Отпада ли наистина единната сметка?

Служители, кадри

Решението на Конституционния съд, с която се отменят текстове от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, засягащи единната сметка, създаде объркване у счетоводители и предприемачи.

Подведени от вестникарски заглавия, мнозина решиха, че единната сметка отпада изцяло. Други се тревожат, че промените ще се отразят незабавно и се чудят какво да попълват в платежните.

Промяната ще влезе в сила след публикуването на решението на Конституционния съд в Държавен вестник, което още не е станало – тоест най-рано следващата седмица, а най-късно на 23 февруари.

[textblock style=“4″]Позицията на НАП
Министерство на финансите и НАП ще предложат до дни промени в данъчно-осигурителната сметка в съответствие с решението на Конституционния съд, обявено вчера. Експертите на двете ведомства са подготвили няколко варианта, като при всички тях е предвидена възможността граждани и фирми да могат да избират вида  на публичните си задължения, които плащат.
В началото на следващата седмица различните варианти ще бъдат обсъдени на среща с работодателските организации и синдикатите, след което избраният от тях ще бъде внесен в Народното събрание.
Предстоящите плащания на данъка върху доходите на физическите лица с 5% отстъпка до 10 февруари, както и вноските за данъка върху добавената стойност с краен срок до 14 февруари ще се извършват по досегашния ред на внасяне на задълженията, тъй като решението на Конституционния съд все още не е влязло в сила.[/textblock]

Единната сметка или единното платежно нареждане не се отменя чрез това решение на Конституционния съд.
Както е известно, от 1 януари 2013 г. всички задължения за данъци и осигурителни вноски, с изключение на тези по допълнително задължително пенсионно осигуряване, които са лични, се заплащат по единна банкова сметка. Отпаднаха над 50 кода за вид плащане , като останаха два кода – код 11 11 11 (за всички данъци и осигуровки) и код 58 11 11 (за ДЗПО). Засега това остава, поне докато НАП не реши друго.

Решението на Конституционния съд засяга основно чл. 169, ал. 4, отнасящ се до автоматичното погасяване първо на старото задължение. След публикуването му в Държавен вестник се възстановява старият режим на погасяване на публични задължения, действащ до 31.12.2012 г., който предвиждаше задълженията за данъци да се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.

Остава в сила новият текст на ал. 5 от същия член (в сила от 1 декември), който предвижда, че при прилагането на ал. 4 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Той не е бил обжалван пред КС. Остава и текстът в ЗЗО, който позволява на самоосигуряващите се да избират период за здравните вноски. Тук трябва да отбележим, че с последните данъчни промени изключението за самоосигуряващите се лица бе разширено, а съгласно чл. 159, ал. 4 КСО спорният чл. 169, ал. 4 ДОПК не се прилага и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно параграф 5 на закона за промени в ДОПК (в сила от 1 януари 2014 г.) с недължимо платени, тоест с изтекла давност до влизането в сила на този закон суми за публични задължения, установявани от Националната агенция за приходите, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 и 5, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 (за прихващане или възстановяване).

Очевидно тези текстове, които препращат към отменената алинея 4, трябва да претърпят корекция. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев изрази готовност за спешна реакция, такова изявление направи и финансовият министър Петър Чобанов. Промяната трябва да отчете аргументите на съда, свързани с разликата между данъци и осигуровки и нарушаването на фондовата организация на осигурителните средства.

По-важно за редовия данъкоплатец ще бъдат указанията на НАП във връзка с попълването на платежните нареждания, тъй като, както вече подчертахме, единната сметка не отпада с това решение на Конституционния съд. Отпада само добавката „Дянков“, която позволи с текущи вноски да се погасяват стари задължения. Единното платежно нареждане и кодовете не зависят от волята на законодателя, тъй като не са регламентирани в ДОПК, а в банковите документи.

НАП обаче няма как да вземе решение за начина на разпределяне на постъпващите вноски без допълнителна информация. Отпадането на чл. 169, ал. 4 може да наложи въвеждането на нови кодове, (отделно за осигуровки) или да доведе до нови промени в начина на деклариране на данъци и осигуровки в допълнение към създалите големи затруднения промени в Декларация, обр. 1 и обр. 6.

„Мислим в две направления като запазваме част от философията на единната сметка – или запазване на една сметка с четири подсметки или разделянето на единната сметка на четири сметки като вътре във всяка от тях се запази философията за погасяване първо на най-старото задължение“, коментира в четвъртък следобяд финансовият министър Петър Чобанов. Четирите сметки са за ДЗПО, данъци, социално осигуряване и здравно осигуряване.

Президентът оспори таксата за ВЕИ пред съда

соларни
Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна въведената от 1 януари 2014 г. такса  от 20% за производство на вятърна и слънчева енергия.Държавният глава счита, че тя нарушава принципа на еднакви правни условия за стопанска дейност. Според президентa Росен Плевнелиев въвеждането на такса само за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия създава различни правни условия за стопанска дейност и неравно третиране. Не се предвижда да плащат такава такса нито другите производители на енергия от възобновяеми източници – напр. водноелектрическа енергия, биомаса, нито останалите стопанските субекти, от които държавата изкупува електроенергия на преференциални цени –  произведената по високоефективен комбиниран начин електроенергия от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

В Конституцията се посочва, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. Стопанската инициатива може да се разгърне само при законова сигурност за правните субекти при осъществяване на дейността им.

Правовата държава означава правна сигурност и предвидимост. Това е предпоставка за привличане на инвестициите, обосновава се още държавният глава..Законодателният процес за промяна на нормативен акт трябва да става при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, установени в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В случая не е спазен нито един от тези принципи. Припомняме, че таксата бе прокарана преди второто четене на закона за бюджета, без предварително обсъждане. Липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Президентът се позовава и на решение № 4 от 2013 г.  на Конституционния съд, според което държавата може да събира такси, само ако предоставя насрещна услуга. В случая няма предоставяне на каквато и да е услуга от държавен орган, свързана с производството на електрическа енергия.

Отправеното до Конституционния съд искане не спира прилагането на приетите текстове.

Конституционният съд още не се е произнесъл по делото за забраната за купуване на земя от чужденци, което е отпреди два месеца.[related limit=“5″]