Как се отразява на потреблението разликата в доходите?

евро

Как разликите в доходите се отразяват на потреблението на бедните и на богатите българи? От данните на НСИ се вижда, че разликите са най-големи при транспорта, разходите за свободно време и за храна.

Нека първо видим разпределението на доходите по групи (графика).

децилиПо-голямата част от тези доходи отива за потребление. Най-бедните 10% от българите са харчели средно 1503 лева (на лице от домакинство, годишно) през 2012 г., а хората от горния децил – 8772 лева. Първите са заделяли за данъци и осигуровки 62 лв. годишно, последните – 1309 лева. Сериозен е делът на помощите за други домакинства – 170 лева и на другите непотребителски разходи при най-богатите. Структурата на потребителските разходи е представена в долната таблица и от нея се вижда, че дори при най-богатите разходите за храна заемат сериозен дял.

Разходите за жилища в методиката на НСИ са доминирани от комуналните услуги, поради което те разходи имат по-голяма тежест при най-бедните.

богати и бедниТрябва да се има предвид, че изследването на НСИ е на база анкети и има съмнения в обхвата на данните (то надценява бедността). Хората от осмия децил, общо взето, съответстват на семейство с две деца, в което родителите получават средна работна заплата.

Динамиката на тази структура също е показателна за зависимостта на потреблението от размера на доходите. От 2009 г. до 2012 г. домакинствата като цяло са съкратили с 2.2 процентни пункта дела на разходите за храна, увеличавайки разходите за поддръжка на жилищата и за транспорт. Това е особено валидно за най-бедните, при които режийните и другите жилищни разходи са увеличили дела си в потребителските разходи с 4.1 пункта. В тази група има сериозно нарастване на разходите за комуникации – с един пункт, на фона на спад или нищожен ръст при повечето от останалите групи. Това идва да покаже, че ръстът при мобилните оператори е бил поне до известна степен за сметка на проникване сред най-бедните.

Делът на разходите за транспорт расте най-осезаемо при хората със средни доходи (от третия до осмия децил). Разходите за здравеопазване не се променят съществено, като не може да се открои тенденция в зависимост от доходите. Делът на разходите за облекло расте осезаемо само при най-богатите. Това е още един показател, по който българските заможни се различават от тези в САЩ (виж нататък).

НСИ дава и данни за потребяваните хранителни стоки в зависимост от доходите, които са любопитни и засилват съмненията, че средните подоходни групи също трябва да се определят като бедни.

Според тези данни най-голямата разлика в потреблението между най-богатите и най-бедните (десетия и първия децил) е при следните стоки:

– спиртни напитки, различни от ракия (17 пъти, но 3 пъти разлика при виното)
– минерална вода (над 8 пъти разлика в полза на богатите, но 1.7 пъти при газираните напитки)
– плодове (средно 3 пъти за всички местни плодове, при 4.5 пъти за южните плодове)
– ядки (пет пъти)
– шоколад (5.5 пъти, но само 18% разлика при захарта)
– трайни колбаси (5 пъти, но само 6% разлика при малотрайните, тук има подобрение спрямо 2009 г.)

Стоките, които се потребяват  в по-големи количества от бедните в сравнение с богатите, са хляб, боб, леща, зеленчукови сокове, сол, боза и др. Прави впечатление, че съществува определена група стоки, чието потребление е най-високо при средните подоходни групи. Тоест това са стоки, които хората купуват в по-големи количества с нарастване на доходите им, но по-богатите се отказват от тях. Сред тях са туршии, компоти, боб, леща, оцет, олио. Това потвърждава тезата, че хората в средните децили не са средна класа, а малко по-богати бедни.

В САЩ – разходите за жилище са най-голямата разлика

В САЩ най-бедните 20% от населението харчат по 22 000 долара годишно. Най-богатите 20% – около 100 000 долара. Най-богатите 1% харчат стотици хиляди, дори милиони. Бюрото за трудова статистика в САЩ от 30 години дава информация за потребителските разходи по групи и това позволява да се промени промяната в домакинските бюджети.  The Atlantic сравнява данните от 1984 г. и 2012 г.

Най-голямата разлика между бедните и богатите е това, което те харчат за жилища. По-малко от 40% от най-бедните 20% от американците притежават жилище, сравнено с 90% от богатите. Като резултат най-богатите 20% харчат с 21 000 долара повече на година за жилище спрямо най-бедните. Те харчат и 13 000 долара годишно повече за транспорт.

Обърнете внимание, че богатите американци харчат за здраве колкото за храна и домакинство и сравнете със здравните разходи у нас.

неравенствоБедните харчат почти двойно повече за хранене вкъщи и за комунални разходи, докато богатите харчат повече за образование и забавления.

Това не е изненада. По-интересна е динамиката.

От 1984 г. разходите за образование почти са се удвоили като процент от бюджета на най-богатите 20%. Разходите за здравеопазване и за жилище също растат.  Разходите за книги, за цигари и за облекло намаляват значително.

За най-бедните (пенсионери и нископлатени работници) разходите за наем почти са удвоили дела си в бюджетите им. През 1984 г. средно на човек от най-бедните 20% се падат 3800 долра за жилище и 67 долара за книги и вестници. През 2012 г. те харчат 8800 долара за жилища и 44 долара за четене.

Облеклото и книгите са с най-силно намаляващи разходи и при бедните, и при богатите, което се обяснява с глобализацията и интернет.