Полша пресмята загубите от емиграцията

заминаващи

„Аз оставам тук!“, гласи покрит с мръсотия надпис на влак в Ополе, град в Югозападна Полша. Лозунгът е наследство от местна кампания, целяща да разубеди младите хора да емигрират. Кампанията бе неуспешна. Полша пресмята икономическата и социалната цена от това, че 1,2 милиона от гражданите й емигрираха през десетте години след присъединяване към Европейския съюз. Полските работници може би са смекчили демографските проблеми в страни със застаряващо население като Великобритания и Германия, но сега в самата Полша има демографска криза.

Хората, които напуснаха страната, бяха предимно младите и икономически активните. За известно време парите, които те изпращаха у дома, подпомагаха икономиката – само през 2009 година изпратените от емигрантите средства се равняваха на 2 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Тези пари помогнаха на Полша да избегне рецесия, но потокът пресъхва, тъй като имигрантите избират да се установят трайно в чужбина. В резултат полската социалноосигурителна система скърца лошо.

През 2015 година страната ще похарчи близо една трета от бюджета си за субсидиране на пенсиите и този дял вероятно само ще се увеличава със застаряването на населението и раждането на новото поколение в чужбина. „Просто казано, това, че милиони работници емигрираха и не плащат нищо, означава, че няма да има пенсии за милиони пенсионери“, посочва Януш Кобешко от варшавския институт „Собески“. Според демографските прогнози през идните 25 години населението на Полша ще намалее с близо 3 милиона души. Отчасти заради емиграцията и донякъде защото според статистически данни е по-вероятно деца да имат жените, които напускат страната, отколкото тези, които остават.

Кризата в полската пенсионна система е на хоризонта, но страната има и по-непосредствен проблем, свързан с емиграцията – недостига на работна сила. В района на Ополе, който според оценки е загубил между 10 % и 15 % от населението си заради емиграцията (най-висок дял в страната), местните компании не могат да намерят строителни работници, болногледачи, охранители, продавачи и чистачи. Възможно решение би било да се приемат имигранти от други страни, може би от съседна Украйна – засега имигрантите в Полша са под 1 % от населението.

Въпреки затрудненията на компаниите да намерят служители безработицата в страната все още е висока – 11,3 %, тъй като свободните работни места са ниско платени и за хора с ниска квалификация. Това прави насърчаването на имиграцията по-рисковано от политическа гледна точка, отбелязва Марта Ярошевич, анализатор във варшавския институт Център за източни изследвания. „Политиците не искат да говорят за това, защото гласоподавателите мислят, че не можем да си позволим имигранти“, посочва тя.

Подобни примери и проблеми има във всички бивши комунистически страни от Източна Европа, които сега са членки на ЕС. Прогнозира се, че населението на България ще се свие с една четвърт до 2060 година. Там миграцията също е важен фактор.

Намаляването на населението на Полша носи и социални проблеми, според Александра Валас, ръководител на център за социални изследвания в Ополе. Центърът е разположен между офис на данъчна компания, обслужваща емигранти, и бюро, издаващо документи, които са необходими за кандидатстване за детски надбавки в чужбина. През 2013 година в региона е имало 10 000 деца, които Валас определя като „евро-сираци“ – деца, на които единият или двамата родители работят в чужбина. От 2008 година броят на тези деца се е увеличил с 8 %. Екипът на Валас е преброил в района и близо 1000 възрастни хора, изоставени от емигриралите си семейства. Този проблем все повече ще излиза на дневен ред със застаряването на населението, останало в страната.

Павел Ландвуйтович, семеен консултант и католически свещеник от Ополе, посочва, че при 60 % от случаите, с които се сблъсква, членове на семейството работят в чужбина. „Виждал съм традиционни семейства, разбити от емиграцията, никога да не се възстановяват напълно“, казва той. Халина, фризьорка от района на Ополе, посочва, че семейството й е по-добре финансово, защото съпругът й близо две десетилетия е бил строителен работник в Берлин. По думите й обаче няма съмнение, че това е оставило следи върху тях. „Трябваше да съм и майка, и баща на двете си деца, а синът ми негодуваше, че баща му не е тук“, разказва Халина.

Полското правителство предлага напътствия за хората, които обмислят да се върнат. Плановете на бившия премиер Доналд Туск да привлече обратно голям брой емигранти чрез данъчни облекчения и благоприятни кредити обаче не се осъществиха. Сега Туск е в Брюксел. Според експерти посоката на полския мигрантски поток няма да бъде обърната, докато заплатите в други европейски държави са значително по-високи. Според публикувано неотдавна изследване едва половината полски емигранти планират да се върнат у дома. От 2004 година около 70 000 поляци са получили британски и германски паспорти. „Нека бъдем реалисти. Те няма да се върнат, освен за да бъдат погребани тук„, казва Яцек Суски, ръководител на бюрото по труда в Ополе.

Ройтерс/БТА

Кои са предпочитаните страни за емиграция

Млади

САЩ остават най-атрактивната дестинация за търсещите работа потенциални емигранти, според изследване на трудовата мобилност на Boston Consulting Group и The Network.

То е проведено сред 200 000 анкетирани в 189 страни. Почти 64% искат да се преместят в друга страна, за да работят там. Българите са в групата на страните, в които желаещите да правят кариера в чужбина измежду тези, които живеят зад граница, е 70-80 на сто. По това приличаме на Португалия, Люксембург, Словения. В Полша и Румъния готовността за задгранична кариера е по-голяма (80-90%), а във Франция и Холандия е над 90%. Най-големи домошари са руснаците, германците, американците, датчаните и великобританците – под 50%.

САЩ е потенциална дестинация за 42% от отговорилите, следвани от Великобритания – 37% и Канада – 35 на сто. Трите страни печелят интерес поради големите икономи и висок жизнен стандарт. Те също така са привлекателни, тъй като основният език е английски, който е широко разпространен.

Нито една азиатска страна не е в първите 10 страни, до голяма степен поради трудността да се научи японски или китайски.

Повечето потенциални емигранти от Г-20 предпочитат САЩ, но за руснаците и турците Германия е №1, а италианците и канадците избират Великобритания.

Лондон е първи в списъка на предпочитаните градове за работа в чужбина, следван от Ню Йорк и Париж.

Изследването е предимно сред бели якички и квалифицирани работници.

Един от най-интересните резултатите е растящото значение на меките фактори. На първо място работниците поставят оценката за своя труд.

работа в чужбина

Топ 10 страни

  1. САЩ
  2. Великобритания
  3. Канада
  4. Германия
  5. Швейцария
  6. Франция
  7. Австралия
  8. Испания
  9. Италия
  10. Швеция

Топ 10 града

  1. Лондон
  2. Ню Йорк
  3. Париж
  4. Сидни
  5. Мадрид
  6. Берлин
  7. Барселона
  8. Торонто
  9. Сингапур
  10. Рим