Кой печели и кой губи от касовата отчетност по ДДС

Плащане

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който въвежда нов специален режим за касова отчетност. Целта му е да облекчи фирмите, които срещат затруднения при плащане на ДДС към бюджета преди да са получили плащане от клиентите си.

Те ще внасят данъка при плащането по доставката от техните клиенти. При прилагане на този режим правото на приспадане на данъчен кредит ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен от техния доставчик.

Режимът не е задължителен, малките и средни предприятия имат право да направят избор за неговото прилагане. Той може да се прилага от малки и средни предприятия, които не са достигнали максималния праг на облагаемия оборот до левовата равностойност на 500 000 евро. Облагаемият оборот трябва да е реализиран за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. В облагаемия оборот не се включват доставките на дълготрайни активи, както и инцидентни доставки на недвижими имоти.

Друго изискване е доставките по режима да са с място на изпълнение на територията на страната. Режимът не се прилага при внос, сделки между свързани лица, освободени доставки, доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставки със специален режим.
Режимът не се прилага още за:
– доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година;
– доставки на стоки и услуги, при които плащането не се извършва по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Кой печели?

Доставчиците, регистрирани по режима, ще спечелят в случаите, когато техните купувачи бавят плащания. Фирми, които имат навика на не плащат навреме, вероятно няма да спечелят от режима, защото няма да могат да ползват данъчен кредит, преди да са платили (ако са регистрирани по режима).
Явлението, при което доставчиците кредитират бюджета, внасяйки ДДС на начислена база е известно като префинансиране. То се задълбочава при по-дълги срокове за плащане по фактурите.
Намалява се броят на купувачите, които ползват данъчен кредит, без да са платили ДДС. По косвен път това ще допринесе за намаляване на измамите с ДДС.

За кого се отнася

Според МФ прагът на оборота позволява от режима да се възползват 220 000 данъкоплатци или 90% от фирмите, регистрирани по ДДС.
За да няма злоупотреби, се въвеждат допълнителни критерии. От режима ще могат да се ползват фирми, чиито плащания по продажбите им се осъществяват по банков път (виж по-горе). Други изисквания са компаниите да не са набелязани като рискови от НАП, да нямат изискуеми публични задължения и да не са им издавани ревизионни актове, констатиращи данъчни измами ( ревизионен акт по реда на чл.122 от ДОПК и/или за вменена отговорност по реда на чл.177 от ЗДДС ), да не са глобявани за неспазване на данъчно или осигурително законодателство през последната година.
Разрешение за прилагане на режима се издава в седемдневен срок от подаване на искането.
Фирма, получила разрешение, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението. Тоест ако разрешението е получено януари, то прилага режима през февруари. Фирмата е длъжна да прилага най-малко 12 месеца, считано от месеца, следващ месеца на получаване на разрешението. Това може да стане по-рано, ако лицето престане да отговаря на изискванията или данъчните установят нарушения.

ДДСКак работи?
Първите критики срещу новия режим от страна на икономистите бяха, че той ще увеличи административното бреме за фирмите. Според Красен Станчев „ще стане необходимо за онези, които плащат по сегашния режим, да доказват пред данъчните власти, че техни партньори са регистрирани по новия начин на плащане на ДДС. Т.е. първите ще трябва да държат на отчет факти, за които те нямат начин да знаят дали са верни. За тях администрирането на ДДС ще отнема повече време и повече разходи.
Проверките на НАП също ще се утежнят, оскъпят и вероятно ще изискват ровене в банковите сметки, удостоверяващи времето и стойността на направените разплащания. Нищо чудно, за улеснение на НАП отново да се въведе изискване за специални банкови сметки по ДДС (които бяха отменени като безсмислено и скъпоструващо изискване през 2006 г.)”

В действителност фирмите ще бъдат информирани за приложимостта на новия режим на касова отчетност чрез фактурите.
Те документират доставките си като в издадените фактури и известия задължително вписват “касова отчетност на ДДС”.

За лице, прилагащо специалния режим “Касова отчетност на ДДС”, данъкът по доставките в обхвата на режима става изискуем на датата, на което доставчикът му е платил (пълно или частично). Когато фирмата поиска прекратяване, трябва да внесе данъка и по неплатените фактури към датата на подаване на уведомлението за прекратяване.

Правото на приспадане на данъчен кредит (ДК) за получени стоки и услуги от лице, което прилага специалния режим, възниква в данъчния период, през който то е платило (пълно или частично) на доставчика. Правото на ДК се упражнява в срока по чл.72 (за данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода). Условие да се ползва ДК е лицето да е платило по банков път.

При прекратяване на регистрацията по режима правото на ДК възниква в данъчния период, през който е подадено уведомлението за прекратяване.
! Правото на приспадане на данъчен кредит за лице, чиито доставчик е е регистриран по „Касова отчетност на ДДС” по получени от него стоки или услуги, възниква след извършване на цялостно или частично плащане от негова страна на доставчика.

Потенциални проблеми

Тъй като за купувачите ползването на данъчен кредит по фактурите с касова отчетност ще зависи от това дали те са платени, това означава, че фактурите с касова отчетност ще получат приоритет пред останалите. Големите фирми ще трябва да разчитат на по-силната си позиция пред клиентите, за да изпреварят малките на опашката за плащания.

В практиката ще възникнат и много затруднения и казуси. Ето примери:
Фирма, която е регистрирана по режима „Касова отчетност” погрешно издава фактура без “касова отчетност на ДДС”, която се плаща след един месец. Как и кога трябва да приспадне ДК доставчикът?
Фирма, която е регистрирана по режима „Касова отчетност” издава фактура с означението „касова отчетност”, която трябва да се плати по банков път. Доставчикът обаче плаща в брой. Трябва ли да се анулира предишната фактура?

Един от практическите проблеми са и частичните плащания. Ако по дадена фактура се плати частично, то данъкът също трябва да се внесе частично и съответно има частичен данъчен кредит. Това може да се окаже затруднение за фирмите.

Важно е да се знае, че промяната не засяга само тези, които са упражнили правото си на избор, но и техните контрагенти, тоест на практика всички регистрирани данъкоплатци. Ето защо ще бъде необходима пренастройка на техните счетоводни системи, но също така и на останалия софтуер, който големите фирми използват (включително CRM), както и на начина на работа на търговските отдели Препоръчваме фирмите да започнат постъпки за това още сега, тъй като от тази пренастройка ще зависи управлението на тяхната ликвидност. Тъй като режимът може да се отрази на работата с клиентите, добре е той да се съгласува с тях.

Съдът на EС „пренаписва“ закона за ДДС

Данъци

Решения на Съда на ЕС предизвикаха сериозна промяна на някои разпоредби на закона за ДДС, което най-после е решило да се съобрази с директивата. Това става ясно от публикувания втори проект за промени в закона. С него се въвежда и режимът на касово отчитане на ДДС, от който могат да се възползват малките фирми.

Променят се разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги за лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Това бе една от най-несправедливите разпоредби в закона, която освен това противорече на европейската директива.

По нов начин ще се определя данъчната основа при внос, като предвижда, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на внос разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. Първо местоназначение е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, или където стоките се претоварват. Въвежда се нова разпоредба за доставка на свързани с внос услуги. Доставките на услуги, свързани с внос, ще се облагат с нулева ставка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.

Няколко промени следват директно от решения на Съда на Европейския съюз, което е първа стъпка за съобразяване със съда, след големия пробив по повод правото на приспадане на данъчен кредит след делото Боник и заплахата от наказателна процедура след намеса на адвокат на Михаил Екимджиев.

Съществена е промяната, засягаща финансов лизинг, като са регламентирани критерии в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив. Тя е резултат на решение на Съда на ЕС (СЕС) по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД. В това дело става дума за автомобили, наети по силата на договор за наем или договор за лизинг, които са били използвани за да се осигури превозът на неговия управител от местоживеенето до местоработата му. Според съда, ако активът е заприходен от предприятието, независимо, че се използва едновременно за професионални и за лични цели, „дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане”. Необходимо е да има връзка между използването на колата и дейността на предприятието.

Според СЕС автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги.

С проектозакона се изменя и дефиницията на финансов лизинг, като се добавя второ условие, свързано със сбора на вноските. Според новото определение – „фактическото предоставяне на стока на лизингополучател за разпореждане с нея по договор за лизинг, с който се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху стоката, и изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката към края на договора или сборът от вноските по договора за лизинг, с изключение на доставките на финансовите услуги по чл. 46, ал. 1, т. 1, е практически идентичен с пазарната стойност на стоката към датата на предоставянето й за разпореждане.” С преходните разпоредби се казва, че „когато в договора за лизинг е уговорена опция за прехвърляне на собственост върху стока и тя фактически е предоставена преди влизането в сила на този закон, за който договор са изпълнени условията по чл. 6, ал. 2, т. 3 от този закон, се счита че данъчното събитие на доставката на стоката възниква на датата на влизане в сила на закона“. Той трябва да се начисли до 31 март 2014 г.

Законопроектът регламентира нови правила за формиране на данъчната основа.

Във връзка с решение на СЕС по дело C-549/11 „Орфей България“ ЕООД е променена разпоредбата за определяне на данъчна основа при бартер. Тя се изразява в размера на стойността, която получателят по доставката, която е насрещната престация по другата доставката на вещи, приписва на очакваните от него стоки или услуги, и която стойност съответства на сумата, която той е готов да изразходва за доставката.

Има и промяна в определянето на данъчната основа при дерегистрация, съгласно постановеното с решение на СЕС по дело C-142/12 „Христомир Маринов“. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги при дерегистрация, е балансовата стойност на активите по смисъла на приложимите счетоводни стандарти, или данъчната стойност по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане на активи.

Срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, се променя от тримесечен на 12 месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС.  Това следва от решение на СЕС по дело С-385/09 „Nidera Handelscompagnie“,

Във връзка с намаляване административната тежест за регистрираните по ЗДДС лица и в съответствие с решение по дело С-77/ 01 „Empresa de Desenvolvimento Mineiro SGPS SA (EDM)“ на СЕС, законопроекта въвежда разпоредби за данъчното третиране на неперсонифицирано дружество. Извършеното от съдружниците в съответствие с договорените дялове в договора за учредяване на неперсонифицирано дружество не представлява доставка. Единствено предприетите операции повече от договорените като дял, които включват плащания за надхвърлящото дела представляват облагаеми доставки.

С промените се въвежда и режим на касово отчитане на ДДС. Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат да го отчитат към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това е регламентирано, че при прилагане на този режим правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задължените лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик. Режимът не е задължителен т.е. малките и средни предприятия имат право да направят избор за неговото прилагане. Обхватът на този режим е дефиниран по следния начин: предвиден е максимален праг на годишен оборот за прилагане на режима до 500 000 евро или тяхната равностойност в национална валута и изискване доставките по режима да са с място на изпълнение в страната.

Законопроектът въвежда нова правило за определяне на данъчно събитие и данъчна основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително изпълнение повече от един месец. При тях данъчното събитие възниква в края на всеки календарен месец.

По-ранен проект за промени в закона въвежда принципа на обратното начисляване за доставките на зърно и технически култури.

Прочетете още [related limit=“4″]