Лошите деца на еврозоната се завръщат на пазара

Евро

Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания (PIIGS) ще трябва да платят повече от 130 млрд. евро за рефинансиране на дълга си тази година, изчисли Financial Times въз основа на данни на МВФ. Страните, които символизират кризата на еврозоната, започнаха да възвръщат позициите си на международните пазари, но пътят ще е дълъг.

Те заделят 10% от доходите си за обслужване на дълговете, докато останалите 13 държави от еврозоната – средно 3.5 на сто.

[toggle header=“От 1.5% до 6%“ open=“true“]Ако 10-годишните книжа на Германия се търгуват на 1.52% днес, то аналогичните облигации на Гърция вървят на вторичния пазар при 5.96%. Ирландските книжа се търгуват на 2.82%, италианските – на 3.11%, португалските – 3.73%. Доходността по испанските 10-годишни облигации падна до 3.1% – най-ниско ниво от 2005 г., а петгодишните слязаха под тези на САЩ със същия матурирет. За сравнение, 10-годишните книжа на България са на 3.46%.[/toggle]

Благодарение на намаляването на лихвите и връщането на страните на финансовите пазари стана възможно частично разрешаване на дълговите проблеми на периферните страни. Но дълговете остават високи. По данни на Евростат държавният дълг на Гърция достига 172% от БВП, Италия – 133% от БВП, Португалия – 129%, Ирландия – 125%, Испания – 93 на сто.

Средното равнище на дълга в еврозоната значително превишава тавана от 60% от БВП, изискван от споразумението от Маастрихт и е 93% от БВП на страните от валутния блок. Общият им дълг е 8.8 трилиона евро.

Разходите за обслужване на дълговете свиват полето за маневриране на държавните финанси и намаляват инвестициите.

Рефинансирането на дълга на Португалия ще струва 7.3 млрд. евро през 2014 г. и това е колкото целия бюджет за здравеопазване. Страната, която планира тази седмица за първи път да проведе аукцион за продажба на нови облигации, смята да емитира нов дълг за 11-13 млрд. евро. Цената на финансирането още не се е върнала на предкризисните нива. Например през февруари Португалия пласира 10-годишни облигации при доходност 5.11% спрямо 4.37% през 2008 г. В началото на годината Лисабон събра над 6 млрд. евро, продавайки книжа чрез банки (не на аукцион). Страната планира излизане от спасителната програма на 17 май.

Ирландия, която през декември първа напусна спасителната програма, вече се радва на добра доходност на книжата си.

Гърция вече осъществи дългоочакваното завръщане на дълговите пазари. За първи път от четири години бяха пласирани петгодишни книжа на външните пазари, но емисията бе по-скоро символична – 3 млрд. евро. Тя трябваше да покаже, че страната може да привлече заеми от частни кредитори, независимо от т. нар. Тройка.

Кипър обяви, че от юни започва редовни емисии на 6-годишни облигации.

Дори нивото на дълга да се стабилизира и да започне да намалява то ще остане високо още дълго време. Това ще препятства ръста и ще ограничава държавните инвестиции в тези страни още дълго време, смятат експертите.

 

30 банки рискуват провал на стрес тестовете в еврозоната

пари

Дори Дойче банк може да не издържи стрес тестовете на ЕЦБ, според оценка на щатската инвестиционна банка Keefe, Bruette & Woods (KBW). Междувременно станаха известни подробности от стрес тестовете на гръцките банки.

Европейската централна банка ангажира хиляди одитори и надзорници да проверяват счетоводните книги на 128 кредитори от общността. Те трябва да оценят банковите активи до май, след което банката ще започне подготовката за стрес тестове. Целият процес трябва да приключи до ноември, когато ЕЦБ ще поеме отговорността за големите банки в еврозоната.

Целият сектор сега се чуди кои банки ще се провалят, а оценките, както вече стана дума, варират в широки граници. „Предполага се, че ЕЦБ смята да фалира 30 банки, за да се установи доверие“, казва Дирк Бекер, анализатор от Kepler Cheuvreux във Франкфурт. „Ако това е вярно, то може означава рискове за германските институции, като Commerzbank, HSH Nordbank или Nord / LB.“

KBW очаква 27 кредитори да се провалят на тестовете, като сред тях ще бъдат осем германски банки, пише „Шпигел”. Още толкова в Испания и Италия.
Германските банки имат сериозен проблем със заемите за корабните компании, където броят на фалитите расте. Според анонимен банков мениджър те трябва вече да са отписали една трета от заемите за сектора. Но Nord/LB е отписала само една десета, а Commerzbank не съобщава колко от 14-те милиарда евро заеми за сектора е зачертала.
Дори Deutsche Bank, може да има проблеми със стрес теста, според KBW. Тя разполага с твърде много сложни ценни книжа, чиято цена се определя чрез модели. ЕЦБ смята да проучи по-задълбочено подобна практика. Става дума за 40 млрд. евро структурирани ценни книжа, за чиято оценка се използват няколко хиляди различни модела. „Илюзия е да си мислим, че можем да прегледаме всички модели, признава един от надзорниците.

Оценките за необходимия допълнителен капитал в банките в еврозоната варират силно и според едно изследване достигат 770 млрд. евро. В сходно проучване експерти от ОИСР пък са изчислили, че 60-те най-големи банки от еврозоната се нуждаят от допълнителни 84 млрд. евро.
Тези, които не успеят да покрият нуждата от капитал, ще бъдат ликвидирани, което ще осигури дългоочакваното ново начало на европейския банков сектор. Това ще увеличи доверието в банковия сектор и ще намали зависимостта от ЕЦБ, която все още осигурява извънредни заеми поради това, че банките не се доверяват една на друга.
Но този процес носи рискове. Ако ЕЦБ е прекалено строга, това може да дестабилизира банковия сектор на Европа. Обратно, ако централната банка се поддане на влиянието на национални интереси, доверието в нея ще бъде поставено под въпрос. Стрес тестовете са първата индикация за това дали ЕЦБ ще се справи с новата си роля като надзорна институция.
Преди три години, първата наблюдаваща банките агенция – Европейският банков орган, проведе широки стрес тестове, на които се провали. 50-членният екип в Лондон, който на шега наричаха „клуб на любителите градинари”, бе смазан от заданието. Кредитоспособността на агенцията бързо се стопи, тъй като някои банки, които преминаха теста, скоро това се натъкнаха на проблеми.

ЕЦБ е делегирала предварителната оценка на одитори, наети от националните банки. Те са идентифицирали 15 рискови кредитни портфейла във всяка банка и предстои да прегледат хиляди кредити, обезпечения и ценни книжа. Те са изправени през 18 различни правни рамки във всяка от страните. Дори дефиницията за необслужвани заеми се различава. В Германия се приема, че просрочия са налице след 90-ия ден, но някои страни приемат по-дълъг или по-кратък срок.
Някои страни се опитват да помогнат на банките си докато това все още е възможно. Испания например наскоро разреши на финансовите институции да осчетоводят бъдещи данъчни кредити по начин, който увеличава капиталовите буфери с 30 млрд.евро. А Италия също се опитва да оживи банките си. Unicredit и останалите получиха възможност да увеличат изчислената стойност на дяловете в италианската централна банка преди стрес теста. Германският канцлер Ангела Меркел от своя страна упражнява натиск над Европейската комисия за освободи капиталовата помощ, дадена на държавните банки, от потенциални санкции за нарушаване на правилата на конкуренцията. Това би помогнало на германските Ландесбанки (собственост на местните власти), ако се окаже, че те се нуждаят от капитал.

[textblock style=“4″]Гръцките банки търсят от 6 до 8 млрд. евро

След като прекара пет години извън финансовите пазари гръцката Piraeus Bank се подготвя да издаде 500 млн. евро необезпечени облигации и акции за 1.8 млрд. евро, след като инвеститорите показаха готовност да влагат отново пари в периферията на еврозоната.
Все още остават въпроси за стабилността на гръцките банки, което предизвиква дискусии с кредиторите на Гърция, пише FT. Централната банка в четвъртък обяви резултатите от стрес тестове, проведени от BlackRock за четирите най-големи банки. Те показаха необходимост от 6.4 млрд. евро капитал, за да понесат бъдещи кредитни загуби. Но тройката кредитори от ЕК, МВФ и ЕЦБ смятат, че гръцките банки се нуждаят от допълнителни средства в размер на 8-9 млрд. евро.
Piraeus, която отчете нетен доход от 2.5 млрд. евро за 2013 г., миналата година стана най-голямата банка в страната, след като придоби гръцките операции на две кипърски банки.[/textblock]

Жизненият стандарт в Европа през 2023 г. = 60% от САЩ

ЕС-САЩ

Не само че растежът в САЩ е по-слабо засегнат от финансовата криза, но и се очаква най-голямата икономика да излезе от кризата в по-силна позиция в сравнение с еврозоната. Прогнозата е в последния тримесечен доклад на Европейската комисия.

ЕСКато следствие от ребалансирането на икономиките в следкризисния период (2008-2013 г.), САЩ се очаква да достигне среден потенциален растеж и ръст на БВП на глава от населението през периода 2014-2023 г., който съответства на нивата от десетилетието преди кризата. В същото време тези показатели тези показатели ще бъдат наполовина по-ниски. Комисията си задава въпроса дали по-бързото възстановяване на САЩ се дължи на по-малкото дисбаланси и структурни проблеми.

Ако прогнозата е вярна, еврозоната ще достигне през 2023 г. жизнен стандарт спрямо този на САЩ, който е по-нисък от съотношението между тях в средата на 60-те. (Тази прогноза бе интерпретирана погрешно в някои медии в смисъл, че жизненият стандарт в еврозоната ще е равен на този в САЩ през 60-те.) Жизненият стандарт на еврозоната, измерен като потенциален БВП на човек от населението ще е равен на едва 60% от съответния показател за САЩ през 2023 година.

Това ще е резултат от по-ниска производителност на труда (2/3) и на разликите в използването на работната сила, тоест разлики в отработените часове на един зает и новото на заетост (1/3).

Еврозоната се е радвала на относително добър темп на догонване на жизнения стандарт през 60-те и 70-те (графика) и най-общо достигна ръста на БВП на човек в САЩ през 80-те и 90-те.

Този процес на конвергенция спира през 90-те, поради внезапен обрат в използването на работната сила и производителността.  След като в средата на 90-те достига 90% от нивата в САЩ, почасовата производителност на труда в еврозоната се влошава с 10 процентни пункта през следващия период до 2013 г. и се очаква да намалее с още 6% до около 73% от нивата в САЩ през 2023 година.

Съседната графика показва причините за това. Производителността на труда може да бъде разбита на два компонента – Обща факторна производителност и капиталова интензивност (равнището на инвестиции за един отработен час). Графиката показва, че макар да има известно намаление при инвестициите, основният източник на проблеми е общата факторна производителност. ОФП пада от 85% спрямо САЩ през 1995 г. до 78% сега и се очаква да бъде 73% от нивото в САЩ през 2023 г. Тъй като този показател определя дългосрочните тенденции, изследването показва, че изоставането на Европа не се дължи само на дълговата криза.

Влизане в еврозоната

Евро

Присъединяването към еврозоната е задължително за България, но не е обвързано със срок. В момента 18 от 28 страни от ЕС са въвели еврото като своя национална валута. Дания и Обединеното кралство са договорили клауза за „неучастие“, която им позволява да останат извън еврозоната. Швеция все още не отговаря на критериите (или не иска да отговаря).

За да приеме еврото, България трябва първо да се присъедини към т. нар. Валутно-обменен механизъм (ЕRM2).

Това решение е политическо и на практика е единствената стъпка, при която ЕЦБ може да наложи вето срещу приемането на нови страни в еврозоната. След като страната влезе в ERM2, за не по-малко от 2 години трябва да покрие четирите критерия за номинална конвергенция.

Маастрихтски критерии:
1. Устойчивост на валутния курс, при което през двете години са допустими отклонения от +/-15%. Прибалтийските страни влязоха в ERM2 с фиксиран курс (последна това ще направи Литва – от 2015 г.), с което успокоиха инвеститорите, че не предвиждат девалвация.
2. Устойчивост на фискалната позиция, измерена чрез два показателя: бюджетен дефицит до 3% от БВП в края на годината (с изключване на еднократни ефекти) и равнище на публичния дълг до 60% от БВП.
3. Ниска инфлация, която не надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация
4. Ниски дългосрочни лихви (доходност по 10.5-годишните ДЦК), които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта доходността в трите страни на ЕС с най-ниска инфлация.

В момента България изпълнява всички критерии с изключение на членството в ERM2. Потенциален риск през следващите години са критерият за инфлацията, особено при бързо възстановяване на икономиката и критерият за дългосрочните лихви с оглед на необходимостта да се рефинансират падежи на ДЦК през 2017 г.

Реална конвергенция и други критерии

Макар да не са формализирани като Маастрихтските критерии, определящи за България са критериите, свързани с догонването на доходите в ЕС – т. нар. реална конвергенция.

Също така съществуват и правни критерии, като независимостта на централна банка, които са покрити или в процес на изпълнение.

(За разликата между номинална и реална конвергенция виж тук)

Хронология

Правителството на ГЕРБ постави влизането в ERM2 и след това в еврозоната като свой основен приоритет. Но след като гръцката криза предизвика настроения срещу разширяването на еврозоната и след като се оказа, че бюджетният дефицит за 2009 г. надхвърля прага от 3%, властите у нас отложиха тези свои намерения.

Правителството на Пламен Орешарски, подкрепяно от БСП и ДПС, за първи път допусна възобновяване на интереса на страната към членство в еврозоната в края на 2013 г. Според изявления на финансовия министър, решение за това ще бъде взето най-рано през 2015 г., в зависимост от макроикономическите показателите. Това означава, че най-ранната възможна година  за присъединяване към валутния съюз е 2017 г., а по-вероятната – 2018 или 2019 г.

Номинални критерии

2009 2010 2011 2012 2013п
Бюджетен баланс
Референтна стойност -3.0% -3.0% -3.0% -3.0% -3.0%
България -4.3% -3.1% -2.0% -1.4% -2.0%
Брутен държавен дълг
Референтна стойност 60.0% 60.0% 60.0% 60.0% 60.0%
България 14.6% 16.2% 16.3% 18.5% 19.0%
Инфлация (ХИПЦ)
Референтна стойност 0.6% 0.8% 3.0% 3.0% 2.1%
България 2.5% 3.0% 3.4% 2.4% 0.4%
Дългосрочен лихвен процент
Референтна стойност 6.5% 8.6% 7.7% 5.0% 5.0%
България 7.2% 6.0% 5.4% 4.5% 3.5%