Бележки по включването на бизнеса в държавните бордове

мениджър

Живко Стоев

Промените, които работодателите и правителството договориха в сферата на енергетиката, са правилна, макар и недостатъчна стъпка. Две от тях заслужават внимание – въвеждането на публичен регистър на собствениците на дружествата, които продават на преференциални цени (безусловно подкрепям) и договореното участие на бизнеса в бордовете на държавните енергийни дружества (потенциално добра мярка, но зависи от детайлите). Разкриването на действителните собственици на ВЕИ е искане на работодателите, а включването на бизнеса в управлението – идея на Владислав Горанов.

Бих искал да коментирам второто. Изглежда мярката е отговор на подозренията на работодателите, които смятат, че Комисията за енергийно регулиране е объркала задълженията на НЕК при определянето на цените.

Както казва вицепремиерът Томислав Дончев – добре е още едни очи да гледат. Включването на представители на бизнеса в бордовете ще намали влиянието на предимно политическите назначения, но може да предизвика обвинения за срастване на бизнеса и политиката. Не е ясно по какъв критерий ще се избират тези представители на бизнеса, но е очевидна възможността за конфликт на интереси. Например, по-голямата част от производството на АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица Изток“ 2 е за свободния пазар и ако представителят в борда е свързан с дружество голям енергиен консуматор, то има сериозна опасност да се стигне до изкривяване на конкуренцията. Друга линия на въздействие са обществените поръчки, тъй като енергийните дружества постоянно обявяват търгове за ремонтни дейности, доставки на оборудване или на услуги. Ето защо трябва да се съгласуват правила, които да гарантират, че конкретният представител на работодателите ще има статут на независим член на борда (както е по ЗППЦК), а няма да е директен представител на големите компании.

Но има и по-широк контект, който е също толкова важен. В предложенията на бизнеса за промени в енергийния закон присъства текст, според който дружествата в енергетиката трябва да разкриват информация, така както го правят и публичните дружества.

[quote style=“1″ ]Предприятията, изпълняващи задълженията за услуги от обществен интерес, както и тези по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала имат огромно значение за функционирането на икономиката и за доверието на обществото в прозрачността на тяхната дейност. Именно за да се гарантира откритостта на управлението на тези предприятия и за да не се допускат неприемливи практики се предлага тези предприятия да разкриват информация по същия ред и в същия обем като публичните дружества по режима на ЗППЦК.
Неприемливо е позоваването на търговска тайна за икономически отношения, които не винаги са поставени на пазарна основа и за които се разходва публичен ресурс.[/quote]

Това са важни аргументи и те трябва да бъдат чути. Но те не се отнасят само до ВЕИ и останалите сектори, които ползват гарантирани със закон преференции и/или гарантиран пазар за услугите си (като болниците)

Наистина значителна част от бизнеса у нас, макар и да има частни собственици, дължи утвърждаването си на публичен ресурс – субсидии, други форми на държавна помощ, обществени поръчки, проекти по еврофондове и т.н.

А както признават и работодателите – слабости в корпоративното управление допринасят за бавния ръст на доходите в България. Щом е така, не е ли правилно да заимстваме от Закона за публичните дружества не само разпоредбата за разкриване на информация, но и изискванията за управление на дружества, зависими от публичен ресурс.

Васил Велев, председателят на АИКБ показва, че не е далеч от тази идея. Сред една от срещите в парламента той обясни, че участието на бизнеса в бордовете е временно решение. „Правилната мярка е Закон за управление на държавните дружества, листване на миноритарни пакети на борсата и нашите представители би трябвало да бъдат заменени от представители на миноритарните акционери“, обясни той.

А още по-правилното решение е държавата да преразгледа политиката си по отношение на приватизацията. Така въпросът за управлението на държавните енергийни компании и цените на тока е всъщност малка част от дебата за управлението на държавните предприятия и предприятията, които може да се наложи да бъдат спасявани от данъкоплатците.