Защо българската икономика е неефективна (в картинки)

Производителност на труда

България не само е на последно място в Европа по производителност на труда, но също така се представя най-зле по използване на материалните ресурси, оползотворяване на енергията, както и по иновации. Сред малкото положителни сигнали е високият дял на инвестициите на бизнеса.

Данните са от проучването на Евростат за индикаторите за устойчиво развитие и говорят сами.

Ръст на производителносттаПроизводителност на труда. На водещата картинка е представена производителността на отработен час, който е традиционно слаб показател за България. В данните има известен повод за оптимизъм, тъй като страната е сред отличниците по ръст на производителността (графиката горе – кликни за увеличение).

ресурси Материална производителност. Това е нов показател, който отрежда на България последно място с много голяма разлика спрямо останалите страни в ЕС. Докато в България от един килограм материални ресурси изкарваме 0.2 евро, в Германия правят 1.82 евро. Този факт отразява ниската степен на преработка на суровините и останалите първични ресурси. Показателят се изчислява като БВП, разделено на брутното материално потребление. Повечето източноевропейски страни, с изключение на Чехия и Унгария, се справят зле, а в Румъния ресурсната производителност пада. От 2000 до 2011 г. този показател бележи подобрение със 14% у нас спрямо при 19% за ЕС-27.investmentЕнергийна интензивност. Първото място на България в тази класация не е изненада. То е коментирано многократно и малко несправедливо вината е хвърляна само на тежката индустрия. България има по-висок дял на домакинствата в енергийното потребление от ЕС. Освен това ако енергийната интензивност се изчисли на човек от населението, нещата не са толкова зле, тоест влияе и ниският БВП. (виж тук). Индикаторът обхваща потреблението както на електрическа енергия, така и на петрол, газ, въглища и ВЕИ. Добрата новина е, че спрямо 2001 г. , когато енергийната интензивност на българската икономика е била чудовищно висока, тя се понижава с 33% при 16% спад за ЕС. Но България е сред малкото страни, които не намаляват енергийната потребление в транспорта спрямо 2000 г. (средно за ЕС то намалява с 12 на сто през този период). През 2012 г.  транспортът е харчил с 5 на сто повече от предходната година.

ИнвестицииИнвестиции. Данните показват, че в кризата българската икономика разчита основно на инвестициите от бизнес сектора. Покупките на дълготрайни стоки и жилища от страна на населението са на най-ниско ниво в ЕС (в графиката е избрана и 2009 г., защото това е единствената година с по-висок дял на инвестициите а домакинствата). Въпреки това този дял през 2012 г.. (1.69%) е по-висок от нивата преди бума – около 0.5%.

Делът на държавата след кризата намалява с темпове, сходни с тези в Гърция и Испания. На практика държавните инвестиции се връщат на нивата отпреди бума от 2008 г.

ИновацииИновации. България е на едно от последните места, но британците и особено латвийците са по-големи консерватори по отношение на новите стоки.

Като цяло Европейският съюз е отбелязал ръст на БВП с 11.5 на сто 2000 до 2012 г.. През това време производителността на труда се е увеличила с 15 на сто, но инвестициите са намалели с 10.5 на сто. Това се дължи на рязкото намаляване на инвестициите на домакинствата (с 20%) и на бизнеса (с 10%) в резултат на кризата. Изследването показва още нарастване на инвестициите за НИРД, както и намаляване на енергийната интензивност на европейската икономика.