Бутафорната битка с корупцията

Едно регулярно проучване на Центъра за изследване на демокрацията (11-то поред) за корупцията някак насила бе превърнато в топ новина на седмицата.
Събитието, на което бе представен докладът за корупцията, събра президента, председателя на ВКС, вицепремиерките и министъра на правосъдието, които произнесоха заклинания по темата за «пленената държава».

Отсъстваше само премиерът Бойко Борисов, за когото бе запазена главната роля във втора серия. „Трябва да хванем бика за рогата! Догодина по това време да имаме такъв спад, съизмерим с този при контрабандата – от 34 на 8 процента“, е казал г-н Борисов по време на редовното правителствено заседание». Той е поръчал мерки и ежедневен «натиск върху всеки един служител», като добавил: „Ние си поставяме за цел да смазваме корупцията до възможно най-ниските нива на всички възможни министерства, агенции, общини, гишета, на пътя, навсякъде, където се изисква воля от наша страна».

Високите нива могат да си отдъхнат и това едва ли е лапсус. Макар че на форума на ЦИД бе казано, че корупцията «се случва със знанието и участието на висши управленци», бикът от поръчаната кампания срещу корупцията се оказа малко биче (май-добрия случай).

Преди години така Тодор Живков – последният клиент на охранителя Бойко Борисов, бореше «малката правда». Настоящият премиер вероятно е почерпил и това вдъхновение от него.

Нищо ново под слънцето, би казал Макиавели. Всеки владетел рано или късно разбира, че дните му са преброени, ако не храни поне малко чувството за справедливост на поданиците. И макар доскоро да твърдеше, че България със сигурност не е най-корумпираната държава (фактите сочат друго – виж графиката) и у нас няма осъдени за корупция за разлика от Румъния, защото там крадат, а тук се страхуват от него, г-н Борисов тази седмица реши да обяви курс към «смазване» на корупцията.

Чиновниците, които вземат подкупи «на възможно най-ниските нива» са подходяща мишена. Изобличаването им, от една страна, ще удовлетвори желението на масите да видят наказани, от друга – ще държи в подчинение останалите.

По стахановски

„От 34% контрабандата я докарахме на 8%, и съм убеден, че за една година, но ако всички се включите ежедневно, с натиск върху всеки един служител, дали е от агенция, дали е от самото министерство и в областта на обществените поръчки, и във всичко, което може да генерира някакъв ресурс, само тогава, и ви го обещавам, че този резултат ще го имаме. Но пътят е само този. Има ли съмнения – спира се. Има ли съмнения, че умишлено е направено – веднага на службите, веднага на прокурор да се разследва. Това ще дисциплинира системата”, цитира министър-председателя пресслужбата на МС.

Не е много ясно как г-н Борисов премери тези 8% и с какви показатели смята да отчете успехите в борбата срещу корупцията. Тя има различни проявления – подкуп, шуробаджанащина, измама, присвояване. Всяко от тях изкривява стимулите и насочва ресурсите в грешна посока (нещо, което ГЕРБ успешно постига и чрез еврофондовете).

Всичко това някакси напомня за мерките срещу корупцията, поръчани от Си Дзинпин в Китай – мащабни, но неефективни (има изследвания, които твърдят, че са намалили растежа с до 1%, след като започнаха да изчезват бизнесмени, а представители на чужди компании бяха съдени за подкупи). Развитите страни вместо кампании гарантират върховенството на закона.

Заместител на реформи

Правителството има и една особена причина да обяви кампания срещу корупцията точно в този момент. Това хем би помогнало ГЕРБ да симулират дейност, след като провалиха съдебната реформа, хем би помогнало на вицепремиера Меглена Кунева да закрепи буквичката Р в абревиатурата на формацията, от чието име управлява.

Антикорупционната офанзива е нов етап в опитите да се запази статуквото, като се хвърли нещо дребно на лаещите кучета. Досега това се правеше чрез имитации на реформи, а сега правителството се опитва да залъже, че чрез антикорупционни мерки ще замести съдебната реформа.

Вместо независим съд получаваме някакво странно Бюро на подчинение на политиците. Това предвижда спорният антикорупционен проектозакон, минал вече на първо четене, който въвежда презумпция за виновност и насърчава анонимните сигнали.
Той предвижда създаване на нов орган чрез обединение на четири съществуващи звена, включително КОНПИ, БОРКОР, звено от Сметната палата и Комисията за конфликт на интереси – да, същата тази комисия на Филип Златанов с тефтерчето. Тази нова структура няма как да е достатъчно мощна, за да изкорени корупцията, но е достатъчно, дори прекалено силна, за да се превърне в средство за политически натиск и поддържане на зависимости. На нея й се вменяват правомощия, каквито тя не би следвало да има, ако съдът и прокуратурата си вършеха работата.

Ето защо първото условие за ефективна борба срещу корупцията, срещу злоупотребата с власт и публичен ресурс, е съдебна реформа.
И се надяваме, че премиерът е прочел поне тази част от доклада на ЦИД: «Провалените или предизвестени назначения на магистрати на ръководни длъжности показват, че съдебната власт е подложена на външен натиск, а освен това определени кръгове от високопоставени магистрати предпочитат обслужването на политически интереси пред безпристрастното правораздаване“»

Второто условие е да има ясно и приложимо законодателство и администрация, в която всеки си знае работата. Корупцията смазва тромавата държавна машина, нека не си затваряме очите.

Дребни подкупи и големи провали

Немислимо е един и същи закон да пребори подаръците или малките подкупи за служители, които придвижват по-бързо някоя преписка, пропускането на нагласени схеми за усвояване на еврофондове и пълния провал на регулаторите в области като защитата на конкуренцията и банковия надзор.

Корупцията е част от далеч по-сложен и мащабен феномен. Това загатва и президентът Росен Плевнелиев, който препрати към корупцията в енергетиката, заявявайки, че «гражданите трябва да плащат „данък“ за провалени проекти като „Белене“, „Цанков камък“, КТБ, които в последните години са генератори на корупция».

Провалите, за които той говори, отиват по-далеч от чиновническите бакшиши. Можете да постигнете «пленена държава» и без лев подкупи – чрез система от зависимости и назначения, които съставят васална администрация. Един служител, който одобрява европроекти и разчита на щедър бонус, със сигурност знае кои са приоритетите на близките до властта. Но и един председател на регулатор, чието семейство зависи от благоденствието на Партията, вероятно би се съобразявал повече с партийния, отколкото с обществения интерес. Дори един управител на централна банка, чиято заплата лишава от сън дори някои депутати, не е задължително да е мотивиран от подкупи, когато преценява как да приложи закона.

Ето защо третото минимално условие за борба с корупцията е системата за подбор. Вместо по партийни квоти и според тяхната лоялност висшите администратори следва да се назначават според техните професионални и морални качества. Всичко друго е прах в очите.