Депутатите упорстват за търговските вериги

Търговия

В договорите на българските доставчици с търговските вериги няма да може да има клаузи за такси, срещу които не стои никаква услуга. Няма да има и отстъпки от цените, които водят до падане под себестойността на стоката. Това записаха депутатите от Комисията по икономическа политика и туризъм при четвъртото обсъждане на текстове от Закона за изменение и допълнение на закона за защита на конкуренцията на заседанието си на 16 юли 2014 г. Текстовете бяха върнати, след като парламентът не успя да отхвърли ветото на президента Росен Плевнелиев.

Най-важната есенция на този закон се запазва, заяви пред журналисти народният представител от Коалиция за България Корнелия Нинова. Тя поясни, че в определението за „Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне” с приетия текст се конкретизира какво означават страните при договарянето. Ново е допълнението, че става въпрос за микро, малки и средни предприятия – така, както е записано и в Закона за малки и средни предприятия. В предишния вариант всички страни са били само „доставчици“.
Друга промяна е изискването всички фирми с оборот до 97,5 млн. лева да оповестяват публично договорите си с доставчиците пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Във върнатите от президента текстове този праг бе в размер на оборот до 50 млн. лева.

Представители на големите търговски вериги възразиха срещу този праг, но Корнелия Нинова поясни, че тази сума е фиксирана в Закона за малки и средни предприятия и ако в Закона за защита на конкуренцията остане по-малкият праг, между двата закона ще има противоречие.
„Най-важното е, че в тези договори няма да може да има клаузи за такси, срещу които не стои услуга. За това се борихме и това твърдо остава”, обясни Корнелия Нинова. Според приетите текстове търговските вериги няма да принуждават доставчиците да не могат да работят с конкурент на различна цена.
Срокът за търговските вериги да приведат договорите си в съответствие с новото законодателство е шест месеца. Веригите искат по-дълъг срок, но този период е съвсем реален, коментира Корнелия Нинова.

Вето на закона за търговските вериги

Плевнелиев

Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане приети на 18 юни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с който се правят промени и в Закона за храните, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Държавният глава приветства заявения стремеж за възпиране на нелоялни търговски практики.
Но, по думите му, няма яснота дали новите разпоредби няма да предизвикат покачване на цените на хранителните стоки.

Значителна част от измененията са неясни, което може да доведе до хаос в отношенията между търговците на храни и техните доставчици. Според президента вместо да предотвратят нелоялни търговски практики, част от приетите промени ще затруднят търговския оборот.

Законът въвежда „забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“, но не дава ясна дефиниция за неговата същност. Кое предприятие е с по-силна позиция при договаряне се определя на база на методика, приета от КЗК. Президентът счита, че правната уредба по този въпрос трябва да се съдържа в закона и не може да бъде замествана от акт на КЗК.

В Закона за храните се създават специални изисквания за търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 милиона лв. Тези търговци ще са длъжни да изготвят типови договори или общи условия и да ги публикуват на интернет страницата си.
Според държавния глава, остава неясно как и защо законодателят е избрал критерия 50 млн. лв. оборот за предходната година. Въвеждането на този формален критерий създава неравнопоставеност между стопанските субекти, които осъществяват еднаква дейност. Законът създава задължения само за търговци на храни, без да става ясно защо извън такава регулация остават производители и доставчици на храни с такъв оборот.
Задължението за публикуване на типовите договори или общите условия в интернет създава риск от нарушаване на конкуренцията, поради разкриване на търговска тайна между конкуренти, смята още Плевнелиев. Това може да доведе до практическо уеднаквяване на общите условия и фактически картел между търговците на храни.

Законът за храните предвижда, че страните не могат да договорят срок за плащане по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка. Този срок за плащане е в несъответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, който е въведен и в Търговския закон.

Със ЗХ се разширяват контролните правомощия на компетентните органи по ЗХ – Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и органите на РЗИ към Министерството на здравеопазването. На тези органи се възлагат правомощия да осъществяват контрол върху сключените договори за периодична доставка на храни. Плевнелиев се съмнява дали е целесъобразно на органите със специалната компетентност да се възлага контрол върху съдържанието на договорите.

Освен това предвиденият 6-месечен срок за привеждане на тези договори в съответствие с новите правила е недостатъчен. Това е така, защото е предвиден 3-месечен срок за изработване на методика от КЗК и едномесечен след това за предоставяне на изготвените типови договори или общи условия от търговците на храни на КЗК.