Кариерите на топ мениджърите се забавят

Мери Бара и Сатя Надела

Пътят до върховете на йерархията в големите корпорации се забави след кризата от 2008 г., показва ново изследване. Този резултат може да е необичаен на фона на бурните промени, свързани с технологиите. Данните показват, че все пак има раздвижване, поне що се отнася до шансовете на жените и чужденците.

Изследователите Питър Капели от Пенсилванския университет и Моника Хамори от IE Business School следят развитието на кариерите на топ мениджърите на големите корпорации повече от 10 години. В тяхната база данни са биографиите на ръководителите на 100-те най-големи компании от 1980 г. насам.
Първите резултати от изследването те публикуваха през 2005 г., а в мартенския брой на HBR излиза продължение с данни за 2011 година. В предишното изследване, което сравнява кариерното развитие на топ мендижърите през 1980 г. и 2001 г., статистиката показа намаляване на популярността на дългата, постъпателна кариера при един и същи работодател. Големите компании започнаха да се отварят за млади и амбициозни ръководители, готови да сменят местоработата си и да поемат предизвикателството на нова роля.
Но през 2011 г. скоростта на изкачване на кариерната стълбица се забавя. Поколението на топ мениждърите през 2011 г. е отделило средно по-година повече на всяко кариерно равнище, отколкото предишното поколение. То по-рядко сменя работодателите си.

кариераПрез 2011 г. мениджърите са оставали в една и съща компания с 12% по-дълго, отколкото 10 години по-рано. През това време списъкът на компаниите във Fortune 100 се е изменил значително (с 4/5 спрямо 1980 г.), но кариерните траектория – по-слабо.
Повечето топ мениджъри на големи компании са сменяли работодателите си не повече от три пъти за цялата си кариера. Средно на ръководител от компаниите в базата данни се падат по 17 години на един работодател. През 2001 г. този показател е по-нисък – 15.2 години.
Кризата се отразява различно на отделните компаниите. Компании, които бяха изправени пред нуждата от преструктуриране като AIG, Bank of America и Freddie Mac „внесоха” повече топ мениджъри отвън, в сравнение с практиката им преди десетилетие. Докато корпорации като Caterpillar, Procter & Gamble и UPS, чийто бизнес е по-стабилен, разчитат на промотиране на хора от самата компания.

Най-бързо е придвижването до върха в Google, където са били нужни 14 години, за да се измине пътят от най-ниската позиция до топ мениджмънта. В другия край са Hewlett-Packard и Conoco­Phillips, където лидерите чакат 32 години, за да стигнат върха.

Изследователите открояват два типа кариерни траектории. Едната се отнася до специалистите, например в областта на правото и финансите. Тази траектория води до топ позиции, свързани със специалността, например, финансов директор, но рядко води до позицията на главен изпълнителен директор. Статистиката показва, че до върха стигат хората с разнообразен мениджърски опит.
Факторите, които определят успеха, са различни. Ако сред специалистите има голямо присъствие на завършилите държавни ВУЗ, то при изпълнителните директори на почит е Бръшляновата лига. Дипломата от Харвард или Принстън е входен билет за кръга на бизнес лидерите.
Ако се ограничим до трите най-важни поста във всяка компания –изпълнителен директор, финансов директор и председател на борда, то излиза, че 21% са бакалаври от един от престижните университети. Ако се вземат предвид MBA степените, то 40% са завършили един от 20-те най-добри университета в света. Въпреки че INSEAD и нови университети в Европа предизвикват статуквото, промяната е бавна. През 1980 г. 14% от топ мениджърите са получили образование в университет от Бръшляновата лига, а през 2001 и 2011 г. – една десета.

Една друга промяна обаче върви по-бързо. Ако през 1980 г. сред топ мениджърите не е имало нито една жена, сега те са 18 на сто. Освен това забележително нарастват чуждестранните мениджъри (имат се предвид хора, които са получили първото си образование извън САЩ). Те вече достигат 10%, като 80% идват от англоезичните страни.

На снимката – Мари Бара, новият главен изпълнителен директор на GM и Сатя Надела, новият главен изпълнителен директор на „Майкрософт“. Бара, която пое ръководството на автомобилната компания през януари, работи за GM от 1980 г. Надела работи в Microsoft от 1992 г.

Най-добрата работа – актюер, най-лошата – репортер

Най-добрата работа в САЩ е тази на актюера. CareerCast.com класира 200 професии от най-добрата до най-лошата на основание на пет критерия: търсене на кадри, работна среда, доход, стрес и перспективи за наемане. За изготвянето на списъка са използвани данни на Бюрото за трудова статистика и други държавни агенции.

Ето първите 10 и най-лошите 10 професии.

 1 Актюер
2 Биомедицински инженер
3 Софтуерен инженер
4 Ушен лекар
5 Специалист по финансово планиране
6 Зъбен хигиенист
7 Трудов терапевт
8 Оптометрик (вид очен лекар)
9 Физически терапевт
10 Анализатор на компютърни системи

… и най-лошите 10 работни места:

191 Стюарт
192 Работник, който поправя покриви
193 Разносвач на поща
194 Инкасатор
195 Млекопроизводител
196 Работник на петролна сонда
197 Актьор
198 Наемен военен
199 Дървосекач
200 Репортер във вестник