лихви на нерезиденти; 5% за банковите лихви. Според директивата на ЕС за лихвите и лицензионните възнаграждания, Латвия може да продължи да налага 5% данък за лихвените плащани, направени от определени компании в страните от ЕС до 1 юли 2013; ставката след тази дата ще бъде намалена на 0%
Лицензионните възнаграждения се облагат с 5%, авторските – с 15%
Плащания за технически услуги на чужденци – 10%
Наеми, платени на чужденци – 5%.
Мениджърски такси – 10%[/textblock]
На снимката – Премиерът на Латвия Валдис Домбровскис. Photo credit: The Council of the European Union