Петролната империя на „Ислямска държава“

ирак

„Ислямска държава“ затегна контрола върху петролните доставки в Ирак и сега ръководи добре организирана империя за контрабанда, чийто незаконен износ обхваща Турция, Йордания и Иран, твърдят контрабандисти и иракски представители.

Шест месеца след като заграби обширни територии, радикалната въоръжена групировка печели милиони долари седмично от иракските си петролни операции, твърдят САЩ. Въздушните удари на коалицията срещу цистерни и рафинерии, контролирани от ИД, по-скоро затрудниха, но не спряха този износ, допълва Вашингтон.

Екстремистите контролират към половин дузина петролни находища. Те бързо съумяха да възобновят дейността им, а после се възползваха от съществуващите търговски мрежи в Северен Ирак, където контрабандата е неопровержим факт от години. От началото на юли до края на октомври повечето от този петрол отиваше в Иракски Кюрдистан.

Самопровъзхласилия се Ислямски халифат продаваше петрол на кюрдски търговци с голяма отстъпка. От Кюрдистан петролът се препродаваше на турски и ирански търговци. Получените печалби помогнаха на ИД да плаща набъбващите си военни разходи: 500 долара на месец на боец; и около 1200 долара на военен командир. САЩ оказаха натиск върху лидерите на Иракски Кюрдистан да сложат край на контрабандата, но с ограничен успех.

Петролът продължава да тече към Турция през Сирия, а ИД умело сменя един пазар с друг, както казват контрабандистите, като евтиният суров петрол се пренасочва към Йордания. В понеделник експертна група на ООН призова съседните на Ирак и Сирия страни да задържат камионите цистерни, които продължават да прииждат от територията, окупирана от джихадистите.

„Купуваме цистерна с 26 до 28 тона петрол за 4200 долара. Продаваме я в Йордания за 15 000 долара. Всеки контрабандист прекарва по около осем цистерни седмично“, каза за „Гардиън“ Сами Халаф, контрабандист на петрол и бивш офицер от иракското разузнаване по времето на Садам Хюсеин. Халаф, който живее в йорданската столица Аман, казва, че контрабандистите обикновено плащат на корумпирани гранични служители по 650 долара, за да минат през всеки контролно-пропускателен пункт.

Висши представители на иракското разузнаване потвърждават, че ИД използва провинция Анбар, която граничи с Йордания, като голям контрабанден разпределителен център. ИД контролира три големи петролни находища в Ирак – Аджеел, северно от Тикрит, Каяра и Химрин. Представител от контролирания от кюрдите Киркук каза, че 435 тона суров петрол от находището Аджеел в провинция Салах ад Дин са били доставени наскоро в Анбар, откъдето са откарани в Аман.

Говорителят на иракското министерство на петрола Асим Джихад каза, че не знае за контрабанда на петрол в Йордания, но призна, че ИД все още управлява износа на суров петрол в Турция през Сирия. „Оказваме натиск на Турция да спре тази търговия, тъй като тя подпомага ИД“, посочи Джихад през юни. Американските разузнавателни безпилотни самолети, прелитащи над Северен Ирак, засякоха голям брой цистерни, преминаващи безпрепятствено от контролираните от ИД области в район Кюрдистан. По това време кюрдските сили пешмерга се биеха с ИД на нова и крехка фронтова линия. Американски командири предадоха на кюрдски представители сателитни снимки и ги накараха да вземат мерки. Американски самолети унищожиха седем цистерни, а иракските ВВС поразиха подобни мишени миналия месец.

„Посредниците, търговците, работниците в рафинериите, транспортните компании и всички, които участват в търговията с петрол на ИД трябва да знаят, че усърдно работим за разпознаването им и разполагаме със средства да ги спрем“, предупреди Дейвид Коен, подсекретар за тероризма и финансовото разузнаване към финансовото министерство на САЩ.

Миналата седмица Коен каза, че екстремистите продължават да печелят „по няколко милиона долара седмично от продажбата на откраднати и прекарани контрабандно енергийни ресурси“ – по-малко, отколкото са си осигурявали преди въздушните удари на коалицията, но при все това сумата е достатъчно внушителна. Преди ИД да поемат контрол над петролните находища, те вероятно са давали между 400 000 и 500 000 барела петрол на ден, каза представител на иракската държавна North Oil Company, стопанисвала всички находища в района преди те да бъдат завзети от джихадистите. Един търговец каза, че в разгара на търговията в Кюрдистан са изпращани по 3000 тона суров петрол (25 350 барела) на ден. Оттам петролът изчезвал в Турция и Иран. Международни проверки ограничиха тези обеми. Кюрдски парламентарист обаче призна, че контрабандата не е напълно прекратена. „Бих казал, че незаконната търговия спадна с 50%. Задържахме няколко души, участвали в купуването на петрол от Да’еш (арабският акроним на „Ислямска държава в Ирак и Леванта, ИДИЛ – има се предвид ИД). Същите хора са снабдявали ИД с бензин и са им осигурили над 250 пикапа“, обясни Махмуд Хаджи Омар.

Дори шиитските милиции, борещи се с екстремистите, са се облагодетелствали от търговията, като събирали такса за цистерните, преминаващи през контролираните от тях територии.

Карим Хасан, 47-годишен арабин сунит, шофьор на камион, разказва, че командир от ИД, Сауд Заркауи, отговаря за значителна част от търговията. Заркауи сключил сделка за контрабанда на петрол със сунитски племенни водачи и други видни представители в района на Мосул, каза Хасан. Водачите задействали съществуващи мрежи с кюрдски търговци, които прекарвали петрола до кюрдския автономен район. Хасан, който превозва петрол от 13 години, казва, че е изумен от бързината, с която ИД е привела находищата в експлоатация. Когато попитал познатите си в петролния сектор в Мосул, те му казали, че ИД е довела двама инженери от Сирия, които успели да поемат управлението и да пуснат в експлоатация находищата. „Кюрдските търговци се съгласиха да купуват петрол на половината от международната му цена и плащаха по 1500 долара за всяка цистерна, която минаваше през контролните пунктове на силите пешмерга в района на Киркук, Махмур, Дакук и Туз Хормато“, разказа Хасан, който получавал по 120 до 150 долара за превоза на суров петрол, но си докарвал до 300 долара за курс в двете посоки от хора, свързани с ИД.

После петролът се препродавал на турски и ирански търговци.

Макар огромното мнозинство от силите пешмерга да се бият срещу ИД на фронта в Северна Ирак, някои подкупни техни командири улесниха контрабандата на петрол от териториите на ИД.

Нихад Гафар, който превозва суров петрол от седем години, казва, че е товарил петрол от контролирания от ИД район в Хемрин и го е карал до Кощапа – област на 30-тина километра южно от столицата на Кюрдистан Ербил, където изглежда е бил докарван за рафиниране голяма част от контрабандния петрол.

„Не спирахме на кюрдските контролни пунктове, тъй като имаше договорка между кюрдските търговци и шефа на пунктовете“, каза Гафар.

Представители на кюрдското регионално правителство твърдят, че са задържали няколко лица, занимаващи се с петрола, идващ от ИД, и работят с американски представители за прекратяване на търговията. Ахмад Аскари, член на комитета по сигурността към регионалния съвет в Киркук, каза, че хората, купували петрол от ИД, ще бъдат обвинени по антитерористичтните закони, предвиждащи смъртно наказание. Служител по сигурността от район южно от Киркук, пожелал анонимност, каза, че доколкото му е известно, началниците му не са предприемали никакви действия срещу кюрди, замесени в търговията, за да не накърнят имиджа на пешмерга.

Гафар разказа, че миналия месец пътят, който използвал за купуване и превоз на петрол от ИД, бил затворен заради американските бомбардировки. Пропускателните пунктове също затегнаха контрола, допълва той. Въздушните удари срещу рафинерии в Ирак и Сирия и мерките за пресичане на контрабандата на суров петрол доведоха до поскъпване на бензина в Мосул, което сериозно пречи на ислямистката групировка да управлява най-големия си градски център.

„Край всеки път в Мосул има паркирали камиони и бензинови цистерни, които продават всякакъв вид бензин“, казва жител на Мосул. Запитан дали много хора от контрабандната мрежа са арестувани, кюрдският търговец на петрол отвръща: „Дребните риби винаги ги хващат, а едрите винаги се измъкват“.

„Гардиън”/БТА