Предаде ли Западът Украйна?

Нормандска четворка

През последните седмици има очевидно разместване на пластовете на геополитическата сцена. От една страна, доближавайки края на мандата си, президентът на САЩ Барак Обама опитва да сложи край на поне на иранската сделка, ако не и на големите търговски споразумения ТPP и TTIP. Съдействайки за споразумение с Техеран, Русия като че ли започна сложна поредица от компенсиращи действия.

Ако вярваме на слуховете, напоследък Владимир Путин е много зает да сключва задкулисни сделки със същите тези американци и европейци, по които хвърляше кал. Но те също бяха много заети – да продадат Украйна на руснаците, пише The Atlantic.

Подозренията, че САЩ и Европа могат да предадат Украйна в замяна на помощта на Москва за иранската сделка. Освен това Вашингтон опитва да да получи подкрепата на Москва за доброволна оставка на сирийския президент Башар Асад.

На 14 юли президентът Барак Обама високо оцени ролята на Путин за достигането на споразумението с Иран, а два дни по-късно помощник държавният секретар Виктория Нюланд отиде в Киев, за да убеди депутатите да включат въпроса за руския език при внасянето на поправки в Конституцията, признавайки по този начин особения статут на Донецка и Луганска област. Точно това искаше Москва.

Но тези съмнения се засилиха, когато започнаха да се навързват събитията от последните два месеца. Държавният секретар Джон Кери на 12 май беше в Сочи, за да обсъди с Путин Иран, Сирия и Украйна. Между Нюланд и заместник външния министър Григорий Карасин има двустранен дипломатически канал с цел обсъждане на кризата в Украйна. Обама и Путин проведоха два продължителни разговора на 25 юни и 15 юли. А както стана ясно, покрай споразумението с Иран, Русия вече не възразява да бъде посредник по въпроса за оставката на Асад в Сирия, съобщи The Wall Street Journal.

Белият дом преразгледа своите политически приоритети в полза на сътрудничеството с Русия в Близкия изток, съответно стана по-отстъпчив и се доближи до руската позиция за изпълнение на минските договорености за примирие в Украйна, коментира Владимир Сокор.

Нюланд нарича подозренията за подобни отстъпки оскърбителни. Но The Atlantic се съмнява, че Русия е постигнала резултат, който означава пълно предаване на Украйна. На 18 юли Върховната рада в Киев прие на първо четене промени в Конституцията, които предоставят допълнителни правомощия на регионите. След лобирането на Виктория Нюланд в закона бе внесена следната формулировка: „Особеностите на осъществяване на местното самоуправление в отделните райони на Донецка и Луганска област се определят с отделен закон.” Мнозина възприеха това като предоставяне на Русия на това, което тя търси в Украйна – неефективна федерална държава, в която подставени лица в контролирания от сепаратистите Донбас, могат да блокират решенията на Киев. САЩ и Европа настояваха Украйна, както е предвидено от Минското споразумение, да предостави на Донецк и Луганск по-широки пълномощия и да признае силите на сепаратистите до прекратяването на бойните действия. Западните страни все по-настойчиво искат от Украйна да изпълни политическите условия на Минското споразумение в едностранен порядък, твърди Сокар.

Но проектът, приет на първо четене, засега не дава нищо на Русия. Поправките трябва да се приемат окончателно с две трети от гласовете на украинските депутати. Вероятността за това не е голяма особено с оглед на настроенията в украинското общество. Но дори в този случай няма да бъде внесен закон за Донецка и Луганска област преди есента.

В крайна сметка оставаме в задънена улица. Украйна настоява, преди да изпълни политическата част на договореностите, Русия да прекрати военните действия, а Москва иска Киев първо да изпълни политическите си задължения.