Вестниците: Как ще се разпределят парите от държавния фонд

икономически новини

Държавният фонд за развитие на региони от 500 млн. лв., който съществува за пръв път в бюджета, вече има приети правила, но те не дават отговори на всички въпроси и не гарантират ефективност и прозрачност при разпределението, пише „Капитал“. На правителственото заседание в сряда беше прието постановлението за условията, реда и критериите за избор на проекти и програми за новия фонд, след като те отлежаха по-малко от седмица на сайта на финансовото министерство. Първата критика към правилата е, че програмите на министерствата ще бъдат отсявани еднолично от Петър Чобанов, че няма ясно разписани финансови прагове и срокове. Освен това за месец порцията за министерствата нарасна от 80-100 млн. лв. на 150 млн. лв. И двете суми не са фиксирани в документа, а са от публични изявления на министъра.

Банковият сектор в България е „умерено нестабилен“, като фактори за това са както ограничените перспективи за растеж на бизнеса и на печалбите на местните финансови институции, така и фактът, че значителна част от тях са собственост на гръцки и италиански банки. Това се посочва в оценката на международната рейтингова агенция Standard & Poor’s (S&P’s), публикувана в началото на януари, в която прозвучават и критики към снизходителното отношение на БНБ към недостатъчното провизиране на лошите кредити, пише още „Капитал“.

Идва краят на заробващите такси за предсрочно връщане на ипотечен заем. Това ще стане с промени в закона за кредитните институции. Той беше гласуван вчера в парламента, но поправките ще се направят преди второто четене, пише „Стандарт“ (Повече). От интервю на Румен Гечев в „Сега“ научаваме, че той не се е отказал да обвърже лихвените проценти с ЛИБОР, ЮРИБОР или СОФИБОР: „Трябва да дадем възможност на всяка банка и нейните клиенти сами да решат кой от трите индекса да бъде заложен в договора. Така ще се избегне субективизмът и заемополучателите ще могат сами да следят в интернет как се променя този компонент и накъде ще върви лихвата по техния кредит.“

Фалити или обединения на хранителни вериги, които работят у нас, очаква Милош Ристич, изпълнителен директор на „Карфур“ за България. Пазарът не се разраства, а има голям брой играчи на него, невъзможно е да оцелеят всички и някои ще отпаднат, цитира го „Стандарт“. По негово мнение същите процеси ще текат не само в така наречената модерна търговия, но и при традиционните търговци. Най-вероятно ще станем свидетели на обединения на различни по-малки търговци – бакалии, пекарни, специализирани магазини от един и същи район.

Три нови магазина на „Карфур“ ще отворят в България тази година, съобщава пък „Капитал“. Експанзията се финансира от гръцката група Marinopoulos S.A., която държи правата върху марката за Гърция, Кипър и Балканите и оперира в нашата страна чрез дружеството „КМБ България“. Инвестицията е 12 млн. евро.

Държавните облигации на стойност 1,5 млрд. евро (3 млрд. лв.) ще бъдат пуснати след изборите за Европейския парламент, които ще се проведат в края на май, стана ясно на конференция на Euromoney за банковия сектор в Централна и Източна Европа. За разлика от предходните години, през 2014 г. България ще се обърне основно към международните пазари за набиране на финансиране, като 3 млрд. лв. ще дойдат от външни емисии, а други 1,2 млрд. лв. се планира да се съберат на родния пазар. Предвижда се новите еврооблигации, които ще се пласират през 2014 г., да бъдат пуснати на два транша по 750 млн. евро, като едните книжа ще бъдат със срок от 5 години, а другите ще бъдат 10-годишни. Новината е в „Труд“ и „Стандарт“ и е водеща тема за „Преса“, който я определя като изненада.

Невероятно, но факт – неизпълнението на приходите в бюджет 2013 г. се оказа добра новина за правителството, гласи водещата тема на „Сега“. По неокончателни данни заложените приходи няма да бъдат изпълнени с около 200-250 млн. лв. спрямо планираното. И това става въпреки актуализацията на бюджета в средата на годината, когато постъпленията бяха намалени с 207 млн. лв. И премиерът Пламен Орешарски, и финансовият министър Петър Чобанов разтълкуваха тези данни като успех на правителството. Минусът в приходите през 2013 г. поставя под въпрос и прогнозирания ръст на постъпленията за 2014 г. (Повече)