22 вида такси за доставчиците на търговски вериги?

Карфур

Общите условия и договори на всички търговски вериги с всички производители ще станат публично достъпни. Ще се забрани налагане на такси, които не съответстват на предоставяна услуга. Търговските вериги продължават неравнопоставеното третиране на българските търговци и налагат твърде много такси, въпреки поетия ангажимент през 2012 г., твърди Корнелия Нинова от БСП.

Според готвения от левицата закон, КЗК ще определя кои фирми имат значителна пазарна сила по определена методика и ще ги следи по определен ред, съобщи тя пред bTV.

По-рано през седмицата вицепремиерът Даниела Бобева съобщи за проект на правителството, който засяга едностранната промяна на договорите, неценовите условия и др. клаузи с търговските вериги. Това стана по време на форум, на който премиерът Пламен Орешарски се усъмни, че хипермаркетите избягват плащане на ДДС у нас.

Според Нинова има до 22 вида такси в различните договори – рекламни, административни, за рождени дни и други, които призводителите са длъжни да плащат. Тя цитира Общите условия на веригите, уточнявайки, че очаква да я съдят, тъй като договорите са конфиденциални. (вижте видео).
„Продаваш олио на търговска верига за 3 лв., тя не ти плаща 3 лв., а ти начислява такси за 2 лв. и ти плаща 1 лв., което е под себестойността на продукта”, обясни Нинова пред bTV. „Ако си смени фирмата адресната регистрация, плаща 250 лева към търговската верига, за да се отрази промяната. Каква услуга е това? Има такса за встъпване в магазина. После за всеки артикул се плаща нова такса. Българските производители са закрепостени“, изтъкна депутатът.

„Друго фрапантно нещо – предлагат протокол за прихващане и българският производител е длъжен да го подпише, ако не го направи, се смята за подписан и че производителят е съгласен.

Според сегашните договорки, един производител е длъжен да предлага на веригата всичко, което произвежда. Длъжен е също да продава продукцията си на цена, не по-ниска от тази, договорена с веригата, твърди депутатът. Освен това има неустойка, ако даден артикул се спре в дадена верига, но се продава на други места.
„При неспазване на клаузите или закъснение на дадена доставка (дори с един час) се плащат неустойки от порядъка на няколко хиляди лева. Каква свобода на пазара е това?!“, коментира Нинова.

Според доставчик, който пожела анонимност, видовете отстъпки включват – основен рабат, аукционен рабат, допълнителните отстъпки – управление на асортимент, същевременно са добавени – такси за пърмоначална регистрация и такса за регистрация на продукт, за реклама се изплащат премии – премия за пряка и премия за непряка реклама (срещу което не се предоставя услуга, твърди той), изчислени в проценти от оборота, за маркетингова подкрепа – се доплаща мърчандайз обслужване, включване в брошура, предпразнични акции, пласиране на каса, пласиране на дисплей, аукционно пласирне, и някакви допълнителни бонуси – таргет бонус, фиксиран бонус, премия рождени дни и специални промоции – за други събития. Той твърди, че има натиск за удължаване на срока за плащане до 50-60 дни.

Друг проблем са малките магазини от съответните вериги, където таксите за включване, взети заедно, може да не се избият от оборота, но нямаме право на избор, твърди нашият източник. Много често такива магазини не потръгват и се затварят след шест месеца, без доставчикът да си е възстановил разходите за входни и други такси.

Изпълнителният директор на Сдружение за модерна търговия Йордан Матеев  коментира, че таксите са еднакви за всички и клаузите за най-ниска цена са променени. „Предложихме на българския пазар саморегулация и подписахме 10 правила за добри търговски практики. Всички проблеми по веригата бяха решени на практика“, увери той. Според него срещу всяка такса стои услуга.

На 19 юли 2012 г. шест търговски вериги поеха ангажимент да направят  промени в договорите съгласно чл. 75 от Закона за защита на конкуренцията. Това стана ясно от решение на КЗК, взето във връзка с преписка за неравноправни клаузи, започнала през 2009 г. Шестте вериги са „Метро Кеш енд Кери България” ЕООД, „Билла България ЕООД, „Кауфланд България ЕООД инд Ко”, „Пикадили” АД, „Максима България” ЕООД (Т Маркет), „Хит хипермаркет” ЕООД. Не са включени „Карфур” и „Лидл”, които влязаха по-късно на пазара.

[ddownload id=“17850″ text=“Вижте решението на КЗК за търговските вериги“ style=“link“]

Трябваше да отпаднат клаузите “най-облагодетелстван клиент”, задължението за най-ниски цени, както и забраната за участие в промоции в други търговски вериги. Премахват се и високите неустойки за доставчиците, съобщиха тогава от комисията. Компромисното решение не засяга всички проблеми, поставени от доставчиците, например т. нар. входна такса (такса за откриване на обект, за нов артикул и прочие), която се заклеймява в анализа на Комисията, но липсва изричен текст за нея в поетитите задължения от страна на веригите.

През април 2013 г. Комисията започна проверка дали въпросните шест вериги изпълняват договореното. Резултат не е оповестен. Нинова твърди, че договорите, с които разполага, са от 2013 г.

В решението от 2012 г. се съдържат и единствените публично обявени данни за оборота на веригите. Проблемът е, че те са за 2008 г. Метро е имал оборот от 975 589 хил. лв., Билла – 426 706 хил. лв. и Кауфланд – 407 010 хил. лв. За сравнение, реализираните приходи от дейността на Хит са в размер на 48 825 хил. лв., Пикадили – 198 185 хил. лв. и Максима – 109 618 хил. лв. През 2008 г. приходите на „КМБ България” АД (Карфур) са от продажба на поземлени имоти и право на строеж, като дружеството стартира дейността си по продажба на хранителни и нехранителни стоки през м. март 2009 г.