Кредитната реформа: Добри намерения и лоши мерки

Пари

Многобройните идеи за кредитна реформа на депутати от ДПС, водени от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев и представители на БСП (основно депутата Румен Гечев и члена на НС Георги Тодоров) се консолидираха около няколко предложения за промени в банковите закони (каре 1). Те маркират основните проблеми в кредитната сфера. Но някои спорни елементи, от една страна и растящото недоволство спрямо банките, от друга, пречат на трезвата оценка и един по-балансиран подход. Такъв опит имаше по-скоро в идеите, подписани от група експерти, които чрез инструментите за граждански натиск от години се опитват да променят системата (каре 2). Някои от техните предложения се повтарят с тези от проекта, който предстои да бъде внесен в парламента.

[columns] [column]Вариант 1
– Лихвите да се обвържат с пазарни индекси – ЛИБОР, ЮРИБОР, СОФИБОР и ЛЕОНИА.
– Отмяна на думите “и банките” в чл. 417, т. 2 от ГПК. Действията при изискуемостта на кредита не бива да поставят банките в по-привилегировано положение.“
– Банките да не могат да начисляват наказателна лихва, по-висока от законната или ОЛП + 10 пункта.
– Събираните от банките такси да отразяват разходите им, като се премахват таксите за одобрение и управление на кредит и таксата за предсрочно погасяване.
– БНБ да следи за неравноправни клаузи и защитата на кредитополучателите вместо КЗП и да отказва лиценз на банки при наличието на такива клаузи.
– Когато се продава единственото жилище на кредитополучателя, кредиторът да се смята удовлетворен от парите, които получава от продажбатата на ипотекирания имот и остатъкът от дълга да се отписва
Проект на Йордан Цонев и др.
[/column][column]Вариант 2
– Пазарен референтен лихвен процент = лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент, който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за кредит и върху който нито една от страните не може да влияе.
– Да се даде възможност на длъжници да повдигат иск за неравноправни клаузи в договора за кредит, с което изпълнителното производство се спира и отмяна на думите “и банките” в чл. 417, т. 2 от ГПК
– Забрана на такса “предсрочно погасяване” след първите 12 вноски.
– Финансов омбудсман и ефективен регулаторен орган извън БНБ
– Закон за несъстоятелността на физическите лица
– Промяна на чл. 435, ал. 2 от ГПК, така че да се даде възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.
Предложения на Любомир Христов, Богомил Николов, Кръстьо Петков, Васил Кендов, Веска Волева и др.[/column]
[/columns]С този текст се опитваме да обобщим проблемите и да представим различните гледни точки към тях, както и да развенчаем някои заблуди и опити за манипулации.

Проблем №1 – Неравноправни клаузи: едностранна промяна на лихвите
Темата се дискутира от началото на кризата и читателят може да се чувства объркан от многобройните публикации и фактология. Накратко, историята е следната. През 2010 г. след много дискусии парламентът се опита да ограничи едностранната промяна на лихвените проценти, но допусна компромис с един малък текст в определението на референтния лихвен процент, което остави развързани ръцете на бънките. Според него референтната лихва е пазарен индекс или индекс, “определян по методология на банката”. Повечето банки обвързаха лихвените проценти със своите методологии, които са описателни, което бе малка крачка на фона на очаквания. Междувременно расте броят на делата (предимно в Русенския съд) за едностранна промяна на лихвите, спечелени от клиенти. Обичайно това са дела срещу УниКредит Булбанк и Пощенска банка, които до 2008 г. са сключвали кредити, обвързани с пазарен индекс (EURIBOR), а по-късно едностранно добавят към пазарния индекс и премия или друг елемент по усмотрение. Това е случаят на Пламен Стоянов от Русе, който доведе до поредица дела от длъжници, сключили договори отпреди октомври 2008 г.
Сега махалото се движи в обратната посока с идеята всички лихви да се базират на пазарните индекси и само върху тях. Това не е правилно. Пазарните индекси отразяват единствено ситуацията на паричния пазар, на който се търгуват предимно краткосрочни фондове. Те не отразяват цената на ресурса на банките, която зависи основно от лихвите по депозити, но също така и от условията за привличане на кредитни линии от чужбина, от минималните задължителни резерви и други регулации. Банките и клиентите трябва да имат свобода за договаряне. Затова редакцията на референтен лихвен процент, предложена от Любомир Христов, изглежда по-подходяща.

Проблем №2 – Високи такси, налагани от банките
Забраната на таксите, които са присъща част на банковия бизнес, не е обоснована. Ако таксите бъдат забранени, банките вероятно ще повишат лихвите. Таксите при отпускане на кредит не са сериозен проблем, тъй като законът изисква за всеки кредит да се обявява Годишен процент на разходите, което означава, че потребителят е в позицията да вземе информирано решение. Евентуален проблем е последващо едностранно увеличаване на таксите за управление, ако има договори, които го допускат.
Таксата за предсрочно погасяване е друга тема. Тя, от една страна, помага да банките да компенсират разходите по кредита в очакване на бъдещи приходи и им помага да оценят финансовите потоци и рискове, но, от друга, е преграда за конкуренцията, която кара банките да се състезават, за да задържат клиентите си. Именно тази такса е една от причините разликата между лихвите по стари и нови кредити да е сравнително голяма. Така или иначе европейската директива, която предстои да бъде въведена, допуска справедлива компенсация при предсрочно погасяване на кредита, което означава, че е добре да се мисли за ограничаване на размера на таксата. Подобен текст по отношението на договорите с фиксирана лихва съществува в Закона за потребителския кредит. Друг вариант, който изглежда балансиран, е таксата за предсрочно погасяване да не се прилага при промяна на лихвения процент, когато той не е обвързан с пазарен индекс. Подобна клауза и сега може да се намери в общите условия на някои банки, така че не е необходимо да се открива топлата вода.

Проблем №3 – Неравноправни клаузи: Наказателни лихви и принудително изпълнение. Член 417, 2 ГПК

Наказателните лихви наистина изискват допълнителни регулации, част от които са пропуснати от авторите на закона. Често се случва длъжникът да не е уведомен за повишаване на вноската си, в резултат на което да изпадне в просрочие. Практиката на някои от големите български банки беше при забавена вноска наказателната лихва да се изчисли върху целия остатък по дълга, вместо върху просрочието. Има становище на КЗП, което казва, че начисляването на наказателни лихви трябва да е върху просрочените вноски, а не върху остатъка по главницата. Това е така, тъй като при погасителен план, към момента на просрочието, длъжникът не дължи главницата, освен ако не е налице предсрочна изискуемост.
Също така има банки, в които кредитите се обявяват за предсрочно изискуеми при забавяне на две вноски и дори не се уведомяват длъжниците за това, те го научават от съдия изпълнителя. Във взаимен интерес (в интерес и на банките) е да бъдат задължени те да уведомят длъжника за просрочието и последиците преди да обявят кредита за предсрочно изискуем. Това спестява както съдебни разноски, така и загуба на доверие.
Изключението, предвидено в чл. 417, т. 2 е дискриминационно и идеята за промяната му по принцип е добра. Този текст прехвърля изцяло тежестта на доказването върху длъжника, и то на три инстанции. Тази привилегия на банките има дълга история, която заслужава да се припомни. През 2007 г. парламентът гласува поправката, приравняваща банките на държавата и общините, при активната роля на Мая Манолова, според която това е европейско изискване, както припомниха наскоро от targ.bg, advocati.org и angrysheep. Омбудсманът поиска през миналата година от Конституционния съд (дело №4/2012 г.) да отмени привилегията на банките, но последният отхвърли искането.
Трябва да се намери баланс между нуждата от бързо производство и интересите на длъжника. Нека юристите намерят решения, така че да се гарантира, че банките ще бъдат санкционирани, ако и когато злоупотребяват със своето право да се обръщат към съдия изпълнител за вземания, които не са безспорни.

Тази привилегия впрочем важи не само за банките и ще бъде несправедливо те да бъдат лишени от правото на бърза процедура, а тя да остане за заложните кредитори, както и за ЕРП, топлофикационните и ВиК дружества, макар че в последния случай поне може да се подава възражение до съда, което спира незабавното изпълнение.
Ето защо е по-добре промените в ГПК да не се правят като част от измененията в Закона за кредитните институции, а в рамките на по-широк пакет антимонополни мерки, каквито също ни обещават депутатите. Най-малкото, което трябва да залегне в такава промяна, е изискването кредиторите да оправят покана за доброволно плащане преди да се стигне до съдия изпълнител (допълнение – нямам предвид доброволното изпълнение, което е след като вече е започнато изпълнително производство, а спестяването на недоразумения, разходи и нерви преди изобщо да се прилагат груби мерки) и да бъдат изключени най-малките вземания, защото има случаи (при комуналните услуги), когато сумата на вземането е съпоставима със сумата на разноските по делото, с които се натоварва длъжникът.

Проблем №4 – Регулации и решаване на спорове
В момента законите дават ограничени правомощия на БНБ по отношение на договорите на банките с техните клиенти. Комисията за защита на потребителите пък има компетенция само по отношение на потребителските заеми от 400 до 147 000 лева и както сама признава, едва успява да провери общите условия на банките, камо ли да решава спорове. Ето защо има смисъл идеята за финансов омбудсман или друг орган, който да се заеме с решаването на спорове. Такава институция, обичайна за други страни, ще спести много пари на кредитополучателите, например в случаите, когато неправилно изчисляване на наказателна лихва при просрочие ги е ощетило, примерно, с 200 лева и не си струва да се обръщат към тромавата съдебна система.
Не е нужно да се променя мандатът на БНБ, който е да защитава интересите на вложителите и финансовата стабилност и да се внася объркване в системата.

Проблем №5 – Публичната продан
Вярно е, че продажбите на имоти от съдия-изпълнители понякога се извършват на цени, по-ниски от пазарните, дори заедно с таксите. Това се дължи на няколко фактора, не само на посоченете във Вариант 2: 1) Няма възможност за обжалване на оценките и те могат да са доста по-ниски от пазарните; 2) Няма достатъчно изисквания за начините на публикуване на обявите и е възможно да се ограничи конкуренцията на търговете; 3) Процедурата е бавна и е направена така, че да не допуска участници с кредит (едно кратко изключение предложи ПИБ), а само такива, които разполагат със сумата в брой и могат да я блокират за няколко месеца, без да са сигурни в крайния изход. Затова е необходимо да се увеличи конкуренцията на търговете. Това може и да е насрещна инициатива на самите банки.
Предложението остатъкът от дълга да се опрощава, ако единственото жилище, купено с ипотечен кредит, е било продадено от съдия изпълнител, рискува да отнеме твърде много енергия от дебата при спорен резултат. Факт е, че такава е практиката в САЩ, но е съмнително дали е уместно да се присаждат отделни вносни елементи към и без друго сложните отношения между кредитори и длъжници. Още повече за заварени случаи. Ако това се приеме, банките със сигурност ще повишат обезпечителния марж за хора, които нямат друго жилище (самият критерий единствено жилище е вън от пазарната логика), което ще направи кредитите трудно достъпни и ще затрудни излизането от кризата. По-добрият вариант е да се върви към закон за потребителската несъстоятелност, който съдържа цялостно уреждане на проблема, макар и не толкова безпроблемно за длъжниците, колкото се внушава у нас. Опрощаването на остатъка от дълговете дава възможност за злоупотреби, докато при личните фалити това се избягва.

Проблем №6 – Кредитите са непосилни
Няма решение, което да спести на кредитополучателите рисковете и е вредно да се насаждат такива очаквания. Който е взел кредит, без да е сигурен, че може да го връща, трябва да понесе последиците. Ако банките са дали кредит срещу бележка за доход или някой служител е бил мотивиран да увеличи оценката дори над раздутите цени до 2008 г. (преглеждайте отвреме-навреме обявите на съдия изпълнителите, особено тези за повторна продан, там понякога са описани кредити с раздути оценки), те също трябва да си понесат последиците. Не е работа на законодателя да брани неблагоразумието нито на длъжници, нито на кредитори.

Вижте повече за неравноправните клаузи
Вижте повече за личните фалити
Вижте повече за това дали банките прехвърлиха изцяло рисковете на клиентите 

Затягат правилата за бързи кредити

До края на месеца ще бъдат предложени промени в закона, които ще затегнат условията за отпускане на бързи кредити. „Подготвяме изменения в закона относно потребителските кредити и кредитните институции. До края на октомври ще бъде внесен законопроект, който да реши проблемите с тях”, заяви вв сутрешния блок на Нова телевизия председателят на Комисията по бюджет и финанси в парламента Йордан Цонев. Според депутата от управляващото мнозинство въпросът трябва да бъде решен още преди приемането на Бюджет 2014.

Цонев уточни, че бързите кредити се отпускат от небанкови финансови институции, а не от банките. По думите му броят им в страната се е увеличил трикратно и те са вече 157. Много от тях дават кредити за суми под 400 лева, които не попадат в рамките на Закона за потребителските кредити, посочи още народният представител от ДПС.
Според БНБ обаче общият брой на регистрираните дружества, които за заявили основна дейност „кредитиране със собствени средства“ към 30 юни 2013г. е 117 бр. От тях не повече от 10 дружества са специализирани в отпускането на заеми под 400 лева.

Управляващите ще мислят за въвеждане на лицензионен режим, за да подлежат тези фирми на контрол от БНБ. В момента те са на регистрационен режим. Предвижда се и въвеждане на таван на лихвата върху отпусканите кредити, каза Цонев.
По-рано депутатът от БСП Кирил Добрев предложи лихвата по бързите заеми да не може да надвишава 2.5 пъти средния лихвен процент по банковите кредити, което означава около 20 на сто по думите му. Остава неясно кой лихвен процент ще се взема предвид (само потребителски заеми, нов бизнес или салда, ще има ли разлика според размера, срока и валутата) и за какъв период ще важи ограничението. В момента БНБ обявява на 27-то число лихвените проценти за предходния месец.

Работи се и по регулацията на отношенията между банките и кредитополучателите, за което се готвят два законопроекта, посочи още Йордан Цонев.

„Докато на този свят имат хора, които са готови да подпишат празен лист хартия и да не получат копие, ще се намира някой, който да злоупотреби”, коментира в сутрешния блок на Нова ТВ икономистът Георги Ганев. По думите му би трябвало да се заведе общ иск от пострадалите клиенти на компании за бързи кредити трябва да заведат колективен иск. Според репортаж на телевизията в едно от дружествата за бързи пари е практика да не се дава копие на клиента от договора и той да се дописва.

Много измами с бързи кредити обаче стават при сключваните онлайн договори, срещу което засега не се предвиждат мерки. Economix.bg беше първата медия, която писа за недостатъчната регулация на бързите кредити.