За черната мина „Ораново“ и престъплението бюрокрация

Траур

Трагедията в мина „Ораново“, поредната трагедия в тази черна мина, е ужасяваща илюстрация за неефективността на държавната машина и за пропастта между действителността и политиката от жълтите павета. От 2007 г., когато загинаха четирима души, това е пета авария в тази мина.

Десет часа след срутването дори не бе потвърден броят на жертвите. Спасителните операции се извършват с потресаващ примитивизъм – калта се изнася с кофи, хората на повърхността нямат връзка със спасителните екипи. А пред националното радио един от миньорите разказа, че работел с ватенката на баща си, вече пенсиониран миньор.

Дори в Китай, чиято добивна промишленост редовно потриса западните медии, вероятно работят при по-добри условия. Това, което се случи днес в „Ораново“, не би трябвало да е истина. Но се оказа възможно.

От Инспекцията по труда съобщиха пред „Фокус“, че последната проверка в рудника е била през юни. Досега са били издадени 160 предписания и са установени 9 нарушения, казаха шефката на инспекцията и социалният министър Хасан Адемов. Не се чудете какво значи това. Тези органи така работят – брой извършени ревизии, брой предписания, брой преписки, брой предложения …. това са им индикаторите за изпълнение и това се иска от тях. И дотам свършва цялата работа. Дали предписанията имат нещо общо с безопасността или са глупости  – можем само да предполагаме. Но дори ако инспекторите са описали точно рисковете, довели до трагедията, от това не следва нищо. Нищо.

В Кодекса на труда обаче има чл. 404, ал 1, т. 3, според който органите на Инспекцията имат право “ да спират дейността на предприятия, производства и обекти, включително строежа и реконструкцията им, както и машини, съоръжения и работни места, когато нарушенията на правилата за здравословни и безопасни условия на труда застрашават живота и здравето на хората“.

Инспекцията  е имала право да затвори опасно предприятие като мината „Ораново“ още преди първата трагедия през 2007 година и никакъв закон за здравословните условия на труд дори не е нужен за целта. В този закон иначе има много неща – оценка на риска, физиологичните режими на труд и почивка, национален съвет по безопасност, браншови съвети по безопасност (добре е да научим има ли браншови съвет по мините и какво е посъветвал), фонд „Условия на труд“ и да не забравяме – въздесъщите служби по трудова медицина.

Нямаше да е толкова възмутително, ако това не бе един от един от законите, които тормозят с ненужна бюрокрация всеки редови бизнесмен.

Да го обясня просто: Имате квартална бакалия, в която работите сам. Ако се „разраснете“ и назначите някое момиче да ви помага, се задължавате да сключите договор със служба по трудова медицина, да подадете един куп уведомления за смелия си ход и (забележете!) ежегодно да попълвате декларации за условията си на труд и да ги предоставяте на Инспекцията по труда. Ако пропуснете – глоба  в размер от 1500 до 15 000 лв. (освен ако нямате добър адвокат)

Ако сте собственик на мина и оставяте работниците да рискуват ежедневно живота си и дори не им купувате ватенки – глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Какво ли си мислят тази вечер хората, които са обсъждали и приемали този и подобните му закони през годините?