Чужденци поеха кипърските банки след кризата

Евро

Преобразяването на банковия сектор в Кипър е в пълен ход, а главни действащи лица в него са чужденци. В същото време ролята на кипърската църква в Гръцката банка бе отслабена и от водещ акционер с дял около 20 на сто, в момента тя притежава 7,15 на сто, а нарастването на капитала на въпросната финансово-кредитна институция може да доведе и до спад на този дял. Преди това църквата претърпя загуби и в Банката на Кипър. Там тя вече не играе ролята на регулатор, а трима банкери – ирландец, щвейцарец и холандец са поели менджмънта и ръководствата на управителните съвети и определят настоящето и бъдещето на банковия сектор на острова.

Това става в момент, когато в доминираните от чужди акционери кредитни институции идват чужди акции през инвестиционни фондове от Америка, Русия и Европа, а управлението на Банката на Кипър и на Гръцката банка е преминала в ръцете на банкери от ирландски и холандски произход.

Вярна на кипърската банкова традиция е останала само държавната кооперативна банка, където кипърецът Мариос Клиридис е изпълнителен директор. Изключение в тази насока са и дъщерните поделения на гръцките банки, развиващи дейност на местния пазар и които продължават да се управляват от кипърски банкери.

Новите чужди управители на банките ще трябва да дадат решения на необслужваните кредити, натрупали се в резултат на невижданата кредитна експанзия, предприета от предишните ръководства.

Любимци на новите акционери на Банката на Кипър са изпълнителният директор Джон Хурикан и все още силният банкер Йозеф Акерман от швейцарски произход, който се очаква да бъде излъчен за президент от общото събрание на банката на 20 ноември. А това означава, че ерата на предишните кипърски гуверньори вече принадлежи на миналото.

Ирландският изпълнителен директор Джон Хурикан е на кормилото на Банката на Кипър от ноември 2013 г. и големият въпрос, на който той е призван да даде решение, е свързан с необслужваните кредити, раздавани през предходните години.

Акционерното „преструктуриране“ предизвика сериозни сътресения и промени в Банката на Кипър и в Гръцката банка както по отношение на тяхната работа, така и във връзка с възникналите нови реалности спрямо клиентите. Новите акционери на банките показват, че искат да вдигнат летвата и че амбициите им ще проличат накрая. От времето на кипъреца Андреас Илиадис в Банката на Кипър, раздал печалби на акционерите, а в крайна сметка се видя, че ще са нужни милиони за постигане на капиталова адекватност.

Андреас Илиадис пое Банката на Кипър през 1991 г., като откри първото й поделение в Гърция. Последваха славни времена за институцията както на гръцкия, така и на кипърския пазар. През юли 2012 г. той се оттегли. Отличните му връзки с политическите и банкови среди, печалбите на банкатао превърнаха Илиадис в „любимо дете“ за повечето акционери. Преди „подстрижката“, наложила се заради кризата, кипърската църква бе вторият акционер на банката със силна подкрепа за Илиадис.

Сегашната реалност обаче е друга и тя е продуктивана от отстраняването на кипърските банкери от финансово кредитната система на острова, от икономическата среда и от участието им в центровете за взимане на решения, отнасящи се до бизнеса. На този фон, след като първоначално Гръцката банка изненадващо получи мощна подкрепа от църквата при нейната рекапитализация, впоследствие там нещата се промениха и бяха извършени рокади, като управлението й бе поето от чужди инвестиционни фондове.

По БТА

Геополитически покер в Източното Средиземноморие

В следващите седмици ще се разиграе една трудна партия геополитически покер в Източното Средиземноморие. Анкара изглежда решена да дръпне въжето към себе си, поне що се отнася до кипърската изключителна икономическа зона. По всичко личи, че тя ще продължи „разходките“ в тази зона, а в същото време ще търси да намери места за сондажи, за да доведе докрай започнатото „шоу“.
Взимащите решения в Никозия са напълно хладнокръвни, но си дават сметка, че трудностите тепърва предстоят. Кипърската дипломация е щастлива, че в този момент се ръководи от опитен и космополитен външен министър, съчетаващ реализма с решимостта. Той разполага също така и с по-млади, умни дипломати.
В настоящия момент обаче е нужно особено внимание по отношение на турския президент Реджеп Тайеп Ердоган, чиято външна политика не му носи очаквания резултат. Случващото се около Кипър предизвиква изнервеност и даже гняв.
Коалицията с Египет, която Никозия и Атина се опитват да договорят, при това с президента Абдел Фатах ас Сиси, изглежда доста рискована, тъй като в Кайро неоосманската доктрина се срина. Връзката на Кипър с Израел също дразни Ердоган, който хвърли във въздуха едно десетилетно тясно стратигеческо партньорство с тази страна.
Доколко обаче Ердоган може да опъва въжето и кой би могъл да го спре? Американският президент Барак Обама не поддържа добри отношения с Ердоган, или по-скоро може да се каже, че отношенията с него са трудни и даже лоши. Въпреки че е дълбоко притеснен заради игрите на Турция в Сирия и другаде, Обама обаче смята, че Анкара е нужна на САЩ в голямата игра, която се разиграва в общирния регион.
Някога когато започваше криза в Източното Средиземноморие или Егейско море се знаеше, че първо Белият дом със сигурност ще се намеси, и второ, че турците сероизно ще вземат под внимание това, което чуят на трансатлантическия разговор с тях. Сега не сме сигурни изобщо за второто.
Колкото до европейците, доста съмнително е, че те ще искат или ще могат да се намесят решително. Германският канцлер Ангела Меркел заяви на последната среща на върха на ЕС, че всяка страна има право да притежава изключителна икономическа зона, но въпреки това не пролича намерение за реална подкрепа като тази, дадена на Украйна.
Разбира се, налице е и НАТО, чийто генерален секретар спази класическата линия на равностояние. Какво би станало, ако Анкара настоява и засили провокациите си в границите на кипърската икономическа зона?
Някои вярват, че Израел ще се намеси с военна сила и ще отговори на Анкара. Добре запознатите с досието за отношенията с Израел дълбоко се съмняват в това, освен ако турците не направят нещо, което пряко да накърни израелските интереси. Кипър, за жалост, не разполага нито с необходимите специални плавателни съдове, за да може да защити своя суверенитет върху икономическата си зона, нито пък стои въпрос за конфликт с турските кораби. От своя страна Гърция прави това, което е нужно, като подема задкулисни и окткрити дипломатически ходове, оказва възможната подкрепа, но основен приоритет си остават собствените й интереси.
Най-вероятният сценарий, който би могъл да се случи, е Турция да засили натиска си до края на годината с цел да постигне крайно решение на кипърския проблем заедно с подялба на енергийните находища край острова*. Дали тя ще успее да постигне целта си, ще зависи от натиска, който ще усети от страна на Вашингтон, Берлин, Брюксел и другите централи за взимане на решения.
Първите сигнали за техния подход не изглеждат окуражителни. Гърция и Кипър нямат друг избор, освен без много шум да продължат да залагат на своето ефикасно лоби. Защото парадоксалното е, а то е очевидно, че ако Турция и Ердоган не са стратегически партньори на западните сили, ръководителите им няма да се поколебят да вземат решение и да действат подобаващо.
в. „Катимерини“/БТА
* През септември италиано-южнокорейският консорциум ENI/KOGAS започна проучвателните сондажи за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море. Досега американската “Нобъл Енерджи” вече е открила залежи на природен газ в участъка “Афродита” от около 140 млрд. куб. метра.