Евродепутатите – все по-силни и безконтролни

европейски

Европейският парламент е по-силен и по-непопулярен от всякога. Повече от 500-те милиона граждани на ЕС вероятно не са наясно с правомощията му и затова не се вълнуват от евроизборите. А тези правомощия включват все повече области – от бонусите на банкерите до емисиите газове  и електронните цигари. Докато у нас мнозинството гледа на европейските избори като на боксов мач за пред местна публика, залогът всъщност е много голям.

На 22-25 май европейските граждани ще изберат 751 евродепутата за петгодишен мандат. Европа тъкмо излиза от дълговата криза, която даде тласък на анти-ЕС настроените политици и според предварителните проучвания те ще удвоят местата си, твърди Блумбърг. Гласоподавателите в изпитващите финансови затруднения южни страни са гневни на бюджетните икономии в германски стил, а електоратът в северните страни се противопоставя на европейското посегателство над националния суверенитет.

Местата в парламента са разпределени между страните според населението им. В рамките на всяка страна те зависят от разпределението на гласовете между партиите. Бунтуващите се националисти ще оберат протестния вот. Те включват Партията на независимостта на Найджъл Фарадж и анти-емигрантския Национален фрон на Марин Льо Пен. Гръцката Златна Зора, която влезе в парламента през 2012 г., може за първи път да спечели и европейски кресла. Екстремистките групи, представляващи както крайно дясното, така и крайно лявото, правят резултата още по-непредсказуем.

Намаляващ интерес

европейски избориДиректният избор на европейски парламент започва през 1979 г. и е вторият най-голям демократичен вот в света след изборите в Индия.

Избирателната активност падна до рекордно ниското ниво от 43% на последните избори през 2009 г., което е сравнимо с междинните избори за Конгрес в САЩ. Повечето европейци се отнасят подозрително или равнодушно към европейските политици и насочват вниманието си към познатите национални лидери.

Според новите европейски правила изборите след две седмици ще имат по-пряко влияние върху избора на председател на Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, който предлага законодателството и политиките на Общността. Паневропейските политически семейства, които контролират 80% от местата в парламента, предложиха своите кандидати за най-високата позиция и вече текат телевизионни дебати между тях. При неголям интерес.

Тази апатия е в рязък контраст с растящата тежест на решенията на евродепутатите.

Поредица договори дават на парламента правото да променя или налага вето на повечето от проектозакони, засягащи целия ЕС. Сферите на въздействие включват защитата на потребителите, спасяването на банки, авиационната безопасност, правата на работниците. Много национални закони се приемат, за да осигурят съответствие с тези правила.

Тъй като са скучни и трудно разбираеми, много медии се фокусират върху по-екзотични теми.

Пътуващ цирк

Всеки месец законодателното тяло на ЕС се мести от Брюксел до Страсбург за една седмица. Това пътуване струва 200 млн. евро годишно и е част от Европейските договори, обяснява „Шпигел”.

През май 751 нови евродепутата ще бъдат избрани според 28 национални закона за изборите. След като пристигнат в Брюксел, техните речи ще бъдат превеждани на 24 езика. Повече от 1000 преводача са заети с подготовката на милиони страници документация за парламентаристите. Сред тях е един румънски представител, известен като „Господин Да”, тъй като е гласувал повече 540 пъти поред „за” без значение по какъв въпрос. Един европейски депутат, все пак, получава дневно 304 евро, ако той или тя вземе участие в най-малко половина от гласуванията в даден ден. В допълнение към месечната му заплата от 8229 евро.

Странностите на Европарламента и лайфстайл репортажите за живота на неговите членове отклоняват вниманието от по-важното. Когато дойде време да се решава кои банки да бъдат спасени, как Едуард Сноудън да свидетелства за следенето от NSA и за епохалното Трансатлантическо споразумение за свободна търговия (TAFTA) евродепутатите няма да бъдат пасивни странични наблюдатели.

Те имат право да блокират или да предлагат подобрения на закони, но нямат законодателна инициатива. Но около 90% от всички предложения на ЕС зависят от гласуването в парламента. На заключителната сесия преди изборите на 22-25 май, около 170 предложения решението на евродепутатите. Сред тях бяха правилата на европейските финансови пазари и ограниченията за найлоновите торбички.

Повече тежест

Парламентът прокара изискване европейските държавни глави и правителствени ръководители да назначат следващия президент на Европейската комисия в съответствие с резултатите от парламентарните избори. Двете основни кандидати са на германския социалдемократ Мартин Шулц, който в момента е шеф на президента, и консервативния кандидат Жан-Клод Юнкер, дългогодишен бивш министър-председател на Люксембург. Два дни след като гласуването приключи, на сесията в парламента ще започне процеса на назначаване.

Елмар Брок от Християндемократическия съюз, един от влиятелните членове на Европарламента, обяснява пред „Шпигел”. „С всяка промяна на европейските споразумения, парламентът получава все по-голяма власт. Нищо в Европа вече не може да бъде решавано без нас.”

В началото на 50-те години, когато ЕС все още е Европейска общност за въглища и стомана, е имало само Общо събрание с консултативна отговорност. След като влиза в сила Договорът от Рим през 1958 г., то иска да се преименува на Европейски парламент, но националната опозиция осуетяват плана и институцията години наред има слабо влияние. Първите преки избори са през 1979 г- и едва през 1987 г. парламентът приема сегашното си име. Договорът от Маастрихт, подписан през 1993 г., му дава законодателна роля за първи път. Следващите договори – от Амстердам (1997), Ница (2003) и Лисабон (2009), увеличат правомощията му.

Обсадени от лобисти

Един от най-важните законодателни органи в света е обсаден от 20 хиляди лобиста, обяснява германското списание. То разказва и за опита да се прокара законодателен пакет за защита на данните, които би довел до налагане на солидни глоби (до 5% от годишния оборот) на интернет компаниите. 31-годишният депутат от Зелените Жан Филип Албрехт е един от поддръжниците на проекта. Той смята, че за разлика от националния парламент, където само може да се гласува с ‘да” или „не”, тук има истинско влияние, „освободено от коалиционни игри”. Албрехт обаче отбелязва, че за парламента е важно да подобри връзката си с избирателите. „Лобистите са твърде близо, а избирателите – твърде далеч”, обяснява той.

Дитмар Райх, адвокат, търсен от всички (от европейските правителство до турските корпорации) пък казва, че преди 17 години, когато е започвал работа , е имало само неколкостотин лобиста.

Тази година, в навечерието на гласуването за задължителните предупреждаващи снимки върху кутиите на цигарите, които да покриват поне 60% от повърхността им, „Филип Морис” успя да мобилизира достатъчно лобиста, за да обработи неколкостотин членове на парламента. Помислете над това, ако искате да проумеете защо българските големи компании търсят двойно подсигуряване.

Наскоро Transparency International настоя за задължителен регистър на лобистите и  критикува липсата на система за проверка на верността декларациите за имуществено състояние на евродепутатите.

Кой може да контролира евродепутатите, след като наднационалните политически семейства са хлабави коалиции от свободни елементи?

Трудни сценарии

Много от тях изобщо не се интересуват от европейския дебат, а просто се бунтуват. В следващия парламент те ще бъдат много повече и вероятно от техните гласове ще зависи избора на бъдещия председател на комисията.

Текущите проучвания показват, че радикалните антиевропейски политици ще вземат 30% от вота. Сега 31 от тях са обединени в групата Европа на свободата и демокрацията, водена от Найджъл Фарадж от UKIP.

Евроскептиците вляво като гръцката „Сириза” също се надавят на изборен успех. Ако вотът покаже по-ниска избирателна активност, отколкото на изборите през 2009 г., това може да окуражи Ангела Меркел и останалите правителствени лидери да настояват за повече власт на Европейския съвет при избора на следващия председател на комисията.

Предварителните допитвания сочат, че нито Европейската народна партия, нито ПЕС ще имат мнозинство, така че техните кандидати нямат избор, освен да търсят коалиция.

Европейският парламент представи изследване, озаглавено „Mapping the Cost of Non-Europe,“ в което акцентира върху инициативите, които Европейската комисия или страните членки не са възприели. Отхвърлянето им е струвало пропуснати ползи за 800 млрд. евро. Например, създаването на единен дигитален пазар е щяло да увеличи икономическата ефективност на ЕС с 260 млрд. евро годишно. Елиминирането на търговските бариери в рамките на вътрешния пазар – с още 235 млрд. евро. Един енергиен съюз би позволил на страните да имат единна позиция и да са по-силни в преговорите с доставчици като Русия, което би намалило разходите с 50 млрд. евро.