Пътят на Пловдив до индустриален център на България

Когато преди повече от 20 години „Фереро” решава да построи фабрика за преработка на череши в едно непознато село, едва ли са очаквали, че с това решение слагат началото на процес, който ще превърне близкия Пловдив в ярко петно на индустриалната карта на Европа.

Днес „Тракия икономическа зона” (ТИЗ) – обединение на шест индустриални зони около Пловдив, зад което стоят „Сиенит Холдинг”, КЦМ, италиански и израелски партньори, девет общини и местният бизнес, е често цитирана история на успеха.

След „Фереро” идва заводът на „Либхер”, а по-късно е създадена огромната база на „Сокотаб” за промишлена обработка на ориенталски тютюн.

И преди „Фереро” около Пловдив е имало промишлени зони, изградени  от държавата, която е притежавала цялата собственост и лостове. „Но след години на реституция и приватизация тази единна структура се разпадна, разказва адвокат Вахрам Ерамян, съдружник в „Респект Консулт”. Това е правната кантора, която обслужва „Сиенит Холдинг” и някои от инвеститорите, и активно участва в създаването на зоните, а след това и на ТИЗ.

Вахрам Ерамян
Вахрам Ерамян, „Респект Консулт“

Оказва се, че за инвеститорите е по-лесно да изградят нещо на зелена поляна, съобразно своите виждания, вместо да купят халета в чертите на града. Основното, което търсят е близостта до магистралите. По този начин в община Марица възниква първата индустриална зона.

Въз основа на този опит започва целенасочено изграждане  на другите зони. Зоната в Раковски е втора и привлича инвеститори като „Уилям Хюс”, ABB и Кауфланд. Постепенно проектът набира скорост, а „Сиенит”, строителна компания от Пловдив, която работи по проектите на първите инвеститори, започва да изкупува земи за следващите заводи.

„През 2004 г. поставихме началото на зона „Раковски” и покрай нейното бързо развитие си дадохме сметка, че ако не започнем да мислим за продължението на тези проекти, ще изостанем”, разказва инж. Пламен Панчев, съсобственикът на „Сиенит” и един от основните двигатели на проекта ТИЗ.

„Сиенит” се сблъсква с проблема за инфраструктурата още в първите зони. „В Марица развитието следваше привличането на всеки нов инвеститор, ние работехме за него, да окрупним земите, които той изкупува и после да изградим инфраструктурата. Но с разработването на ОУП на Община Марица се обособиха много ясно зоните за инвестиции. Създадохме „Инвестиционна инициатива“ за Община Марица. С това НПО решавахме някои проблеми с електрозахранването и водоснабдяването. Отначало в част от зоната нямаше достатъчно енергия, но след приватизацията ЕВН изгради подстанция. Сега Марица е отлично осигурена територия, има 20 мегавата мощност”, разказва инж. Панчев.

„Започнахме комасиране на земи, за да можем да ги превърнем в зони. Това е труден процес и изисква компетентност и целенасочена работа от различните специалисти в екипа“, обяснява адвокат Ерамян.

Днес зоните са общо шест, като 3 от тях са в начален стадий на развитие.

Първоначално те са отделни индустриални зони около Пловдив.  „През 2013 г. осъзнахме, че това е един проект и центърът му е Пловдив. Той е магнитът с възможностите на образованието и ресурса, който градът има. За мен много важен е екипът, който изградихме с годините. Не случайно ни канят в други региони”, посочва инж. Панчев.

За новите зони инициаторите на ТИЗ поръчват изследвания и опитват предварително да дефинират профила  на инвеститора. Например, Парк „Иновации” на североизток от Пловдив е свързан с изграждането на Високотехнологичен център в сферата на агроиндустрията и хранителните технологии. Ориентирана към високите технологии е и зоната в Куклен, която се развива съвместно от „Сиенит Холдинг” и „КЦМ 2000”.

От старта на първата индустриална зона „Марица“ през 1996 г. досега са привлечени над  140 инвеститори, от тях половината чуждестранни и са разкрити над 30 000 работни места.

Комплекс от фактори

С над 1.5 млрд. евро инвестиции „Тракия икономическа зона” се налага благодарение на сътрудничеството на бизнеса и 9 общини – Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи и Стамболийски.

Утвърждаването на Пловдив като инвестиционна дестинация се дължи на комбинация от фактори: близост до магистралата и летище, гарантиран достъп до електричество и до цялата инфраструктура.

Всички инвеститори освен това изтъкват подкрепата на местната власт. „Едно от първите неща, които правят инвеститорите, е да се видят с местните власти. Ние трябваше да убедим кметовете, че без тяхно участие не може да се развива проектът и от него ще има ползи за местното население“,  посочва адвокат Ерамян.

В първите годините силен стимул е наличието на достатъчна работна ръка и близостта до деветте университета в Пловдив. Но образованието и кадрите са най-голямото предизвикателство напоследък.

Публично-частно партньорство

Защо институционалната подкрепа е толкова важна? За да може да се изгради една индустриална зона, трябва да се направи устройствено планиране чрез приемане на ОУП и въз основа на него – ПУП, обяснява адвокат Ерамян. Но тук инвеститорите се натъкват на пречки.

„Инфраструктурата е публична, а самите общини нямат необходимия финансов ресурс да излязат извън границата на общината, даже и извън населеното място”, посочва юристът.

По думите му схемата е следната: самият дивелъпър на икономическата зона започва да изгражда инфраструктурата , второ, инвеститорите започват да му помагат, и на трето място, държавата подкрепя –  или чрез закона за насърчаване на инвестициите или като отпуска целеви субсидии за общините.

Публично-частното партньорство предполага, че държавата ще допълва тази дейност, когато е обществено необходима.

„Опитахме да направим така, че когато изградим инфраструктурата, вместо общината да ни плаща, да ни освободи от данъци. Но се оказа невъзможно – имаш ли имот, трябва да плащаш данък сгради”, казва Ерамян. Освен това, когато дивелъпър на зона или инвеститор построи довеждаща инфраструктура за своя сметка, държавата отказва да върне ДДС, защото се строи в чужд имот (например, пътят минава през общинска земя).

Понякога пречки създава и законодателството, което, „за съжаление, се прави на парче и се получават противоречия. Не го приемам, че се прави с умисъл“, казва адвокат Ерамян.

Един от големите инвеститори се сблъскал с неочаквана забрана, свързана с отпадните води. „Никога не сме предполагали, че е възможно с подзаконов нормативен акт да се забрани да се заустват отпадни води в отводнителен канал.” Оказва се, че имало наредба, която позволява тези канали да се ползват само за отводняване на земеделски земи.

Така в продължение на четири години и инвеститорите, и общините са били без реална алтернатива, докато наредбата се промени. Промяната, инициирана от екипа на ТИЗ, вече е факт.

Освен това в зоната функционират и 3 клъстера – „Клъстер Тракия икономическа зона“, „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив” и отскоро „Клъстер Тракия – образователно-квалификационен хъб“, които имат роля за привличането на инвеститори и развитието на дейности от общ интерес, в това число образователни проекти.

Тясното място

Недостигът на подготвени кадри все по-често се превръща в проблем за разрастващия се индустриален център. По експертни оценки над 3000 работници ще са необходими на предприятията в зоните през 2017 г.

Затова „Клъстер Тракия икономическа зона“ заедно с JobTiger и 6 индустриални компании проведе кампания за наемане на работници от населени места с висока безработица, достигайки чак до Северна България.  Създаден е Образователно-индустриален борд с Министерството на образованието и науката, Община Пловдив и Индъстри Уоч, а ТИЗ в партньорство с други НПО опитва да реализира различни инициативи в областта на професионалното обучение и професионалното ориентиране. И в Пловдив отбелязват, че младите хора не желаят да работят в производството, а предпочитат диплома за висше образование, дори да нямат гарантирана работа след университета.

Инж. Пламен Панчев обаче е скептик, че държавата ще се намеси  и ще въведе квоти, съобразени с потребностите на бизнеса. „Но трябва да се намери много бързо друг подход, за да се мотивират младите да се запишат в професионалните гимназии и да излязат от там със „занаят“.  Например, обществените телевизии могат да снимат игрален филм“, предлага той.

Инж. Панчев вижда резервите и в специалните (адаптирани) програми за образование на роми и в отварянето на трудовия пазар за работници от трети страни (прочетете интервю с него).

–––––––-

[textblock style=“2″]

ПРОЕКТЪТ ТРАКИЯ ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА:

През 2013 г. шестте индустриални, търговски и логистични зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“ и Агроцентър „Калояново“, които се развиват от „Сиенит Холдинг“ АД, „КЦМ 2000“ АД, израелски и италиански партньори, бяха обединени под общия бранд „Тракия икономическа зона“. Общата площ на ТИЗ е 10 700 000 м², от които 3 250 000 м² вече е заета, а 7 450 000 е свободна. В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика, което прави проекта уникален – има зони в областта на леката и тежка индустрия, в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора.

[/textblock][textblock style=“2″]

НОВИ ИНВЕСТИЦИИ ПРЕЗ 2016

Американската Sensata Technologies, номер 1 в света в производството на сензорни и електрозащитни устройства, приключи първия етап на предприятието си в зона Марица, част от ТИЗ.

Нов инвеститор в ТИЗ е и производителят на кормилна и задвижваща техника „Вили Елбе аутомотив България“ – дъщерна фирма на германската Willi Elbe Gelenkwellen.

Германският производител на машини, консумативи и софтуер за хранително-вкусовата индустрия INTRAMA строи в индустриална зона „Марица“ производствена база.

Първа копка на завод на водещия световен производител на осветителни тела германската компания Osram край Пловдив направиха на 22 март 2016 г.

Белгийската компания за офроуд и тежкотоварна техника Malmar нае през 2016 г. 1000 кв. м. готово хале, като планира през 2017 г. да започне строителство на собствено предприятие в ТИЗ.

Българската „Биофреш” построи модерна база в зона „Марица“, включваща производство на маркова козметика от розово масло, роботизиран склад и офис помещения.

Един от най-големите работодатели в Пловдивска област – немската фирма „Либхер” откри логистичен център през април 2016 г.

Британската фирма за производство на автомобилни детайли „Уилям Хюз“, също непрекъснато разширява дейността си. Англичаните са вече 13 години в зона „Раковски“ и инвестират годишно средно по 1 милион евро.

Производителят на детайли за бяла техника „Мекалит България“ започна ново производство в завода си в зона „Куклен“, част от ТИЗ. „Мекалит“ навлезе в нова област – производство на пластмасови елементи за автомобилната индустрия, за клиенти като Renault – Nissan, Volkswagen и Mercedes.

[/textblock]

Мекалит или как детайлите носят ефективност

Ако такива предприятия като нашето се стимулират да инвестират, те ще пренесат и съответния манталитет и умения“, казва ми Красен Кръстев, единият от управителите на „Мекалит България“. Предприятието край Куклен е сред примерите за индустриалния разцвет, който преживява регионът около Пловдив напоследък

На моменти Кръстев напомня повече на ментор, отколкото на шеф на завод за производство на технически компоненти от пластмаса. Докато той показва предприятието, правя мислено паралел с практическата част на мини MBA програма, където идеите и правилата следват едно след друго, като детайлите по поточна линия.

„Мекалит“ е пловдивско предприятие с германски капитал и дисциплина, но японска организация. Кръстев говори за lean management и управленски принципи, за контролинг и измерване на ефективността в реално време, чертае графики и с готовност показва работните си документи, докато мимоходом отбелязва дали някъде не са се появили наченки на безпорядък. Навсякъде из завода се виждат указателни табели и инструкции, инструментите са организирани, а стъпки по пода посочват къде е разрешено да се преминава. Работниците и служителите се различават според цвета на облеклото си, а шишетата с вода за пиене и други течности са ярко обозначени, за да не стават неволни грешки.

Във високоавтоматизираното производство на „Мекалит“ изненадите са нежелани. Докато минаваме покрай стоянка №2 за метли, лопати и четки, забелязваме, че там виси лопата №4 и Кръстев бързо изрежда няколко възможни причини за тези грешка, която за него вече е проблем.

Маркирай и сортирай е сред принципите (5S) за организация на работното място, чиято цел е да пести време и излишни движения.

Първоначалната инвестиция в Промишлено-търговска зона Куклен през 2012 г. е 7.5 млн. евро. Оттогава персоналът на „Мекалит“ се е увеличил три пъти, а оборотът през миналата година вече е над 8 млн. евро.

В предприятието, където повечето операции се извършват от роботи, вече са заети над 90 души с тенденция към нарастване. Има и такива, които са се преселили от Северна и Югоизточна България.

Вероятно до края на 2018 г. ще изчерпим възможностите за разширение в рамките на настоящото производствено хале и планираме да построим ново в съседство, казва Кръстев. Така производствената площ ще нарасне от 5500 кв. м до почти 9000 кв. метра. Вероятно това ще се случи през 2019 г.

В зоната, разположена между КЦМ и летището, са четири предприятия и видимо има място за още. Заводът на „Мекалит“ граничи с лавандулово поле.

Повечето работници идват от Куклен, Асеновград и Пловдив, а обедната си почивка прекарват или в стаята за почивка. Тя е оборудвана с кухненски уреди, а големият монитор не излъчва телевизионни програми, а слайдшоу със снимки от България. „За да се разтоварят“, казва Кръстев. Предприятието няма собствен стол, защото заетите са малко. В производството се работи на три смени, но една смяна, обслужваща производствената линия, е само 12-15  души.

В залата има и друг, по-малък монитор, който е свързан със системата за контрол на достъпа (чекирането е с пръстов отпечатък) и управлява всички взаимоотношения на работника с администрацията. Нещо като е-управление в заводски формат. Ако искаш да подадеш някакво заявление, например, го правиш в обедната почивка чрез системата. Заповедите се връчват на работниците чрез специален щанд за HR поща, разположен до входа на халето. Така се спестяват излишни движения по етажите и никой не си прекъсва работата.

Красен Кръстев много държи на такива прости решения, които пестят време. След няколко часа, прекарани в завода, подобни „шорткъти“ престават да правят впечатление.

Това е абсолютно лийн производство – по най-прекия път от точка А до точка Б, без излишни движения, без вътрешни загуби, обяснява управителят.

„Моята работа основно е обучения и контролинг, следя всички процеси и там, където не ми харесва,  анализирам защо се получава така, обучавам хората и след това – пак контролинг. Това е непрекъснат затворен процес, както е в цикъла на Деминг – Plan, Do, Check, Act“, споделя Кръстев.

В халето веднага привлича погледа т. нар. Кайзен център, чрез който се следи оптимизацията на различните процеси и резултатите. На японски кайзен означава „непрекъснато подобрение и развитие“. Чрез центъра всяка линия се управлява в реално време и се следи общата ефективност на оборудването (колко време е работила линията като се изключи брака). Работниците могат всеки ден да следят заработката си и бонусите, които са ежемесечни.

Ако не гонят ефективност от процесите, производства като „Мекалит“, които работят изцяло на светло, нямат шанс, обяснява Кръстев.

Мекалит
Двупосочната комуникация е ключова. На снимката – представителят на ОТК (със светлите ръкави) обсъжда детайл

Заводът край Пловдив е планиран стратегически да обслужва производството на основните клиенти в Югоизточна Европа – заводите на Bosch-Siemens в Черкезкьой (Турция) и завода на Liebherr в Радиново. С развитието на производствените мощности се добавят и клиенти от автомобилостроенето, които не са планирани в началото. Така от миналата година „Мекалит“ вече произвежда компоненти за Renault – Nissan, Volkswagen и Mercedes.

Групата Мекалит по правило е канена от клиентите да строи своите заводи в близост до техните, за да се спестяват логистични разходи в дългосрочен план, разказва Кръстев.

Германската компания-майка има заводи в Полша и Китай. Питам го какво ги е довело в Пловдив.

„В началото преди да строим нов завод, трябваше да изберем между България и Турция, разказва Кръстев. България натежа в избора поради следните фактори: по-изгодни инвестиционни разходи (земя и строеж на производствени сгради), членство в ЕС, стабилна валута, по-ниски производствени разходи, предвидими рискови фактори по отношение на икономическата стабилност и свободен пазар, атрактивни данъчни ставки, стабилна и европейски ориентирана политическа система, която гарантира неприкосновеността на частния капитал. След това направихме проучване на всички по-големи градове по оста Пловдив-Свиленград и Пловдив спечели поради най-добрия си достъп до квалифицирана работна ръка, най-добра инфраструктура, най-добре организирана икономическа зона („Тракия икономическа зона“), която ни предложи много варианти за добра логистична локация на завода. Освен това основният клиент „Либхер“ е в същия район.“

Говорим за мястото на предприятието в производствената верига и за това дали индустриалните зони са създавани и с оглед на производствените връзки.

„Мекалит“ е директен доставчик (Т1) за клиентите, които произвеждат бяла техника и индиректен доставчик (Т2) за клиентите от автомобилостроенето. Но самото предприятие не разчита много на местни доставчици, а внася суровините. От България се доставят опаковки (кашони и пр.). Но практически никоя от пластмасите, които се използват, не се произвежда у нас.

„В България само Лукойл Нефтохим произвежда пласмаси ,но не такива ,които ние ползваме за нашите продукти” , казва Кръстев.

„Политика не е държавата да не пречи, а да има изградена стратегия, която да се реализира с всички лостове“, натъртва той. „Това не става само с вербални изявления.“

И за Кръстев, както и за всеки друг мениджър на роящите се заводи около Пловдив, ключови са инвестициите в инфраструктура и образованието.

Според него налагането на Пловдив като индустриален център не е резултат на целенасочена държавна политика. „Това си е на местна почва, като се преплита с добро географско положение, инфраструктура. Пловдив като втори по големина град е успял да привлече няколко големи компании и всеки следващ, който идва и оглежда къде в България би могъл да инвестира, вижда, че тук има струпване на инвеститори. В резултат властите започват да развиват инфраструктурата и се получава този ефект на доминото.“

Държавата трябва да създаде условия за привличане на инвеститори, които произвеждат с висока добавена стойност, настоява Кръстев.

„Ние купуваме гранули и други компоненти, преработваме ги, сглобяваме ги и се получава качествено нов продукт с много по-висока стойност“, обяснява  той

„Частният капитал си следва неговите интереси – да произвежда качествено при възможно най-ниски разходи, за да оцелее. Вече всичко е глобално. Една част може да се произведе и в Китай, и в Тайван, и в Индия и всеки производител трябва да се съобразява с това.“

Това, че „Мекалит“ произвежда бързо и ефективно, не означава, че може да промени пазара на труда в България, подчертава Кръстев.

Колкото по-сложна е преработката, толкова повече са изискванията към технологията. Единица продукт се произвежда с пъти по-малко хора в Германия, Франция (в сравнение с България), отбелязва обаче той.

Не крие, че е притеснен от ръста на заплатите, изпреварващ ръста на производителността и от недостига на кадри.

По думите му трудовият пазар не е балансиран – административни кадри се намират сравнително безпроблемно, все още има достатъчно нискоквалифицирани кадри, докато инженерни технически кадри на практика изобщо липсват.

Красен Кръстев посочва, че мотивацията на кадрите зависи от общото състояние на пазара на труда и отношението на всеки конкретен работодател. Текучеството в „Мекалит“ е сравнително ниско – около 8%, като една трета се дължи на икономическа емиграция в чужбина. „Тези обучени кадри ги губи не само компанията, а и националната икономика. Проблемът тук е ниското равнище на средната работна заплата в България и никой работодател не е в състояние да се пребори сам с това, тъй като доходите се определят от макроикономически показатели като производителността на труда, енергоемкост и прочие“, обяснява Кръстев.

Но вътрешната миграция изцяло зависи от отношението на компанията, признава управителят на Мекалит: „Ние не сме нито свръхбогата компания, нито сме огромна корпорация, но сме пример как с целенасочена политика и без особено големи инвестиции може да се създаде добра работна среда, като например чисти и светли работни помещения и стаи за почивка, безупречни санитарни помещения, безопасни условия на труд, постоянна комуникация със служителите относно техните нужди, вътрешен кодекс на поведение.“

Кръстев обаче категорично не се съгласява, че кадровият проблем може да се реши с повишаване на заплатите. „Капиталът не се интересува от философски аспекти на нещата като например защо англичанин в Англия за същата работа получава пет пъти по-високо възнаграждение, отколкото българин в България. Те са част от различни икономически системи. И ако цената на труда на съответния трудов пазар е атрактивна за инвеститорите, заедно с общата бизнес среда, те ще инвестират, защото имат икономическа изгода. Ако някой се опитва изкуствено да вдигне цената на труда, инвеститорите ще се оттеглят“, настоява той.

Практически 100% от работниците са собствени кадри на „Мекалит“.

Само преките разходи за обучения са 60-70 хил. лева годишно – без да се смятат разходите за обучителите и това, че всеки нов работник преминава първоначално обучение, като му се плаща заплата, без да произвежда. Този период продължава от 1 до 3 месеца. Имат и външни обучения, както и тримесечни атестации (виж другия текст).

Кръстев критикува средните технически училища, които са с неадекватни учебни програми и материална база. Висшите технически училища едва напоследък започнаха да интегрират учебните си програми с нуждите на бизнеса, а студентите не са достатъчно мотивирани, допълва управителят на „Мекалит“.

„Едно време държавата планираше от какви кадри ще има нужда и ги осигуряваше, сега това липсва. Превърнали сме се в университети“, казва Кръстев. Заканва се, че ако би бил отговорен за образованието, би спрял  всякакви дотации за икономическите университети, за да се обучават безплатно само студенти в техническите специалности.

„Огромен проблем е липсата на ясно дефинирана държавна политика за стимулиране на младите да изучават определена професия – като например, напълно безплатно образование по определени инженерни специалности, инвестиране в нова учебна модерна база в университетите, систематично управляван механизъм за дуални обуения в пряк контакт с бизнеса. Вместо това университетите са превърнати в бизнес единици, всяка от които е управлявана според интереса на отделни хора, на които последна грижа им е от какво има нужда индустрията.“

Той се опасява, че недостигът на кадри може да се осуети плановете за нови инвестиции в региона.

„Още малко и няма да има смисъл да сме тук. Представете си ситуация, в която производството може да се автоматизира изцяло. Защо да идваме тук? Земята се купува в началото и не е толкова голям разход. Само заради това няма да дойдат. Близостта до пазарите е фактор, ние сме тук заради „Либхер“, но „Либхер“ защо е тук? Ако може да се натисне копчето и да се произвежда, те щяха да са си в Германия.“

Според него не е далеч моментът, когато или външните инвестиции ще замрат поради липса на кадри или ще трябва да се внасят кадри от трети страни с голям прираст на населението и жизнен стандарт, по-нисък от този в България. Ако не спре изтичането на кадри, това ще стане до 5-7 години, прогнозира той.

„За да има икономика, трябват хора.“