Deutsche и дилемата на европейските банки

Франкфурт

Поредният удар, понесен от Deutsche Bank през последната седмица, накара мнозина да се питат дали не настъпва нов Lehman момент за европейските банки. И макар паралелите да са прибързани – Deutsche е универсална банка с достъп до финансиране от ЕЦБ, която едва ли ще бъде изоставена от германското правителство, сътресенията предизвикват много тревоги.

Те бяха предизвикани от съобщението на 16 септември, че американското министерство на правосъдието ще предяви иск за 14 млрд. долара за нанесени щети от продажбата на ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки между 2005 и 2007 г. Това би изяло капитала на банката, която бе заделила 5.5 млрд. евро за искове. Deutsche енергично отхвърли възможността да плати такъв иск, но все пак акциите й се понижиха до рекордните 9.898 евро. Катализатор стана информация на Bloomberg, че около 10 хедж фонда, които използват услугите на Deutsche , са изтеглили притежаваните деривати.
В петък обаче, когато се появи информация, че банката е близо до споразумение да плати 5.4 млрд. долара в САШ, акциите й бързо се повишиха. Помогна и новината за продажба на британския застраховател Abbey Life, което ще донесе 1.2 млрд. долара. Все пак Deutsche bank губи над 11% от стойността си на месечна база и с 50% от началото на годината.

Само двама души бяха на пътя на паниката – Джон Краян, прагматичният изпълнителен директор на Deutsche и Волфганг Шойбле, могъщият финансов министър на Германия, твърдят експертите. И двете страни отрекоха слуховете за спасителен план, които се появиха през седмицата.

Експертите отхвърлиха и сравненията с началото на кризата от 2008 г. Марк Освалд от ADM Investor Services коментира пред Financial Times, че Deutsche има значителни депозити – около 600 млрд евро. „Тя е твърде голяма, за да фалира и има достъп до всички инструменти на ЕЦБ“. Lehman бе засегнат от криза на ликвидноста, нямаше достатъчно качествени активи, които да заложи и бе на загуба през последните тримесечия, докато  Deutsche има печалба преди данъци от 1,7 млрд. евро за първото полугодие.

Въпреки това страховете остават. Проблемът на Deutsche е нейната огромна експозиция деривативи, които тя някак успява да хеджира, но все повече я кара да изглежда като претоварен кораб, плуващ в бурно море. В анализ от лятото МВФ обяви Deutsche за банката, която предпоставя най-голям систем риск за глобалната финансова система. Анализът установи че влиянието на колебанията на цените на Deutsche върху останалите банки е по-голямо отколкото на която и да е друга голяма банка. Това е свидетелство за сложните взаимоотношения във финансовия свят, които може да провокират ефект на доминото.

Но Deutsche не бе единствената драма на седмицата. В четвъртък втората по големина банка в Германия Commerzbank отряза плащанията на дивиденти и 9600 работни места.
По-рано шефът на Monte dei Paschi, която се провали на последните европейски стрес тестове, напусна на фона на несигурност за мобилизиране на необходимия допълнителен капитал от 5 млрд. евро.

Решението на ЕЦБ да наложи отрицателни лихви натиска маржовете на банките, което засяга и останалите спестовни и кооперативни банки в Германия.

Но засега теорията за системна криза не се потвърждава и пазарите не пренесоха тревогите си за Deutsche върху целия банков сектор. Доколкото се понижиха цените на банки като Barclays и Credit Suisse, брокерите коментират, че това отразява опита на хедж фондове да повторят печалбите от къси продажби, които са получили от Deutsche, а не страховете от зараза, пише например FT.

Има дълъг път, докато такива страхове се превърнат в мащабна криза като тази от септември 2008 г.  Първото основание да се твърди това са по-строгите регулации. Капиталовите нива са три до четири пъти по-високи от тези преди осем години, а ликвидните резерви са огромни – 215 млрд. евро при Deutsche. Германската банка премина стрес тест през лятото заедно с останалите големи европейски банки. Тя бе на 42 място, сравнително слаба позиция, но по-добра от очакваното.

На второ място, това е най-голямата германска банка и в крайна сметка, ако се стигне дотам, тя може да разчита на подкрепа на Берлин – но в съответствие с европейските правила, които изискват пазарно решение и притежателите на облигации, както и акционерите да понесат част от загубите. Това излага на риск притежателите на coco облигации, старши облигации.

То е и повод за един по-политизиран дебат, тъй като именно Германия настояваше за крути мерки и подстригване на депозити в случая с кипърските и дори гръцките банки. Именно Берлин наложи правилата за преструктуриране на банки, които допускат държавна помощ в много краен слуай. В много страни на юг сега гледат на германската дилема със злорадство.

Андреа Енриа, председател на Европейския банков орган, който провежда стрес тестовете, заяви на конференция в сряда, че европейските правителства трябва да обмислят дали публични фондове могат да са част от инструментите, използвани за прочистване на банковите баланси.

Проблемите на Deutsche обаче са и повод за дебат по устойчивостта на бизнес модела на европейските банки.

Но както посочват много коментатори, има друг тип зараза в банковия сектор на Европа и тя идва от централните банки. Политиката на нулеви и отрицателни лихви подкопова рентабилността на банките, и то в момент, когато търсенето на кредит е слабо. В допълнение финтех стартъпи изяждат все по-голяма част от приходите от платежни операции и като цяло оказват допълнителен натиск върху маржовете.

Това създава порочен кръг – чрез новите регулации и като последица от прекомерните рискове, поети преди кризата, банките са принудени да набират все повече капитал. Но натискът върху маржовете намалява възвращаемостта на капитала до около 5%, което усложнява задачата.

Но този фон не е толкова изненадваща скорошната намеса на визепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис, който отговаря за финансовата стабилност. Комисарят се противопостави на реформите в Базелските правила, които биха наложили европейските банки да съберт повече капитал. Става дума за изменение, което ще ограничи субективното определяне на рисково претегляните активи на банките, от което зависи количеството на необходимия капитал.

„Ревизията на Базелските правила трябва да признае, че в няколко области, пазарите в Европа са изправени пред различни предизвикателства, отколкото на друго място“, коментира Домбровскис. „Изравняването на средните рискови тегла в света не е отговор“.

Базелският комитет планира да наложи т. нар. стандартен капиталов праг за банките. Той ще определи до колко ниско може да падне банковият капитал в сравнение с капитала при една алтернативна система за измерване на риска, която ще бъде определена от регулаторите. Целта е да се избегне нереалистичния оптимизъм на банките за качеството на техните активи. Досега банките прилагаха вътрешни модели за определяне на рисково-претеглените активи, но имаха сериозен стимул да разкрасяват оценката.

От една страна е разбираемо нежеланието европейските банки да се натоварват с още капиталови изисквания. Те вече са набрали свеж капитал за 250 млрд. евро след кризата. Но с времето делът на рисково-претеглените активи като част от общите активи започна да намалява и не е съвсем сигурно, че това отразява само подобряването на качеството на заемите.

Позицията на Домбровскис едва ли е солова акция – тя разкрива и сериозни противоречения от двете страни на Океана, факт, който може да бъде прочетен и зад скорошните беди на Deutsche. Имаме основания да се съмняваме, че колкото повече Брекзит разклаща съотношението на силите, толкова повече ще нараства напрежението сред европейските банки. А това е още едно презизвикателство за усилията за справяне с последиците от финансовата криза, които германското лидерство наложи.

България ще договори три заема за 360 млн. евро

Евро

България ще пласира три прехвърляеми заема с фиксиран лихвен процент за седем, 10 и 15 години. Вече е внесен за ратификация договорът с Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на кредитор и агент по плащанията.

Министерството на финансите приключи подготвителните действия за поемането на външен държавен дълг в размер до 360 млн. евро по законодателството на Федерална република Германия, съобщи ведомството в четвъртък.

[textblock style=“8″]Допълнение: Законопроектът бе ратифициран едновременно на първо и второ четене в петък, 8 ноември. В текста му пише само, че лихвеният процент е до 10 на сто.[/textblock]

Подготовката на необходимата документация беше одобрена от правителството, като на 4 ноември 2013 година министър Чобанов подписа Договори за прехвърляеми заеми с падежи 2020 г., 2023 г. и 2028 г. с фиксирани лихвени проценти между Република България, в качеството на Кредитополучател и Дойче банк като кредитор и агент.

Процедурата за поемането на нов външен дълг започна на 2 октомври 2013 г., когато правителството упълномощи министъра на финансите да предприеме необходимите подготвителни действия в съответствие с актуализацията на бюджета. С нея бе увеличен максималният размер на новопоет дълг от 2 на 3 млрд. лв., който Република България може да поеме, без обаче да се променя таванът на държавния дълг от 14,6 млрд. лева. Това се наложи заради извънредната емисия държавни ценни книжа от февруари 2013 г. на стойност 800 млн. лв., която изразходва 40% от лимита на новопоет дълг, записан в ЗДБРБ за 2013 г. преди неговата актуализация.

С подписаните договори се предвижда да бъдат пласирани заеми в три транша, съответно със 7, 10 и 15 годишен матуритет, като конкретните параметри ще бъдат определени след провеждане на маркетинг сред инвеститорите и предварително приемане на заявки.

Както е известно, България избра частно пласиране чрез т. нар. инструмент Schuldschein, който напоследък се използва и извън пределите на Германия. За посредници на емисията бяха избрани Дойче Банк и Райфайзен Интернешъл. Правен съветник ще бъде Allen & Overy LLP.

Текстът на споразумението все още не е публикуван, но то вече е разпределено на депутатите от бюджетната комисия.