Време е ЕЦБ да влезе в играта. Но как?

ЕЦБ

Ниската инфлация и скъпото евро се превръщат в проблем за еврозоната, който вече признават и президентите на ЕЦБ Марио Драги и на Бундесбанк Йенс Вайдман. Проф. Джефри Франкел предлага безболезнен начин за количествени облекчения, като се купуват американски ДЦК, което би довело до обезценяване на еврото. Това ще е най-добрият начин да се възстанови експортът  на периферните страни в ЕС, смята той.

[textblock style=“3″]Йенс Вайдман заяви в интервю за агенция Market News International на 25 март, че не може напълно да изключи възможността Европейската централна банка да започне да купува банкови активи. „Неконвенционалните мерки, които се обсъждат, до голяма степен са неизследвана територия. Това означава, че ние се нуждаем от дискусия за тяхната ефективност, а също и за техните вреди и странични ефекти“, посочи Йенс Вайдман. По-късно той заяви, че еврото е „само един от многото фактори“, които влияят на ценовата стабилност, като подчерта, че текущите му нива не изискват действия за промяна на паричната политика на ЕЦБ.[/textblock]

Дискусията за това как да действа централната банка се разгоря отново след признанието на Марио Драги, че еврото е твърде скъпо и след една статия на Мартин Улф във „Файненшъл таймс”.
ЕЦБ може би не е в състояние да се споразумее за ефективни мерки, поради националното разделение, коментира Улф.
Обявяването на програмата за парични транзакции през пролетта на 2012 г. и заявлението на Марио Драги, че банката ще направи каквото трябва, за да запази единната валута, възстанови доверието. ЕЦБ спечели битката, без да стреля. След изявлението на Драги доходността на италианските испанските облигации падна да по-поносими нива.

Но ЕЦБ е много по-неуспешна в гарантирането на ценовата стабилност. Инфлацията през февруари е 0.8%, което е далеч от целта, обявена в нейния мандат – „по-ниско, но близо до 2 процента” Тази ниска инфлация съвпада със слабо търсене. През четвъртото тримесечие на миналата година, реалното търсене в еврозоната бе с 5% под нивата в началото на 2008 г.В Испания реалното търсене намаля с 16%, в Италия – с 12 процента.

Второ, налице е забележим риск, че еврозоната може да изпадне в дефлация. Драги описва дефлацията като ситуация, при която спадът на цените се случва в голям брой страни и значителен брой стоки по самоизпълняващ се начин. По този критерий няма дефлация: само три страни имат отрицателна инфлация и само една пета от стоките в потребителската кошница поевтиняват. По-дългосрочните инфлационни очаквания също са стабилни, близо до 2 на сто, макар краткосрочните очаквания да падат. Но дългосрочните инфлационни очаквания бяха положителни и в Япония, след три години дефлация.
Казано просто, само един негативен шок дели еврозоната от дефлацията, смята Улф.

На трето място, свръхниската инфлация сама по себе си е скъпа. Това е особено вярно за страни, които трябва да възстановят конкурентоспособността. Докато падащите цени могат да подобрят конкурентоспособността, те могат да повишат реалната тежест на частните и публичните задължения.
Ако средната инфлация е 2%, като в страните с излишък тя е, например, 3%, а в приспособяващите се страни – 1%, тогава еврозоната би била в по-добро положение. Реалните лихвени проценти биха били по-ниски, икономиката би била по-силна и по-бързо би могла да преодолее дисбалансите. Ако средната инфлация достигне 3% (около нивото, което Бундесбанк постигаше в Германия от 1980 до 1995 г.) би било още по-добре.

Какво може да се направи? Целта е да се повиши търсенето и инфлацията в еврозоната, както и да се подобрят кредитните пазари. За да постигне това ЕЦБ трябва да обяви симетрична инфлационна цел от 2%, с което ще покаже, че гледа на крайно ниската инфлация като на не по-малко сериозен проблем от бързо растящите цени. Тя трябва да приеме програма за количествени облекчения, да купува облигации на правителствата в определено съотношение с дяловите вноски в централната банка. Най-накрая, ЕЦБ трябва да обяви дългосрочни рефинансиращи операции, за да разблокира кредита за малките предприятия. Струва си да се обмислят и други възможности, като отрицателните лихви, пише Улф.
Съществуват трудности. Малко вероятно е такива мерки да увеличат търсенето в страните с излишък – и в момента лихвеният процент по германските облигации е много нисък. Ползите ще се усетят главно в периферията, циментирайки идеята, че се разточителните държави, засегнати от кризата, се спасяват през задната врата. Мащабни покупки на облигации на тези страни биха били законни, но ще предизвикат истерия. ЕЦБ ще се изправи пред дълбоко вътрешно разделение, ако се опита да приложи тази политика. Това ще изложи на риск политическата й легитимност. ЕЦБ може да е принудена да се преструва, че ниската инфлация не е заплаха, защото няма съгласие по мерките срещу нея, заключава FT.

Въпросът е как да действа ЕЦБ, при положение, че краткосрочните лихви вече са близки до нулата, намесва се в дискусия Франкел с публикация за VoxEU.

Дискусията се върти около това дали трябва да се обяви количествени облекчения или, във варианта на Марио Драги – OMT. Но количествените облекчения биха били проблем за ЕЦБ, тъй като в еврозоната няма централно издавани и търгувани облигации, които ЕЦБ за изкупува. Това означава да изкупува книжа на страните-членки, които означава да заеме позиция по кредитоспособността им. Германия смята, че това представлява финансиране на разточителни правителства и нарушава правото на ЕС. Германският конституционен съд вярва, че ОМТ надхвърля мандата на ЕЦБ. Това юридическо препятствие представлява реалния икономически проблем за моралния риск, който спасяването от ЕЦБ би създало в дългосрочен план.
За щастие, сега няма нужда да се подкрепят облигациите на периферните държави. Тогава какво да купува ЕЦБ, за да разшири паричната си база, пита Франкел. Според професора от Харвард тя не трябва да купува евро книжа, а американски ДЦК. С други думи, ЕЦБ трябва да интервенира на валутните пазари.

Ето защо:
Първо, тя решава проблема без юридически пречки.
Второ, това не повдига въпроса за моралния риск (освен ако не мислим за дългосрочния риск, който привилегията да се печати световната резервна валута създава за фискалната политика на САЩ).
Трето, купувайки долари, ЕЦБ ще помогне да се понижи курса на еврото спрямо долара.

На теория такива операции няма да засегнат валутните курсове, освен ако не променят паричното предлагане. В случая говорим за покупка на долари, която ще промени предлагането. Увеличеното предлагане на евро ще понижи неговия валутен курс. Но има доказателства, че дори стерилизирана интервенция може да бъде ефективна.
Паричните стимули, които обезценяват валутата, са по-ефективни от парична експанзия, която не засяга валутния курс, особено ако има малко пространство за понижение на краткосрочните лихвени проценти.
Обезценяването на еврото ще бъде най-доброто средство за възстановяването на международната ценова конкурентоспособност на периферните страни. Те биха девалвирали валутите си, ако не се бяха отказали от тях в замяна на еврото 10 години преди кризата.

Еврото може да си позволи да отслабне значително и дори Германия може да приветства това решение, ако то означава по-голям износ, смята Франкел.

Възниква въпросът за международното сътрудничество. Рагурам Раджан, управителят на Резервната банка на Индия, наскоро призова централните банките на развитите страни за международна координация, която да отчете интересите на развиващите се страни. Фед не се вслуша.
Как стои евентуална интервенция на ЕЦБ в светлината на сътрудничеството на Г20? Развиващите се страни се страхуват от затягането на глобалната парична политика чрез оттеглянето на паричните стимули от Федералния резерв и именно това предизвика разпродажби в началото на годината. Сега е перфектното време за намеса на ЕЦБ, твърди професорът.

Допълнена на 25 март.