Кой победи в Нормандия?

D-Day

Официалната снимка от тържествата послучай 70-годишнината от десанта в Нормандия е забележителна. Погледът се спира на датската кралица, която неочаквано получава централна роля. По-точно ролята на буферна зона между руския президент Владимир Путин и британската кралица Eлизабет, американския президент Барак Обама и френския им домакин Франсоа Оланд. В края на фотографията е украинският президент Петро Порошенко, а Ангела Меркел е на задния ред, може би по исторически причини.

Годишнината от т. нар. D-Day се превърна в повод за дипломатически десант. Но също така стана и повод за демонстрация за дълбокото разделение между бившите съюзници, предизвикано от кризата в Украйна.

Двете вечери на Оланд и конфузът в Г7

Тържествата за десанта в Нормандия трябваше да бъдат химн на трансатлантическото единство, но европейските лидери заеха нееднозначни позиции. Частните срещи с Путин провалиха опита той да бъде изолиран, за неудоволствие на САЩ.

Срещата на Г7 преди това бе първата от 20 години без участието на Русия, която се присъедини през 1993 г. като гост и стана пълноправен член през 1998 г., пише „Ню Йорк Таймс“. Въпреки това Оланд, Меркел и британският премиер Дейвид Камерън проведоха лични срещи с Путин. Обама и руският президент обаче се избягваха през повечето време и се наложи Оланд да вечеря два пъти – в Lе Chiberta с Обама и след това в президентския дворец с Путин.

На срещата на Г7 Барак Обама даде срок от един месец на Москва, за да промени курса си спрямо Украйна и да помогне за овладяването на бунтовете на проруските сепаратисти. Изправяйки се пред медиите заедно с Камерън той поиска три неща – да спре прехвърлянето на оръжие през границата, Русия да признае новоизбрания президент Петро Порошенко и да спре подкрепата за бунтовниците.
„Русия, както и преди, носи отговорност за това да ги убеди да прекратят насилието, да сложат оръжие и да започнат преговори с украинските власти“, заяви Обама. Ако провокациите продължат, страните от Седморката са готови на нови санкции. Засега САЩ и ЕС се ограничават със санкции срещу отделни руски граждани и техните компании. Следваща крачка предполага санкции на цели отрасли. Обама заяви, че има представа за разногласията сред 28-те страни от ЕС, но са необходими жертви заради общите ценности.

„На Йорк Таймс“ обаче отбелязва, че не е ясно какво ще предприеме Западът, ако Русия остави нещата както са, без да нагнетява ситуацията, но и без усмирява сепаратистите“.

Разведряване?

Но Путин даде знак, че ще изпълни поне част от поисканото. Предстои да видим дали това е тактически ход. В Нормандия той проведе кратка 15-минутна среща с украинския президент и каза, че му харесва нагласата на Петро Порошенко. След нея стана ясно, че Москва практически признава изборите в Украйна и ще върне посланика си в Киев тъкмо навреме за церемонията по встъпване в длъжност на Порошенко.

Кремъл съобщи също така, че руският президент е наредил на Федералната служба за сигурност да засили охраната на границата с Украйна срещу незаконно преминаване на хора. Заповедта бе издадена, след като Украйна призна, че три от граничните й пунктове се превзети от проруски сепаратисти. Очаква се следващата седмица Киев и Москва да започнат разговори за край на сраженията между сепаратистите и правителствените сили в Източна Украйна.

„Газпром” и украинските партньори са близо до окончателно споразумение за газа и можем да ги подкрепим, „разбира се, в случай на изплащане на дълговете”, заяви Путин.

Но той все пак обърна внимание, че преди изборите привържениците на федерализацията не са били поканени да преговарят. Путин настоя за спиране на операцията в Източна Украйна. Не даде и знак, че ще отстъпи по отношение на споразумението за асоцииране с ЕС. Ще приемем мерки за защита на нашата икономика, в това число отмяна на нулевите вносни мита и промяна на режима на пребиваване на украински граждани в Русия, каза той.

Порошенко от своя страна подчерта, че споразумението с ЕС е един от първите му приоритети. Той коментира, че срещата е била напрегната, в това число, когато е станало въпрос за Крим, на чието връщане в състава на Украйна той държи.

В крайна сметка, кой победи в Нормандия?

Нищо не е свършило, докато не свърши, гласи популярната максима. И все пак коментарите на вестниците са показателни.

El Pais отбелязва, че украинската криза е показала пределите на лидерството на САЩ. The Wall Street Journal е по-категоричен – „Путин отвоюва Нормандия“, обявява в заглавие вестникът. Западните лидери осъдиха Владимир Путин за завземането на Крим, пренасяйки срещата на Г8 от Сочи в Брюксел и съкращавайки формата на Г7. Но не бихте се досетили за това, ако видите графика на руския президент тази седмица. Според щатския вестник френският президент Франсоа Оланд първи е нарушил строя, като е поканил Путин на тържествата в Нормандия. Една от причините вероятно е сделката за продажба на „Мистрал“ на Русия.

Руският президент правилно предвиди, че НАТО няма да задейства мощния си военен потенциал заради нестабилната Украйна. Действията на Москва в конфлекта бяха предизвикани на първо място от опитите за разширяване на НАТО на изток. Това не оправдава Русия, но обяснява нейните действия, коментира Tageszeitung.