Когато милионите кънтят повече от милиардите

Сагата за 41 млн. лева, които с много мъка се извадиха от разпореждане на служебните министри и се дадоха на най-бедните, бе най-запомнящата се акция на новия кабинет и съответно привлече повече обществено внимание дори от Бербатов и Бойко Борисов, взети заедно (понеже последният хич го няма тези дни).

Мащабът на деянието е напълно несравним с публичния му образ.
Тези пари, които едва се откъснаха от министерските сърца, са равни на 6-7% от месечните приходи от ДДС. За да е по-нагледно – това са оборотите на две малки предприятия (по 19.5 лева) и са по-малко от годишните обороти на пазара на дъвки (44-45 млн. лева).

Не пиша това, за да кажа, че парите за бедните са малко. Те вероятно биха могли да бъдат и повече, но преправянето на бюджет не е шега работа. Проблемът, който е важен в случая, е за мащабирането. Много хора у нас имат свръхреакция на милиони и дори хиляди левове, но са съвършено слепи за големите числа.

Ако не сте го забелязали досега, ето още примери: данъкът върху лихвите през първия си месец донесе на МФ едва 8.6 млн. лева. От другата страна имаме милиардни дефицити на пенсионната и здравната система, но това е част от пейзажа, на която никой не обръща внимание, макар че заплашва да закрие хоризонта.

Тези дни най-после си даваме сметка и за едни други милиарди, които дълго време оставаха незабелязани (вината за тях, разбира се, е на управниците, не на четящата публика). Разбра се, че свръхинвестициите в енергетиката са допринесли за почти двоен на излишък на производствени мощности в този сектор. С това инвеститорите във фотоволтаици се наредиха в редицата на предприемачите, насочили ресурса на икономиката към краткотрайни модни увлечения като строителството на хотели, молове и апартаменти. При това – с подкрепата на държавната агенция за инвестиции в редица случаи.

По данни от миналата година в зелена енергия са вложени над 5 млрд. лева и както става ясно тези дни, по-голямата част от този ресурс е прахосан.

Инвестициите в молове и хипермаркети също са за милиарди и, напук на всякаква логика, те не спират. Сумата е съпоставима с оборота на черната икономика (дрога, ДДС измами и проститутки – 3.5 млрд. лв.), с което мнозина обясняват вълната очевидно губещи инвестиции. Дали е така, никой не може да твърди със сигурност, но както учи народната мъдрост („Готови пари лесно се харчат“) има явна връзка между начина на натрупване на капитал и качеството на вложенията.

И щом милиардите се заравят в лоши проекти, не ни остава друго освен да се чудим колко хиляди безработни могат да се съберат на върха на един капкомер (по сполучливия израз на Пламен Димитров).