Гечев и Цонев предлагат компромисен проект за кредитите

Процент

Дълго обсъжданите предложения за промени в банковите закони, които да спрат едностранната промяна на лихвените проценти по кредитите и да облекчат живота на кредитополучателите, най-сетне видяха бял свят.

Те са материализирани в проект за изменение на Закона за потребителския кредит, който вече ще обхваща и заеми под 400 лева. Текстът бе внесен в парламента от Румен Гечев, Йордан Цонев и други депутати. Ако се приемат, поправките ще влязат в сила след три месеца и няма да засягат сключените досега договори. Цонев коментира преди дни, че смята да предложи и промени в Закона за защита на потребителите във връзка с кредитите.

Лихвите по кредитите – според инфлацията и още нещо

Както неведнъж бе обещано, кредитите с плаваща лихва ще бъдат неотменимо обвързани с референтен лихвен процент, към който се начислява фиксирана надбавка. Изненадата е формулировката на референтен лихвен процент. Той ще бъде „лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Той представлява пазарно определян индекс LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.“ Пред Нова тв Гечев каза, че такъв показател може и да е инфлацията. Тази формулировка („комбинация от тях“) няма да промени съществено досегашната практика за определяне на базисния лихвен процент на банките. Ключът са теглата на въпросните индикатори и сложността на методиката.

Според проекта, когато се ползва комбинация от фактори, банките трябва да публикуват методика, която „определя в ясна и разбираема форма начина на изчисляване на размера на референтния лихвен процент, включените в него компоненти (индекси и/или индикатори), количествено им изражение, тяхното съотношение, както и факторите и условията, обуславящи промените в референтния лихвен процент.“ Ще е добре текстът за съотношението между различните компоненти да се разпише по-ясно, за да се избегнат методики, в които например се предвижда референтният лихвен процент да зависи от индекса на потребителските цени с тежест до 50%, курса-лев долар с тежест до 30%, ръста на БВП с тежест до 30%, безработицата с тежест до 20% и така нататък.
И сега методиките на някои банки се позовават на статистически показатели, но за кредитополучателя е трудно следи как е изчислен референтният лихвен процент. Също така би било уместно да се направи уточнение за индикаторите, публикувани от НСИ, защото статистическият институт публикува твърде много индикатори – от броя на кината до престъпността. Възможно объркване може да се получи и от това, че един индикатор, може да има различни числови изражения в зависимост от обхвата, сезонно изглаждане, базата и прочие (вижте обяснение за объркването с различните проценти инфлация за 2013 г.)

Въпреки усложненията текстът е по-добър в сравнение със сегашния и с идеите за неотменимо обвързване на лихвите с пазарен индекс. Последното можеше дори да е в ущърб на интересите на кредитополучателите, защото в момента EURIBOR е рекордно нисък и в бъдеще ще расте.

Ограничения по таксите

Въвежда се изрична забрана за „заплащане на такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление“. Текстът вероятно ще бъде преформулиран, включително защото има недовършено изречение (ал. 4 на новия чл. 10а гласи следното „Видът, размерът и действието, за което се събират.“)

Таксата за предсрочно погасяване на ипотечен кредит ще се прилага само през първата година след усвояването му и не може да е повече от 1 на сто върху сумата на предсрочно погасения кредит.“

Забрана за едностранна промяна

Това е един от най-неясните и объркани текстове от проекта. Става дума дума за допълнение към член 10, което гласи:
„Едностранна промяна на общите разходи по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия:
1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общите разходи по кредита;
2. обстоятелствата, приложими към промяната на общите разходи по кредита са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.“ Липса правна дефиниция на понятието общи разходи по кредита, което е проблем, тъй като до промяна на общите разходи по кредита може да се стигне и поради просрочие. Възможно е вносителите да са имали предвид Годишен процент на разходите. Необходимо е също така да се отчетат особеностите на овърдрафта и револвиращия кредит.

Eдин текст разпростира действието на закона и върху договорите за депозит или разплащателна сметка. Става дума за отмяната за чл. 144, ал. 1 и 2 от Закона за защита на потребителите, които досега допускаха едностранно прекратяване или едностранна промяна на лихвени проценти, събирани от потребителите или изплащани на потребителите.

Отписването на дълга след принудителна продажба на жилището – по избор

При подписване на договор за ипотечен кредит клиентите могат да изберат между две възможности – с висока или ниска лихва. При първата, ако длъжникът спре да плаща, съдия изпълнител продава жилището му и с това задължението се погасява. Тази разпоредба е циментирана на две места. Първо, като нова алинея 4 на чл. 11 от ЗПК, според която „при договорите за жилищни ипотечни кредити кредиторът е длъжен да предостави на длъжника право на избор дали да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението или при който при принудително изпълнение кредитополучателят носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите.“
На второ място, чрез промяна в Закона за кредитните институции, чийто чл. 60, ал. 2 ще изглежда така: „Когато срещу кредитополучателя по договора за жилищен ипотечен кредит е насочено принудително изпълнение, банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, когато страна по договора за кредит е физическо лице и такава клауза е предвидена в него.“ И двете формулировки изключват ипотечни кредити, които не са за покупка на жилище.

Изисквания към договора

Изричен текст предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията се представят с еднакъв шрифт, чийто размер е не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Липсва уточнение за договорите, сключвани от разстояние (такива са много бързи кредити, в това число измамнически), които нямат хартиена форма, а изискването за шрифт е ирелевантно.

Липсващи разпоредби

Някои предложения в интерес на кредитополучателите, които се обсъждаха през 2013 г., са отпаднали от този проект.

Най-голямо впечатление прави липсата на текстовете, свързани с ГПК, например, отпадането на изключението за банките в чл. 417 (той позволява  длъжникът да бъде осъден въз основа на извлечения, предоставени от банката), което Гечев и Цонев се застъпваха. Това би имало отношение и към старите кредити (както и бъдещия закон за потребителската несъстоятелност, който правителството предвижда да предложи до юни 2014 г.)

Не са предвидени и мерки за бързите кредити, но е много вероятно скоро да видим такъв проект, поне що се отнася до т. нар. таван на лихвата по бързите кредити. Пред Нова тв Румен Гечев се обяви и за лицензиране на тези компании. Извън полезрението на депутатите остават доста други проблеми, свързани с бързите заеми – в това число възможността за измама с лични данни, непосилните санкции при забава (те не влизат в изчисляването на  ГПР и затова таванът няма да помогне), подвеждащата информация.