Какви санкции заплашват Русия?

Яценюк

САЩ и ЕС обявиха първите меки санкции заради ескалацията на конфликта в Украйна и съмненията за окупация на Крим. На фона на проруски демонстрации в източна Украйна и стълкновения в Донецк, Европейският съвет се събра извънредно в четвъртък, за да разгледа санкции за Русия.

Това се случва на фона на запазваща се несигурност, въпреки че острата фаза отмина с изтеглянето на руските войски от границата. Напрежението в Крим и Донецк се запазва, особено след като парламентът в Симферопол гласува за присъединяване към Руската федерация в четвъртък. Бе нарсрочен и референдум на 16 май във връзка с присъединяването към Русия и връщането на старата конституция. Въпреки че в руската Дума ще се обсъжда по-облекчена процедура за присъединяване на други територии към РФ, Русия, според повечето наблюдатели не цели отделяне на части от Украйна, а контрол.

Ситуацията става още по-двусмислена след като изтекъл запис от разговор на европейския представител по външната политика Катрин Аштън и естонския външен министър Урмас Пает породи съмнения, че снайперистите на площада са получавали нареждания не от Янукович. Автентичността на разговора, който бе разпространен първо в руските медии, бе потвърдена от естонското министерство, въпреки че споменатата в него лекарка Олга Богомолец отрича пред „Взгляд“ да се виждала с Пает, а пред британския „Телеграф“ е уклончива. Записът (виж накрая) вероятно ще постави въпроса за разследване за събитията, които доведоха до смърта на десетки украинци (99 души по официални данни от ноември 2013 г.).

В такава обстановка извънредната среща на ЕС в Брюксел наложи само символични мерки срещу Русия, каквото бе и прогнозата. Германската индустрия зависи от руския газ, британските банки са обвързани с руските капитали, а Франция иска да продаде два военни кораба. Освен това германските компании са инвестирали 22 млрд. долара в Русия.

Лидерите на 28-те страни обявиха насрочения в Крим референдума за незаконен, защото нарушава украинската конституция. Те решиха да санкционират Русия, като спрат преговорите за либерализиране на визовия режим и подготовката за участие в срещата Г-8 в Сочи. Няма замразяване на активи на руски лица или забрана за пътувания.

ЕС все пак отправи предупреждения към Москва. По-сериозни икономически санкции могат да бъдат въведени от ЕС, само ако Русия избере най-крайния сценарий за намеса в Украйна, смятат анализаторите на „Креди Суис“. Вероятността от подобно развитие на събитията те оценяват на 15-20%. При това положение проектът „Южен поток” ще бъде зачеркнат.

САЩ са по-активни, като обсъждат военни и икономически санкции. В понеделник представителят на американското министерство на отбраната Джон Кери заяви, че военното сътрудничество с Русия се прекратява. Това означава, че руските военни няма да бъдат канени на съвместни учения със САЩ и ще бъдат замразени военните си контакти с Русия. Но замразяването на договора за доставката в Русия на двата вертолетоносача „Мистрал“ на стойност 1,2 млрд. евро не се обсъжда, съобщи министърът на външните работи на Франция Лоран Фабиус.

НАТО ще преразгледа двустранните отношения с Русия и прекратява всякакви контакти, извън равнището на посланиците в Съвета НАТО-Русия,  съобщи на свой ред генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен.

Президентът Барак Обама реши в четвъртък да се замразят сметки на лица, които са пряко замесени в дестабилизирането на Украйна, включително във военната намеса в Крим. Според сенатор Крис Мърфи законодателите могат да въведат санкции против руските банки, да призоват администрацията да замрази активите на руските държавни учреждения и частни инвеститори, а също така да въведе визови ограничения за руските граждани.

Потенциално мощно оръжие е FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act), който изисква на предоставяне на информация на американската данъчна служба за сметки на американски лица и оригиналната му цел е борбата с неплащането на данъци. От 1 юни 2014 г. страните и банките, които не са подписали това споразумение, рискуват санкции, ако получават доход или превеждат пари от САЩ, обясняват Би Би Си и „Ведомости“. Русия се готви да подпише споразумение със САЩ и информацията да бъде предоставяна направо от руската данъчна служба. Ако САЩ осуети това, то от всеки пасивен доход от актив в САЩ ще се удържат 30% данък (сега е 10% за дивидентите). А от 2017 г. ще се облага печалбата от продажба на акции или облигации на американски компании. Все пак наблюдателите смятат, че едва ли САЩ ще отхвърли точно това споразумение, последиците от което са трудни за преценяване.

Напоследък все по-често се дискутира и друг вариант за натиск над Русия – чрез цените на нефта. Най-смелите прогнози включват уговаряне на ОПЕК да повиши добива, за да срине цените под нивото, което е рентабилно за руските добивни компании (руският петрол е с относително по-високи разходи). В САЩ представителите на индустрията и политиците вече обсъждат въпроса за мащабен износ на газ и отняма на забраната за износ на нефт, въведена пред 70-те. Този въпрос така или иначе е на дневен ред заради шистовия газ и засега аргументите бяха предимно икономически и екологични. Лидерът на републиканците в Камарата на представителите Джон Бейнър заяви, цитиран от „Файненшъл таймс”, че „не трябва да караме нашите съюзници да зависят от Русия за енергийните доставки”. Увеличаването на износа на втечнен природен газ за Европа вече е в дневния ред.

През февруари министерството на енергетиката на САЩ одобри строителството на експортен терминал за ВПГ в Луизиана (шести подред), има още 20 заявки. Според Бейнър отмяната на фактическата забрана и ускореното одобряване на заявки за терминали е очевидна стъпка. Но за това е нужно време, а и приемащата страна трябва да изгради инфраструктура. Първите доставки на ВПГ ще започнат не по-рано от 2015 г., пише руският „Ведомости”.

Санкции за украинския елит

ЕС реши да замрази активите на 18 души, включително украинския президент Виктор Янукович, отговорни за незаконно присвояване на украински държавни средства и за нарушения на правата на човека. Сред тях са още синовете на Янукович, бившият министър председател, главен прокурор, министър на вътрешните работи, началник на Службата за сигурност, както и бившият министър на правосъдието.

Заместник-говорителят на Държавната дума в Русия Иван Мелников е предложил въвеждането на икономически санкции срещу украинските олигарси, които са съпричастни към смяната на властта в Украйна, предаде Газета.ру
На снимката – Украинският премиер Арсений Яценюк и Херман ван Ромпой преди началото на извънредния Европейски съвет (consilium.europa.eu)