Банките извадиха от БНБ 1.5 млрд. лева

БНБ

Банките намалиха средствата си в БНБ с 1.55 млрд. лева през януари, показва месечният баланс на управление „Емисионно“. Предвид продължаващия ръст на депозитите е малко вероятно това да се дължи на намаляване на минималните задължителни резерви.

Възможно е причината да е въведената отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките.

Балансът на валутния борд също така сочи увеличаване на фискалния резерв, който МФ държи в БНБ. Той се увеличава до 6.5 млрд. лева, или с 538 млн. лева.

Това е много по-малко от обявения излишък по консолидираната фискална програма за януари (включва и пари на общините, ВСС и др.) Според предварителни данни на МФ очакваният излишък за месеца е 952 млн. лева на касова основа. Въпреки че не цялото превишение на приходите по консолидирания бюджет се отразява във фискалния резерв, има определено съвпадение (с отчитане на дълга, разбира се).

Част от разминаването се дължи на това, че през януари имаше падежи на две емисии ДЦК в размер на общо 446 млн. лева (едната емисия е с падеж 30 януари, което се пада в събота, докато данните за резерва са към 29 януари, петък и сумата вероятно ще бъде отчетена през февруари). В същото време МФ емитира книжа на само един аукцион в размер на 200 млн. лева. Следователно, нетните емисии на ДЦК не обясняват защо увеличаването на резерва е по-малко от излишъка.

Няма информация за евентуални погашения по инвестиционни заеми и по заемите към Международни финансови институции като Световната банка, но те обичайно не са толкова големи. Има и малък падеж на книжа по ЗУНК.

Възможно обяснение е изплащането на субсидии за 520 млн. лева от фонд „Земеделие“. В предходни години МФ вземаше краткосрочни заеми, за да ги посрещне, а после средствата се възстановяваха от ЕК.

Справка, изготвена от economix.bg въз основа на месечните данни за фискалния резерв, показва нарастване на депозитите в правителството в банки, с изваждане на депозита в ПИБ.

Фискален резервДопълнение: На 2 февруари ПИБ съобщи, че през януари 2016 г. предсрочно са погасени нови 100 млн. лв., а остатъкът от 350 млн. лв. до пълното изплащане на държавната подкрепа ще бъде платен до края на месец май 2016 г. (както е предвидено).

Търсят алтернативи на нов държавен дълг заради банките

БНБ

Растат призивите да не се взема нов държавен заем заради фалита на КТБ и осигуряването на ликвидна подкрепа на банки. Поради кратките срокове, след като бе загубен повече от месец за конструирането на новото правителство, намирането на алтернативни решения обаче става все по-трудно. Предложенията обаче поставят началото на дискусия за това кой трябва да плаща за фалита на банки – данъкоплатците, банките и техните клиенти или БНБ.

В понеделник кабинетът одобри проект за актуализация на бюджета за 2014 г., който допуска емисия на нов дълг за 4.5 млрд. лева, в това число до 2 млрд. лева за Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът трябва да започне да изплаща гарантираните депозити в КТБ на 4 декември, а още не е ясно откъде ще си осигури недостигащите 1.7 млрд. лева.

Недостигът на фонда трябва да бъде попълнен от фискалния резерв, заяви в интервю за БНР американският финансист проф. Стив Ханке, по чийто учебник бе конструиран валутния борд. Според финансиста резервът е именно за критични ситуации, но след изплащането на гарантираните депозити парите в него трябва да бъдат възстановени. В никакъв случай държавата не трябва да поема нов дълг заради кризата с Корпоративна търговска банка, смята Ханке.
Бившият заместник финансов министър Любомир Дацов обаче обясни, че предназначението на фискалния резерв е различно. Той включва и наличностите в общините, наличностите по наличните европейски средства и т.н. Тези средства не могат да бъдат използвани изцяло за покриването на тези задължения към Фонда.

По данни от края на септември 2014 г. фискалният резерв е 8.8 млрд. лева. Това изглежда много, но всъщност не е. Тук се включват например 670 млн. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи. Това не са пари, с които разполагаме де факто. Истинският резерв е 8.1 млрд. лева като включва депозита в БНБ в размер на 6.48 млрд. лв., а в банките са други 1.67 млрд. лв. Част от парите в банките са прословутите над 1.2 млрд. лева, депозирани в ПИБ, от които се очаква да бъдат погасени 300 млн. лева.
Средствата в БНБ също не са пари на разположение. Част от тях например е Сребърният фонд (2.4 млрд. лева). Освен това резервът вече намаля – през октомври бе погасен дълг за 400 млн. лева, имаше и допълнителен дефицит от близо 300 млн. лева по оперативни данни. По последни данни към 11 ноември по сметката на правителството в БНБ има 5.2 млрд. лева (преди постъпленията от ДДС). Сумата вероятно ще расте с данъчните приходи (но зависи и колко ще се развържат разходите).
Като се има предвид, че на 30 ноември държавата трябва да погаси ДЦК в размер на 1.23 млрд. лева, емитирани заради ПИБ на 30 юни, но банката разчита да превърти по-голямата част от депозита, то или МФ трябва да пласира спешна емисия за 900 млн. лева или резервът ще падне (до около 6.3 млрд. лева). Към това се добавя дефицита за оставащите два месеца (над 1.2 млрд. лева според проекта за актуализация на бюджета).
В закона за бюджета е заложен минимум на фискалния резерв от 4.5 млрд. лева към края на годината и това не е случайно. Ако се падне под този размер, няма как да се посрещнат големите плащания през януари, в това число погашения от 1.5 млрд. лева по книжата по външния дълг. Или МФ ще трябва да посегне на парите на Сребърния фонд и други бюджетни организации.
Дотук изобщо не стана дума за заем от фискалния резерв заради КТБ (необходими 1.7 млрд. лева за покриване на недостига). Такова финансиране за сметка на фискалния резерв може да бъде осигурено за броени седмици, но парите трябва да се възстановят още прец декември. С други думи, съветът на Ханке е неприложим. Това обаче не означава, че трябваше да се отхвърля възможността самият Фонд за гарантиране на влоговете да вземе заем.

БСП пък измисли друг източник за покриване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете. Според левицата за целта може да се ползва депозита на управление Банково в управление Емисионно (валутния борд) на БНБ. Става дума за кредит, който ще се олихвява с основния лихвен процент.
Има тълкуване, че това е нарушение на чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който забранява финансиране от ЕЦБ и националните централни банки на институциите на ЕС („„в полза на институции, органи, служби или агенции на ЕС, органи на централната власт, регионални, местни или други органи на публичната власт, други органи, регулирани от публичното право, или публични предприятия на държавите-членки“).
Освен това, предложението предизвиква страхове от разклащане на валутния борд. Депозитът на управление Банково е част от пасива на валутния борд – заедно с депозитите на правителството, минималните резерви на банките и парите в обръщение. Стив Ханке, който настоява за по-класическа схема, при която активите на борда да покриват само резервните пари, преди години пропоръча прекъсване на връзката между управление Банково и управление Емисионно.
Този депозит, наричан още буфер на валутния борд, представлява превишението на активите на Банковото управление над задълженията и резервите на централната банка. В момента този буфер е 5 млрд. лева. Той съдейства за намаляване на шоковете върху паричното предлагане. Ако предложението на БСП се приеме, което е малко вероятно, то би означавало да се продадат част ценните книжа, включени във валутните резерви

БСП обаче предлага и резервен вариант. Ако средствата на фонда не са достатъчни за изплащане на гарантираните влогове, в тридневен срок да се взема решение за увеличаване на годишната премийна вноска на банките. Сега тя е 0.5 на сто от депозитната база, а се предлага да може да се увеличи до до 2 на сто от общия размер на влоговата база за срок от 3 години. Това означава ежегодно банките да капитализират фонд със сума от над 1 млрд. лева. Тези разходи ще се прехвърлят върху лихвите по кредити или ще бъдат приспаднати от лихвата по депозити.

Междувременно правителството публикува изцяло новия закон за гарантиране на влоговете в банките, за който economix.bg съобщи първи.