Обещания и заплахи в Бризбейн

g20

Лидерите на страните от Г-20 се събраха в Австралия да обсъдят начини да се вдъхне живец на вялата световна икономика, за да постигнат амбициозната си цел, поставяна под съмнение от редица анализатори, в обстановка на геополитически напрежения.

Австралия е ротационен председател на организацията, която представлява 85 процента от световната икономика, и се старае да съсредоточи дневния ред върху икономическите проблем, но организираната в Бризбейн на източното крайбрежие среща на върха в събота и неделя може да бъде помрачена от конфликтите в Украйна и Сирия, развитието на групировката „Ислямска държава“ и опустошенията на вируса на ебола.

Първият ден премина под знака на засилени критики срещу Русия и опити за изолация на руския президент Владимир Путин. Очаква се той да напусне срещата на върха по-рано заради ангажименти в Москва, каза говорител на Кремъл.

Русия отрича да е замесена в скорошната ескалация на военните действия в Украйна, но бе посрещната хладно. Американският президент Барак Обама нарече Москва заплаха, лидерите на ЕС заявиха, че ще обсъждат нови финансови санкции и канадският премиер Стивън Харпър е заявил на Путин: „Очаква се да Ви стисна ръката, но аз имам само едно нещо да Ви кажа: трябва да се махнете от Украйна“. Отговорът на Путин не бил положителен, заяви канадски говорител.
Австралия, която е домакин на срещата, настоява тя да се концентрира върху икономическите проблеми, не върху сигурността или околната среда. Въпреки това Обама отправи задочно предупреждение към Китай, който трупа въоръжения и е въвлечен в спорове за морски територии с Япония. Американският президент също така посвети доста внимание на околната среда, обещавайки, че САЩ ще внесат 3 млрд. долара във фонд, който да помага на бедните страни да се справят с екологичните проблеми.

Още 2% ръст

Австралия постави в центъра на председателството си на Г-20 ангажимента на членовете на форума да вземат мерки, които да позволят увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП) на Г-20 с още 2 процентни пункта до 2019 г., което означава световният БВП да нарасне с над 2000 милиарда долара. Мнозина експерти обаче не са убедени, че този резултат ще може да се постигне предвид разочароващия растеж в Европа и Япония и наблюдаваното забавяне в икономики във възход като Китай, пише БТА. На предишните срещи тази година държавите от Г-20 посочиха, че са взели 900 мерки (ускоряване на инвестициите в инфраструктурите, извършване на финансови реформи, насърчаване на свободния обмен и т.н.) за постигане на общата си цел, но не са оповестени никакви подробности по тези инициативи. В редакционна статия, публикувана вчера в списание „Острейлиън файненшъл ривю“, Абът подчертава, че държавните и правителствени ръководители на Г-20 трябва да докажат полезността на този форум като постигнат конкретни резултати. „Световната икономика остава слаба. Има липса на налични средства за инфраструктурите , недостиг на работни места в света и все още разочароващ растеж на обмена. Способността на Г-20 да докаже, че може да се справи с тези предизвикателства е от решаващо значение за бъдещата меродавност на този форум“, писа Абът. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която влизат 34 индустриализирани страни, миналата седмица призова големите икономики да вземат повече мерки в подкрепа на растежа и предупреди, че има нарастващ риск от дълъг период на стагнация в еврозоната, което допълнително би помрачило вече нерадостните световни икономически перспективи. В понеделник агенцията за кредитен рейтинг Мудис съобщи в тримесечния си доклад, че не се очаква световният растеж да нарасне осезаемо до 2016 г. заради забавянето на китайската икономика и структурните препятствия в еврозоната. Според анализатора Никълъс Рийс един от проблемите на Г-20 е, че в тази група влизат страни на различни икономически стадии. „Има твърде много разнопосочни интереси, което силно затруднява сключването на споразумения за същински реформи“, казва той.

„Растежът ще може да се стимулира само ако се извършат реформи“, отбелязва Рийс и посочва постигнатите от Г-20 „практически резултати“ почти никога не отговарят на обявените намерения. Още през септември френският министър на финансите Мишел Сапен предупреди, че заложената от Г-20 цел за 2 процентни пункта допълнителен растеж ще е труднопостижима. Той каза това на среща на финансовите министри на Г-20 в Кеърнс (Австралия), на която се подготви срещата на върха от този уикенд. В Бризбейн Г-20 също така ще разгледа реформи на световната финансова система, включително с цел борба срещу фискалната оптимизация. Тази практика отново привлече вниманието след като миналата седмица бе разкрита система за масови укривания на доходи, създадена в Люксембург в полза на мултинационалните компании.

Дневният ред на еврозоната

Филип Хилдебранд, бившият председател на УС на Швейцарската национална банка и вицепрезидент на BlackRock, пише във „Файненшъл таймс”, че срещата в Бризбейн е перфектната възможност за Жан Клод Юнкер, новия президент на Европейската комисия да предложи смели реформи.

Докато данните за третото тримесечие от Франция бяха положителна изненада, Германия едва не изпадна в рецесия. Нещата лесно могат да се влошат, тъй като дълговете продължават да нарастват, световната икономика е все по-малко снизходителна и радикални политически сили набират скорост. Паричната политика не е отговор и не е ясно как количествените облекчения биха подкрепили европейското възстановяване.

След годишната среща на МВФ и Световната банка през октомври, мнозина посочиха Германия заради нежеланието на Берлин да допусне по-агресивни парични стимули и да насърчи търсенето в страната.

Сблъсъкът между Европейската комисия и две от най-големите страни в еврозоната едва бе избегнат миналия месец, като Италия и Франция се престориха, че да положат допълнителни усилия за приспособяване и Брюксел се престори, че им вярва.

Германия не е решение на всички проблеми в еврозоната, смята финансистът. Първо, защото се изискват собствени макроикономически условия и второ, защото по-високо търсене в Германия ще има малък ефект върху страните в периферията.

В Европа все още няма фискален съюз. Но в Пакта за стабилност и растеж има клауза, която допуска в моменти, когато положението в еврозоната е достатъчно лошо, да се обоснове временно отмяна на правилата.

Еврозоната е с едно от-най големите отклонения от производствения си потенциал в Групата на седемте водещи икономики, с далеч по-висока безработица и с инфлация, доста под целта от 2 на сто. Но тя има фискално поле за маневриране, тъй като има брутен държавен дълг сред най-ниските в Г-7. Еврозоната е най-консервативна в Г-7 по отношение на структурния бюджетен дефицит, и с втори най-нисък общ бюджетен дефицит, след Канада, където отклонението от потенциалния БВП се затваря бързо.
Паричната политика разчита много повече на куршумите, които все още не са изстреляни, но и тогава има рискове от странични щети. И структурните реформи, от които отчаяно се нуждае цялата еврозона, не стимулират съвкупното търсене в краткосрочен план. Отнема време, за да се стигне до желания ефект.

На всяка икономика в подобна ситуация ще бъде предписана фискална експанзия – може би в размер на 2 на сто от БВП – от повечето лекари, вместо да се работи за широко балансирана фискална политика през 2014 г. и 2015 г., както е случаят в еврозоната. Ще бъде безкрайно по-добре за здравето на еврозоната, както и за глобалната икономика, да не насилваме Германия да приемет политики, които не служат на собствените й цели. Това е по-добре вместо да се преструваме, че прилагаме фискалните правила и по този начин нарушаваме доверието във фискалната политика, твърди Хилдебранд.

Разбира се, повишеният дълг е опасен и трябва да се допуска срещу ангажимент за предприемане на структурни реформи, които могат да доведат до необходимия тласък на потенциала за растеж, особено във Франция и Италия. Стимулите трябва да са внимателно проектирани и да включват например високодоходни инвестиции в инфраструктурата с голяма степен на готовност, намаляване на осигуровките (които са твърде високи почти навсякъде в еврозоната), активни политики на пазара на труда.