Как науката опитва да спаси шоколада

шоколад

Ако се изправите пред лавиците с шоколад в хипермаркета, ще ви е трудно да повярвате, че производителите са сериозно обезпокоени от дефицита на какао. За това, че шоколадът скоро може да стане деликатес, достъпен само за богатите, предупреждават отраслови доклади, а за рекордното поскъпване на какаото до 5000 долара за тон, предупреди Saxo Bank в шоковите си прогнози за 2015 г. Новият Международен карантинен център в южна Великобритания трябва да предотврати опасността бъдеще без шоколад, пише New Yorker,

Цените на какаото растат през последните години по няколко причини. От една страна, расте потреблението на шоколад в развиващите се страни, в частност в Азия, където предишните бедни вече си позволяват нови стоки. Освен това в целия свят започнаха да ценят повече шоколада с високо съдържание на какао (над 70%). От друга страна, пазарът нервен поради сушата в Западна Африка, която повиши цените през 2013 г. и разпространението на ебола. През 2014 г. стойността на какаото достигна тригодишен максимум (почти 4000 долара). Накрая, предлагането на какао изостава от търсенето и защото всяка година се съсипва 30% от реколтата заради вредители и болести.

Именно с този проблем ще се заеме карантинният център в Рединг. На това място климатът е като в Западна Африка. Новоизградената оранжерия трансформира слабото британско слънце в условия, подобни на тези в дъждовните гори. Четиристотин сортове какао растат в редове от кашпи. Съоръжението на стойност 1.5 млн. долара е е с размерите на олимпийски басейн и е почти изцяло контролирано мрежа от тръби и сензори, които следят всичко – от електропроводимостта на растенията до нивата на влажност.

В условията на съкращаване на добива изход за фермерите може да стане вносът на здрави растения от други страни или отглеждането на нови сортове. Но в младото дърво сериозна болест може да протече без симптоми в продължение на месеци. Ако такова дърво се внесе от Еквадор или Кот-Д’Ивоар, накрая болестта ще обхване и здравите дървета. Превозът на заразени растения от континент на континент би означавал край на шоколада, коментира професорът по градинарство Пол Хадли.
Карантината е задължителна спирка за 95% от какаовите шушулки и издънки, транспортирани от едно място на друго. Поддържането на правилен климат в оранжерията изисква огромни разходи за енергия, Обединеното кралство се счита за почти перфектна карантинна зона: тук не виреят вредители от тропиците и няма собствени насаждения от какао, които те биха могли да застрашат. По подобен начин се търгува с много тропически растения: храстите с кафе – през Португалия, бананите – през Белгия, каучуковите дървета – в американския щат Мериленд.
Център за претоварване на какао работи във Великобритания в продължение на тридесет години, но миналата година бе построен новият комплекс. Растенията се доставят под формата на резници. При пристигането й в I.C.Q.C. фиданката се присажда към разсад, и резултатът е генетичен клонинг на „майка“. Всяко растение в саксия се поставя в собствената си камера, защитена от насекоми, в която престоява два месеца. След още девет месеца фиданката дава собствени филизи, които се присаждат, за да получите клонинг на второто поколение, което се следи ежеседмично признаци на заболяване. Само ако след две години не се установят болести и неприятели, резниците на майчиното растение се изпращат до местоназначението и се унищожават междинните клонинги.
Така карантината трае три години. Процесът може теоретично да се ускори, позовавайки се на молекулярни тестове, които отчитат вирусни заболявания, но биолозите са признали, че предпочитат да не рискуват.
Най-големите производители на шоколад в света са се съгласили на тази здравословна тригодишна карантина пауза в засаждането на дърветата.

Ако сега не направим нищо, до 2020 г. световното търсене на какао ще превишава предлагането с 1 млн. тона (през 2013 г. разликата бе в размер на 700 хиляди тона), а след още 10 години ще достигне 2 милиона тона. Но според учените в Рединг има надежда. „Ако няма някаква ужасна нова болест, а растенията имат достатъчно вода, няма причина да се страхуваме за бъдещето на шоколад“ – казва Хадли.