Приоритетите на служебния кабинет – финанси и енергетика

Георги Близнашки

Оценката на състоянието на държавния бюджет, банките и енергетиката ще бъдат основен ангажимент на служебното правителството, става ясно от приетите приоритети. Предвижда се още разбаботване на закон за електронното управление и ускоряване на документите, свързани с еврофондовете през новия програмен период до 2020 г.

ИКОНОМИЧЕСКИ МЕРКИ

·     Изготвяне на анализ на изпълнението на бюджета за 2014 г. към 31 юли и на факторите, определящи неизпълнението на приходната част и анализ на необходимостта от допълнителни средства за провеждане на определени разходни политики, в това число за усвояване на европейските фондове. Предприемане на мерки за подобряване на събираемостта на приходите и ограничаване на разходите за неефективни политики.

·     Извършване на одит на първостепенните разпоредители с бюджетни средства за извършените от тях разходи и поети финансови задължения и ангажименти. Анализ на съответствието им със Закона за бюджета и последващото влияние върху бюджетните параметри, включително върху дефицита на начислена основа.

·     Продължаване на работата по бюджетната процедура за 2015 г., като се изготви анализ за необходимостта от актуализация на макроикономическата рамка и средносрочната бюджетна прогноза за 2015-2017 г.

·     Изготвяне на законопроект за актуализация на държавния бюджет за 2014 година.

·     Стартиране на процедура за присъединяване на България към Единния банков надзорен механизъм на Европейския съюз.

·     Отправяне на искане от министъра на финансите за провеждане на регулярна оценка на българския финансов сектор от Международния валутен фонд (МВФ) и редовен преглед на българската икономика съгласно ангажимента на страната ни по член IV от договора за МВФ.

·     Осигуряване на яснота за реалното състояние на сектор енергетика.

·     Продължаване на работата по реформите в сектор енергетика чрез създаване на Енергиен борд съвместно с ГД „Енергетика“ в Европейската комисия, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие и всички заинтересовани страни с цел повишаване на прозрачността, конкуренцията и пазарната ефективност.

·     Подготвяне на промени в Закона за енергетиката с цел създаване на независим, експертен и ефективен енергиен и воден регулатор.

·     Ускоряване на работата по газовите интерконектори със съседни държави с най-голям потенциал за диверсификация с цел повишаване на енергийната сигурност.

·     Провеждане на проактивни действия за формиране на общата енергийна политика на Европейския съюз, в това число стартиране на преговори за изграждане на регионален енергиен пазар.

·     Създаване на междуинституционална работна група с цел ускоряване на реформата във ВиК сектора като условие за предоставяне на европейско финансиране за програмния период 2014 – 2020.

·     Подобряване на работа по всички оперативни програми с цел ефективно управление на средствата в подкрепа на българската икономика, в това число търсене на резерви от бюджета за плащания към бенефициентите по спрените оперативни програми „Околна среда“ и „Регионално развитие“.

·     Предприемане на мерки за подобряване на средата за малки и средни предприятия, включително финализиране на Стратегията за интелигентна специализация и фокус върху гъвкави форми за финансиране при усвояване на европейските програми.

·     Установяване напредъка на изпълнение на големите инфраструктурни проекти и предприемане на мерки за тяхното своевременно финализиране.

·     Предприемане на мерки по актуализация на Генералния план за транспорта до 2022 г.

·     Изготвяне на промени в Закона за електронното управление, в диалог с всички заинтересовани организации от сферата на информационните и комуникационните технологии с цел ускоряване въвеждането на електронното управление.

·     Подготвяне на годишни планове за развитие на електронното управление в държавната и общинската администрация.

·     Предприемане на конкретни действия за внедряване на разработените и изготвяне на нови електронни услуги за гражданите и бизнеса.

Седем критични задачи пред служебния кабинет

При представянето на служебното правителство, което ще управлява през следващите малко повече от два месеца (най-малко), президентът Росен Плевнелиев му възложи задачи, които далеч надхвърлят неговия хоризонт. Държавният глава използва повода, за да представи виждането си за политиките на изпълнителната власт. Но също така той бе натоварен със завишени очаквания, тъй като правителството на Георги Близнашки поема управлението в ключов момент (такъв, впрочем, е кодът на всички служебни кабинети, те се появяват при кризи).

Партиите, представени в 42-ото Народно събрание, го напуснаха, без да се ангажират с ключови решения. Дори нещо повече – те, както и извънпарламентарните сили (с известни изключения), нямат позиции по редица важни и неотложни проблеми. Стремежът към властта заради самата власт достигна апогея си през последните месеци. Въпросът кой с кого ще се коалира напълно измести въпроса за политиките.

Това натоварва служебното правителството с огромни очаквания. То трябва да започне подготовка за влизане на България в еврозоната, както и за ключови реформи в областта на правосъдието, енергетиката, електронното правителство, образованието. Този кабинет ще бъде изправен пред необходимостта да се справи с редица проблеми, да подготви проекти за решения по други въпроси или да насърчи дискусии, от които политиците бягат. Сред тях са:

1. Актуализация на бюджета за 2014 г. и подготовка на новия бюджет

Това е въпрос на график и на необходимост. Една от първите задачи на новото правителство ще бъде да подготви закон за актуализация на бюджета за 2013 г., който да бъде гласуван от следващия парламент. Преди това президентът поръча да се разкрие истината за състоянието на държавните финанси – прибързано внушение за нередности, зад което звучи разочарованието от провалените консултации във връзка с актуализацията на бюджета. Вероятно ще бъде заложено по-голямо увеличение на разходите (заради европроектите), а приходите ще бъдат понижени с предлаганите от предходното правителство 500 млн. лв. (които не бяха гласувани) или малко повече. Служебният кабинет ще подготви вдигане на фискалния дефицит от планираните 1.8% от БВП на малко под 3%, макар че одобрението трябва да дойде от следващия парламент, заяви Росен Плевнелиев в интервю на Ройтерс. Това означава не много по-голяма актуализация спрямо предложеното от предходния кабинет (увеличение на дефицита със 725 млн. лв., което е е 0.9% от БВП, но имаме и корекция заради по-ниския номинален БВП от планираното). При встъпването си във власт Порожанов спомена малко по-висока сума на очакваното неизпълнение на приходите  – 650-850 млн. лв.

Подготовката на новия бюджет също ще се прави от този кабинет, тъй като следващото редовно правителство няма да има време за това. Този, който спечели изборите, ще може да изрази волята си по отношение на социалните разходи, субсидиите и инвестиционните програми, което е традиционното поле на т. нар. политически решения.

Предвид съкратените срокове не бива да се очакват съществени промени в данъчните закони. Това отговаря и на профила на новия финансов министър Румен Порожанов, който е по-скоро консервативен и предпазлив човек. Вместо това правителството ще се ограничи с традициионните оптимизации на процедурите и някои режими. МФ вече вече започна консултации за авансовото облагане по ЗДДФЛ и ЗКПО, както и за ДДС. Възможно е едно ново дясно правителство да отмени необлагаемия минимум до минималната заплата, но това вече е в рамките на следващия парламент.

Служебният кабинет няма да има възможност да тегли външни заеми, това също е в компетенциите на следващия парламент и редовно правителство. На този етап не може да се прогнозира дали ще се наложи повторно излизане на външните пазари и в какъв размер. Това зависи от развитието на банковата криза, а тя, както се оказа, зависи и от политически задкулисни играчи.

2. Ситуацията с КТБ

Кабинетът на Георги Близнашки няма правомощия по този въпрос, така че тук няма основание за прогноза. А и БНБ даде знак, че отлага решаването на проблема за след изборите. Това забавяне е доста лош знак, особено ако се наложи да се емитира външен дълг след неплащане по облигациите на КТБ в петък, 8 август.

Дори фалитът на КТБ да се размине (съответно необходимостта да бъдат наливани бюджетни ресурси), рискът от преденции към държавата, включително съдебни, остава. Към това се добавя и падежът на депозита в ПИБ през ноември.

3.Спрените еврофондове

Росен Плевнелиев няколкократно даде да се разбере, че ще настоява общините да бъдат компенсирани за наложените финансови корекции с 200 млн. лева. В последните си дни бившето правителство осигури част от сумата по „Околна среда“. Програмата бе спряна от Брюксел през ноември, а финансовото министерство прекрати плащанията от националния бюджет през февруари 2014 г. Временно спрените проекти само по тази програма за на стойност 1 млрд. лв., показва справка в информационната система на еврофондовете. Същевременно обаче строителите твърдят, че държавата и общините им дължат 1 млрд. лева за извършена дейност.

Очаква се Европейската комисия да размрази средствата по „Околна среда“ и „Регионално развитие“ до есента. Това ще доведе до съкращаване и на бюджетния дефицит, почти половината от който се дължи на платени от бюджета, но невъзстановени от Брюксел средства.

4. Споразумението за партньорство и оперативните програми

Кабинетът на Пламен Орешарски изпрати Споразумението, което определя рамката на еврофондовете, за одобрение от Европейската комисия и твърди, че се очаква положителен отговор още тази седмица.

Тепърва ще се преговаря по програмата за регионално развитие, по която се предвижда подкрепа за 67 града. ЕК иска да са по-малко, ГЕРБ също имаше своите несъгласия за градовете. От протокола на правителственото заседание преди месец, когато бе одобрен финалният вариант на Споразумението, става ясно, че тази дискусионна тема е изнесена в самата програма „Региони в растеж“. Това означава, че определянето на критериите и градовете по спорната мярка за устойчиво градско развитие е в ръцете на служебния кабинет. При предаването на властта вицепремиерът Екатерина Захариева каза, че очаква да има трудности при договарянето с ЕК за включването на 67 града

Възможно е до октомври да бъдат подготвени първите схеми по новите оперативни програми, ако се получи одобрение от ЕК.

5. Енергиен борд и повишаване на цените на тока

Кабинетът на Георги Близнашки ще инициира създаването на енергиен борд с участието на международни партньори, каза Росен Плевнелиев. Идеята бе представена през пролетта от Красен Станчев и други експерти и се ползва с подкрепата на работодателски организации като БСК, КРИБ, Американската търговска камара и браншовици. Енергийният борд съчетава функции по международен одит и нещо като енергиен омбудсман. Предходното служебно правителство също възложи международен одит на ЕК и Световната банка, но кабинетът на Пламен Орешарски пренебрегна повечето съвети, сред които бе и разформиране на БЕХ.

Каквито и да са препоръките този път, това не снема отговорността на ДКЕВР, независимо дали в сегашния или подменен състав. Очаква се да бъде предложен и нов закон за енергетиката, което ще засегне избора на членове на регулатора.

Кабинетът на Близнашки наследява пореден опит за промяна на ценовия модел в енергетиката, който не е достатъчно осигурен. ДКЕВР най-после направи опит да предоговори условията с ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, както и с производителите на зелена енергия (а това как дългосрочните договори за изкупуване на ток по преференциални цени тежат върху енергийната система, вижте в отчета на НЕК и анализ на ДКЕВР). Проблемът е, че последните решения за цените на тока са взети сякаш това предоговаряне вече е направено, а то е бъдещо несигурно събитие. Ще бъде любопитно поведението на кабинета на Георги Близнашки предвид силната ангажираност на президента Плевнелиев със залените технологии и в частност ВЕИ.

6. Големите енергийни проекти

Не се очаква развитие по „Южен поток“, докато ЕК не каже, стана ясно от думите на президента. А ЕК няма да се произнесе преди октомври. Интересно ще бъде дали пренареждането на участниците в „Газпроект Юг“ – българския участник в строителството на газопровода, ще продължи. Любопитно е дали служебният кабинет ще спре строителството на приемния терминал и компресорна станция в Паша дере, разрешени в последния момент.

Споразумението с „Уестингхаус“ може да се превърне в динената кора за новото правителство. На последното си заседание кабинетът одобри доклад във връзка с акционерното споразумение, с което американската компания ще придобие 30% от проектното дружество „АЕЦ Нови Мощности“. Самото акционерно споразумение с АЕЦ бе подписано на 1 август, но подлежи на одобрение от следващо правителство, без да е ясно какво значи това успокояващо изречение, повтаряно от бившия премиер Пламен Орешарски и бившия министър Драгомир Стойнев. Проблемът е в това, че изборът на „Уестингхаус“ и на типа реактор е направен без конкурс (такъв имаше например за „АЕЦ „Белене“) и не са ясни много от параметрите.

7. Пенсионна реформа

Кабинетът на Пламен Орешарски пропусна възможността за дискусия по замразената пенсионна реформа. Този въпрос трябва да се реши преди внасянето на новия бюджет, а досега нито една политическа сила не е заявила позицията си (с изключение на искания за отлагане на новия ред за пенсионирането на категорийните работници).

Както е известно, от 1 януари бе замразено увеличаването на пенсионната възраст, за да се даде възможност за дискусия и изработка на нов модел. Освен това изтича преходният период и от 2015 г. категорийните работници трябва да започнат зда получават пенсия само от професионалните фондове, в които пък няма достатъчно средства.

Новият социален министър Йордан Христосков е доказан експерт в областта, но той сам не може да направи чудеса. Кратките срокове не са в негова полза, тъй като изместват фокуса към проектобюджета на ДОО за 2015 г., а пенсионната реформа е дългосрочен проект.  Христосков не е привърженик на ранното пенсиониране и се обяви за обвързване на повишаването на пенсионната възраст с продължителността на живота. Но за да се премахнат съществуващи привилегии ще бъде нужен тежък дебат в тристранния съвет. Такива мерки обикновено се посрещат на нож от синдикатите и ще е чудо, ако един експертен кабинет успее да постигне съгласие.