Куба и МВФ се насочват към нова страница

куба

Докъде ще стигне отварянето на Куба? След като възобнови контактите си със САЩ, комунистическият остров би могъл да разчупи в по-голяма степен икономическата си изолираност, като се сближи с Международния валутен фонд (МВФ), друг стар неприятел. Това би могло да стане, въпреки че не липсват препятствия. МВФ не винаги се е ползвал с авторитет в Хавана, както и сред редица нейни южноамерикански съюзници (Венецуела, Боливия …), които го обвиняват, че се финансира от привържениците на икономическия „неолиберализъм“.

Бившият кубински лидер Фидел Кастро никога не бе пропускал възможността да се възправи срещу една „злокобна“ институция и нейните „убийствени съвети“, стигайки в началото на предишното десетилетие до призива чисто и просто тя да бъде „унищожена“. Под неговото ръководство Куба дори стана през април 1964 година единствената страна в света, хлопнала вратата на институцията, въпреки че тя бе една от държавите основателки на Фонда. Тогава Островът скъса отношенията си и със Световната банка.

Резултатът: Днес Куба е една от малкото страни, заедно със Северна Корея и Лихтенщайн, които са извън тези две институции, представляващи ключовата носеща конструкция на международната финансова система.

ПРЕЧКИ

Времената обаче се променят. „Върховният лидер“ вече не е толкова на почит, икономическите връзки с Вашингтон се затоплят и новото поколение кубински ръководители изглежда не е толкова враждебно настроено към институциите от Бретън Уудс, отбелязват експерти.

„Младите кубинци са все по-отворени към идеята да участват в световната икономика, а това предполага нормализиране на отношенията с МВФ и Световната банка“, твърди пред АФП бившият съветник за Латинска Америка на президента Бил Клинтън, Ричард Фейнбърг. Задушавана от американското ембарго, което е в сила от 1961 година, Куба би могла да се възползва от присъединяване към МВФ, за да привлече инвеститори и да се подготви за отваряне към американските туристи, които сега не се допускат на Острова. „Това би било нещо хубаво за Куба. Просто няма достатъчно инфраструктура днес и са необходими милиарди (долари), които няма да дойдат изведнъж. Куба трябва да бъде стабилна, за да привлича инвеститори“, обяснява Тери Марис, бивш директор на Центъра за изследване на кубинската икономика.

Строго регламентирана, кубинската икономика сега едва крета с растеж от 1,3 % през 2014 година – най-ниския от идването на власт на Раул Кастро през 2006 година. Социалните й показатели (образование, здравеопазване…) при все това са твърде високи, според индекса за човешко развитие на ООН.

Връщането на Куба в МВФ няма да бъде лесно. Страната ще трябва да подаде официална молба за присъединяване, да предостави ресурси на институцията и да приеме „да спазва задълженията, които имат държавите членки“, посочи пред АФП говорител на Фонда. С други думи Хавана ще трябва да приеме да отвори икономиката си и да се подложи на годишни оценки на МВФ с риска да бъде смъмрена за политиката си в някои сфери. Засега страната не е дала сигнали за намеренията си по тази тема. „Въпросът, който се поставя, е: дали те са готови да спазват правилата на играта, като направят много по-прозрачна икономиката си и приемат да си сътрудничат с други страни“, коментира Карл Мийчам, директор на отдел „Америка“ в Центъра за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies – CSIS) във Вашингтон.

ПРЕДПАЗЛИВОСТ

МВФ няма да погледне с лошо око присъединяването на Куба, което би му позволило да подсили представителността си, но засега заема изчаквателна позиция. „Ние чакаме и наблюдаваме“, каза неотдавна директорът на МВФ за американския континент Алехандро Вернер. Позицията на САЩ ще бъде от решаващо значение за МВФ, в който Вашингтон има право на вето и е най-големият акционер. Държавният департамент на САЩ засега отказва да коментира тази тема.

„Пътят ще бъде дълъг“, твърди пред АФП Хуан Триана, професор в Хаванския университет. Според Триана ключовете за кубинското развитие са по-скоро във Вашингтон, отколкото в МВФ. Ембаргото и включването на Куба в американския списък със страните, подкрепящи тероризма, са пречки, които не позволяват на Фонда или на Световната банка „да направят каквото и да било“ за Острова, допълва той.

агенция Франс прес/БТА

Край на 54-годишната изолация на Куба

куба

САЩ и Куба започват преговори за нормализиране на дипломатическите си отношения, съобщиха на 17 декември президентите на САЩ Барак Обама и на Куба Раул Кастро. От тях стана ясно, че САЩ ще отворят посолство в Хавана, а Куба ще освободи 53 политически затворници.
Очаква се отмяна на търговското ембарго, което според BBC, струваше на кубинската икономика над 1 трилион долара за 54-те години, през които то продължи. За американската икономика щетата е 1.2 млрд. долара годишно, но вдигането на ограниченията среща съпротива в Конгреса.

До размразяването на отношенията се е стигнало след 18 месеца преговори и активната намеса на папата, който се обърнал към Обама и Кастро с апел да бъде решен случая с Алън Грос. Той прекара в затвора 5 години по присъда за шпионаж и опит да организира „кубинска пролет“. По-късно стана ясно, че е освободен още един американски агент, който е лежал в кубински затвор над 20 години.
САЩ предаде на Хавана трима кубински разузнавачи, които са в американски затвор от 2001 г.
„Изолацията не проработи. Ембаргото бе грешка и не бе подкрепено от нито една страна освен САЩ. Време е за нов подход“, каза Обама и добави, че ще предложи на конгреса да отмени икономическото ембарго на Куба. „Решението на президента Обама заслужава уважение и признание от нашия народ“, отвърна Кастро.

Пълното вдигане на търговското ембарго може да бъде направено само от Конгреса. Представители на републиканците вече критикуваха Обама. Този Конгрес няма да вдигне ембаргото, заяви сенаторът от републиканците Марко Рубио, чиито родители са напуснали Куба през 1956 г. Други заплашиха да блокират финансирането на американското посолство в Хавана.

Планът предвижда още облекчаване на финансовите рестрикции, увеличаване на телекомуникационните връзки, облекчаване на забраната за пътувания на американски граждани.
Разрешават се пътувания за участие в спортни състезания и други прояви, както и за посещения на роднини. Пълното вдигане на ограниченията за туристически пътувания зависи от Конгреса. Пътуващите до Куба ще могат да внасят цигари и алкохол за 100 долара, включително забранените преди кубински цигари, за лична употреба. Ще могат да използват дебитните си и кредитни карти.
Увеличава се лимитът за превод на пари от 500 долара до 2000 долара на тримесечие. Това е сериозна промяна за тези кубинци, чиито роднини и приятели живеят в САЩ. А като се позволи на телекомуникационните фирми да подобрят интернет услугите в Куба ще доведе до значима промяна в страната, която има едно от най-ниските нива на интернет достъп.
Американските компании ще могат да изнасят в Куба телекомуникационно оборудване, селскостопански стоки, строителни материали за малкия бизнес. Щатските банки ще могат да отварят сметки в кубински банки.

Първите коментари отбелязват, че Куба получава отстъпки без нищо в замяна освен освобождаването на затворници. В закона за кубинската демокрация, приет през 1992 г., се предвижда, че ембаргото може да се свали след като ръководството на Куба започне демократични промени и гарантира правата на човека. Мнозина виждат опит за ухажване на кубинската диаспора (2 млн. души, но предимно в колебаещия се щат Флорида) две години преди президентските избори в САЩ.

Санкциите не се ползват с подкрепата на американците, според Галъп. Бизнесът също настоява за смекчаване на ограниченията, след като ЕС го направи през 2008 г. и води преговори за търговска либерализация.

От друга страна, Куба е била мотивирана да освободи затворниците и да се споразумее със САЩ поради нестабилността във Венецуела и необходимостта да си осигури алтернативни доставки на петрол. Спадът на петрола доведе до финансови проблеми в основния партньор на Куба.

По данни на Световната банка и Блумбърг БВП на Куба е над 68 млрд. долара. През юли Куба понижи прогнозите си за растежа до 1.4% за тази година. Под ръководството на Раул Кастро, който пое властта през 2006 г. от брат си Фидел, страната започна да изоставя централното планиране.

От 2009 до 2013 г. стоковият износ на Куба нарасна почти два пъти, до 5.6 млрд. долара, а вносът – 1.7 пъти до 14.8 млрд. долара.